В социалното фермерство няма нищо изолирано едно от друго. То е цялостна концепция за живота, а не просто желание да дадеш работа на човек с увреждане (в което само по себе си няма нищо лошо). Този възглед е свързан на първо място със съзнателното присъствие и участие на всеки човек в живота на фермата и общността.
Съзнателността се отнася в голяма степен до идеята за съхранение и опазване на планетата чрез грижа за едно малко кътче от нея. Грижата за планетата обаче е и грижа за хората. Защото едва ли има някой, който смята, че един процес или пък един човек може да бъде напълно изолиран от останалите.
Така че тук се правят крачки от малкото към голямото – аз помагам и се грижа за хората, животните и земята, участвайки активно в изграждането на тази общност, на този мини социален организъм. В съседната ферма други хора правят същото, и така – на много кътчета по земята някой прави това “малко” нещо, което, прибавено към останалите, образува по-голямо. Обединените усилия на съзнателните хора, които разбират, че всяко нещо изисква грижа, изисква уважение, са сила, която едиствена може да предотврати бъдещи катаклизми, предизвикани от самозабравяне на човека, експлоатация на хора и ресурси.
В основата на всяка хуманитарна или биологична катастрофа стоят несъзнателни хора и техните действия.
От тази гледна точка биофермата е идеалната среда, в която този социален организъм да бъде създаден – сред чиста, запазена природа и взаимоотношения между хората, създадени на основата на доверие, уважение и братство.
Източник: www.oporabg.com