Какво е пермакултура? – Това е едно ново понятие в земеделието, обединяващо идеи за устойчива природна среда, която освен че следва сътворението на Бога, помага за истинско човешко обитаване на Природата. Това е начин на мислене, което синхронизира хората с природната среда, при което се получава взаимно споделено съществуване. Когато се занимаваме с пермакултура, съблюдаваме не да унищожаваме живот (вредители по растенията), а да даваме възможност да се създава живот. Може да се направи следната аналогия: каквото е въздействието на лекарствените средства на традиционната медицина върху здравословното състояние на човешкия организъм, такова е и въздействието на традиционното стопанство с изкуствените химически вещества върху екологичната среда. Пермакултурата е система за дизайн, чиято цел е организацията на пространството, което заемат хората, на основата на екологично съобразни модели. Сам по себе си този термин е не само съкращение от думите „дългосрочно селско стопанство“ (англ. Permanent agriculture), но също така означава и „продължителна култура“,
тъй като при липсата на съответната селскостопанска база и етика не може да съществува култура за продължително използване на земята.
Пермакултурата като система за дизайн се занимава първо с растенията, животните, сградите, а също и с инфраструктурата (вода, енергия и комуникация). Тя е ориентирана към създаването на взаимовръзки, обкръжаващи човека. Задачата е в това, да се разработват системи, които са целесъобразни от екологична гледна точка и едновременно с това са икономически жизнеспособни. Тези системи се осигуряват сами и не опустошават и не замърсяват околната среда – и като следствие от това остават продължително устойчиви. В основата на пермакултурата стоят наблюдението на естествените системи, традиционното селско стопанство, а също и съвременните научно-технически знания. Въпреки че е основана на природни модели, тя създава така наречената „култивирана среда“, която служи за произвеждане на по-голямо количество храна за хората, отколкото това е възможно в условията на дивата природа.
Хармонията с Природата е възможна само при условие, че се откажем от господство върху нея. Ние, хората, не господстваме над другите видове: всички живи същества се явяват израз на живота. Ако ние приемем това, в резултат ще придобием разбирането, че всичко, което правим по отношение на другите видове, едновременно го правим и по отношение на самите себе си. Културата, на която е присъща тази концепция, не разрушава без абсолютна необходимост които и да са други форми на живот. Това е система, с чиято помощ можем да съществуваме на Земята, като използваме безвредната енергия, която се намира в естествени движения. Където и да живеем, ние можем да започнем например с това, да намалим нашето потребление на енергия: в действителност можем да живеем с 40% от енергията, която използваме в момента, без да има каквато и да е вреда за нас самите. Можем да преустроим нашите домове така, че да бъдат ефективни от енергийна гледна точка. Можем да доведем до минимум нашия личен транспорт, можем да събираме дъждовна вода в специални резервоари, можем да започнем да вземаме някакво участие в производството на хранителни продукти.
Основни елементи на пермакултурата:
- Всеки елемент осъществява множество функции, например дървото. То дава храна , обогатява почвата , произвежда кислород
- Всяка важна функция се осъществява за сметка на много елементи
- Ефективно енергийно планиране за дома и селището
- Преимуществено използване на биологични ресурси вместо изкопаемо гориво
- Преработка на енергията на място
- Използване и активизация на видовете с цел подобряване почвените и другите условия
- Използване на границите и природните форми за осигуряване на максимален ефект
Представяме на вниманието на нашите читатели един от нашите приятели, който се занимава с пермакултура. Михаил Косев е роден в Пловдив и на петгодишна възраст заминава за Канада. Родителите му са лекари, практикуващи традиционна медицина. Още от малък той има усета към земята, растенията, природната среда. Петнадесетгодишен, той прави първата си градинка в Америка. През ваканциите пътува до България при дядо си, където също се радва на естествената природна среда. В Ню Йорк завършва режисура. Това обучение му помага да се научи да организира група хора и да изявява своите идеи в социума. Неговата мечта е да създаде условия, среда, при които децата да имат свободно мислене. В Бруклин той става учител по природни науки, при което учи децата как се работи със земята, с растенията.
Но почвата в градски условия е наситена с тежки метали, химикали, изтощена е. Михаил Косев започва да търси начин да подобри качествата на почвата на малка площ. Така се докосва до пермакултурата. Чете Бил Молисън, Фукуока и практикува техните методи. Резултатите, които получава, го вдъхновяват. Решава да направи по-голямо стопанство в покрайнините на Ню Йорк. Всички фермери около неговото стопанство работели по традиционния начин и получавали съответната реколта, докато той с много по-малко вложен труд и енергия получавал същото количество реколта, но качествено по-добра. Освен това, като присъствал сред растенията, наблюдавал и движел активно тялото си, поддържал добро физическо здраве и свеж дух.
Михаил Косев е посетил много страни и точки на Земята: Монголия, Китай, Малайзия, Европа, Балканите. Миналата година осъществява лична среща с Бил Молисън в Истанбул, където е присъствал на негови семинари. И както се изразява той, защото всяко растение, за да бъде здраво, трябва да има здрави корени, Михаил е решил да пусне корени в родината си и да остане в България. След цялата тази опитност и обучение решава да запознае с идеите си интересуващи се приятели от България. Първата среща се осъществява в Пловдив, на 26 януари, в заведение за хранене по аюрведа Веда Хаус. Интересът е голям. Затова се определят следващи срещи, започва обучение на терен и организиране на група.
Още с пристигането си в България Михаил Косев пътува в много градове и се среща с хора, които се занимават с натурално стопанство. При една от срещите си той се запознава с Веско Орешков от Троян. Веско му подарява книжката „В царството на Живата Природа“ по Учителя Петър Дънов. Това е първата среща на Михаил с Учението. Той е заинтригуван от Паневритмията, от практикуването на методите на Учителя и от приятелите, които следват Учението Му. Той казва: „Докато Бил Молисън дава само практическите съвети, а Фукуока е на границата между практическото и духовното, то при Петър Дънов духовното и практическото напълно се припокриват.“
Михаил Косев, източник: вестник “Братски живот”, чрез www.biozemedelie.com