Светлината от хляба изчезва
Посеем ли в себе си древното растение лимец, откриваме чиста жизнена сила
Емил Елмазов свързваме с билките, с лимеца – с живот в една природа, чийто език разбираме. Той е създател на „Билкария” – идея за живеене в равновесие с природните сили, от която произтича стремежа за здравословно хранене, но посредством израсли върху нашата земя треви, зърна, плодове. Самият той ирисолог, неведнъж отправя предупреждение, че масовата храна е лишена от енергията си. Затова предлага алтернативен подход – да заменим най-често срещаните култури и продукти на трапезата, които са и най-изчерпани заради подхода на промишлено отглеждане, с пълноценни, но не толкова популярни храни, които на всичко отгоре са свързани и с нашето минало. Например лимец, шипка, живовлек, боровинка, бъз, коприва, лен…
Светлина в храната
Казвате за хляба от лимец, че съдържа силата на стихиите… Какво означава това, с какво е по-различен?
Емил Елмазов: В хляба – не, защото зависи доколко при направата му ще запазиш равновесието на елементите, но в зърното от лимец – да. Това зърно е спътник на природата в еволюцията й. Огромен опит дреме в него, то е като чип, в който е записано всичко, което се е случвало до днес на дивите житни треви в тяхното оцеляване. Дошло наводнение – растението издържало; минала суша – то оцеляло; огън го горило – то се възродило; гъби и ръжди го нападнали – само се изцерило. Еей, това не става така просто. Срещу всяка стихия трябва да имаш складиран модел на поведение в генетичната си памет. Да измъкнеш навреме този модел, да се противопоставиш и да използваш стихията, за да се заредиш с още умения и сила. Както един мускул натрупва сила посредством постоянно противодействие на насрещни сили, както един мозък се зарежда все по-плътно посредством решаване на все по-трудни задачи. Еднозърнестият лимец се откроява между всички диви житни треви със своята УСТОЙЧИВОСТ в условията на постоянно променящата се околна среда и също такава устойчивост той придава на хората, които се хранят с него. Още докато сдъвкваш тези безценни зърна, със самото ослюнчване на тъканта им, ти вече си сложил иглата върху тази грамофонна плоча и си разсвирил паметта на веществото. Под формата на свръхвисокочестотни импулси, иначе казано – на компресирана светлина, тя ти носи огромни панели МЪДРОСТ за РАЗБИРАТЕЛСТВО с околния свят, почерпана от Общия Опит на Вселената, от Единното Информационно Поле. Ама ти не си го бил усещал, защо така? А да не би да усещаш милионите биохимични процеси, които се извършват в организма ти всяка секунда. Там, вътре в нас пищят клетки, фучат потоци от телесни течности, симбиотични микроорганизми благоденстват или страдат в червата ни, но ние нищо не чуваме от това. Обаче посееш ли в себе си духа на едно древно растение посредством отглеждането му и честата му употреба за храна, ти няма как да не усетиш какво е това воля за възправяне, жизнена сила, разбирателство между органовите системи. В сравнение с лимеца всяка от сегашните хибридни пшеници е като вчерашен келеш, нищо няма в главата си, само претенции и в най-добрия случай – едно голо дупе. Затова често си повтарям пред публика, мърморя си и под носа, че изчезването на светлината от хляба е най-болезнената стъпка от хранителната деградация на човечеството. Отсрещната страна пък ми казва: ние да нахраним хората с вещество, а пък информационна светлина ще им дадем чрез телевизията. Е, виждаме какво излиза от тази замяна.
Възраждането на лимеца
Разрази се една битка медийна кой лимец е по-истински… Мнозина сметнаха, че пшеницата е пренебрегната. Да я изключим ли от хранителния си режим или да преоценим присъствието й в него, какво препоръчвате вие?
Тя, тази битка е търговска. Когато излезе първата ми книга за лимеца „Изначалният хляб”, някои предусетиха, че в тоя хляб… има хляб и го удариха на внос. Внасяха от Франция, Австрия и Германия, а книжката развяваха като реклама. Естествено, че беше по-евтин вносният лимец, отгледан механизирано. Така нас, хората на „Билкария”, тихомълком ни обявиха за спекуланти, а те се оказаха добрите и почтените. Ние сеехме на запустели земи в Балкана, недокосвани по половин век, знаете как се чистят, жънехме на ръка на наклони от по 40 градуса и сами финансирахме изследванията си. За всеки случай внесохме по една партида от трите споменати държави и направихме съвместно изследване с лабораториите на Тракийския университет в Стара Загора. Резултатите публикувах във втората си книга „Възраждането на лимеца”. Ако искате – вижте ги. Общо взето, както се различава българското розово масло от всички останали по света, както киселото мляко ни е неповторимо, така се оказа и с еднозърнестия лимец. Ще дам само един пример. През последните години диетолозите започнаха да следят много внимателно съдържанието на селена в храните, но неговата наличност там е в строга зависимост от присъствието на цинка. Вижте какво става с цинка в различните партиди еднозърнест лимец, които бяха изследвани в Тракийския университет. В кълнове от българския еднозърнест лимец – 280 мг/кг. Зашеметяващо количество, върхова стойност на съдържанието на този микроелемент! Подобна величина не може да се измери в един килограм от никой друг органичен продукт на Земята, дори в стридите, които досега се славеха с първенството си по този показател. В кълнове от австрийски еднозърнест лимец – не покълва. Предполагаме че е обработван с химикал за по-продължително складиране. В кълнове от френски еднозърнест лимец – 236 мг/кг. В кълнове от българска хлебна пшеница – 170 мг/кг. В пълнозърнесто брашно от българския еднозърнест лимец – 53 мг/кг. В пълнозърнесто брашно от австрийски еднозърнест лимец –48 мг/кг. В пълнозърнесто брашно от френски еднозърнест лимец – 43 мг/кг. В пълнозърнесто брашно от спелта с произход Германия– – 42 мг/кг. В пълнозърнесто брашно за хляб тип 1700 – 32 мг/кг. В брашно за бял хляб тип 500 12 мг/кг.
Какво разбираме от тези данни? И кълновете от българския еднозърнест лимец, и пълнозърнестото брашно са с най-високо съдържание на органичен цинк в своите групи. Достатъчни са 100 г кълнове в храната ни на денонощие, за да си набавим необходимия цинк. Дори в останалата част от менюто ни да няма и следа от него. И то при условие, че човешкият организъм успява да усвои само половината от органичния цинк, приет в рамките на денонощието… Със същия успех бихме могли да се надържаме на 500 г хляб от нашия лимец. При френския лимец тези цифри са съответно 131 г кълнове и 600 г хляб. При австрийския лимец, който не покълва – 550 г хляб съдържа среднодневната норма. За сравнение само: ще ни се наложи да изядем 300 г кълнове от нашенска хлебна пшеница или два хляба от брашно тип 500, за да се нагостим с необходимия ни цинк.
Защо избрах точно цинка за пример? Защото ако имате бели петна или ивици под ноктите, ако след смрачаване виждате трудно (кокоша слепота), ако очният лекар настоява да лекувате кератит (възпалена или увредена роговица на очите), ако постоянно или понякога изгубвате усещането за мирис на нещата и вкуса на храните, ако чувствате кожата суха, краката и/или ръцете си студени, ако косата ви опадва без време, а пърхотът няма край, ако не можете да се освободите от акнето или големите червени петна на псориазиса въпреки усилията на медици и лечители, вие най-напред трябва да помислите за недостига на цинк във вашия организъм. И ако решите да си го набавите с хапчета (неорганичен цинк) трябва да бъдете сигурни, че организмът ви ще възприеме едва 3% от тази „хранителна добавка”, а с останалите 97% ще се затрудни толкова, колкото не предполагате. Затова пазарът е пълен с „цинкови” таблетки, но по-тежките изяви от недостига на този микроелемент все така си се ширят: диабет, епилепсия, язви на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на червата (болест на Крон), ставни болки, цироза на черния дроб… И още: умствени проблеми, повишена реактивност, хиперактивност, трудно съсредоточаване и поради това разстройстване на обучението, аутизъм, шизофрения… И още: загуба на апетита, анорексия, невроза, алергия неясно от какво… При всички тези страдания най-напред трябва да попитаме личния лекар дали не е възможно да са причинени от недостиг на микроелемента цинк в организма ни. И да коригираме храненето си.
Първични растителни структура
Кои са всъщност културите на новото време, ако можем така да се изразим. Какво бихте прибавили към лимеца като разковниче да сме здрави и да се опазим от вредните, променените, безжизнените храни…
Културите на новото време са културите на старото време. Онова, което природата е кръстосала и ни го е оставила, проверено от времето и от нея самата, е незаменимо, защото и ние сме природа. Аз наричам това първични растителни структури. От тях не бива да се отказваме на никаква цена. Не отричам науката, но тя си слугува на парите, къде да иде, милата. Задачите пред нея са по-високи добиви, повече вещество, по-сигурни печалби, по-висока приспособимост на растенията към синтетичните торове и пестицидите… Но ние положихме в телата си толкова много от нейните достижения в растениевъдството, че телата ни вече не искат да се претопяват в пръстта. Кучетата не искат да ядат пилешко месо, а бактериите в земята – човешко. Това говори ли ви нещо? Нито американската боровинка успя да достигне своята дива балканска посестрима по съдържание на активни вещества, нито култивираната шипка показа качествата на дивата. Ракът на дебелото черво се подобрява мощно при редовното използване на сок от листа на широколист живовлек и при честото хранене със содени питки от лимец плюс 5% брашно от същият живовлек. Няма обаче синтетично лекарство със същия ефект… Имунната система се повлиява видимо и научно доказано от билкови състави като най-първи в тази редичка са плодчетата от тревистия бъз, приети под формата на сироп; етеричното масло от хизоп, прилагано ароматерапевтично посредством горещи ванички на стъпалата; шипковият мармалад, приготвен домашно; семената от коприва, вложени в същия този мармалад… Много са, но трябва да се връща културата на използването им. И още от малки деца, от забавачката. Ние вече разработваме детски книжки за билките. Ето така:
Шипко, страшният герой
Със дружината велика –
Сладък корен и Коприва,
Шипко тича и премита,
от тавана до мазата –
нямаме го вече грипа.
Кой не вярва да опита!
На върха на хранителната пирамида
Всъщност има ли такова нещо: безжизнена храна. Всички знаем, че в повечето случаи правим компромис, купувайки храната си от големия хранителен магазин. Каква е опасността?
Опасността е да бъдем поробени от сурогатна храна, убита, или иначе казано – денатурирана. Животът ни днес представлява ПОСТОЯННО НАСИЛИЕ ВЪРХУ ЖИВАТА КЛЕТКА. Вижте това тежко химизирано селско стопанство. Ведно с хибридните семена то посява и химикалите за тяхното оцеляване. Само през миналия ХХ век се е загубило 75 % от биоразнообразието на Европа. Загубили сме значи хилядолетна народна селекция на приспособени семена, които не се нуждаят от отрови, за да оцеляват; загубили сме местни храни, здравословни и умни народни технологии за приготвянето и съхраняването им; ще рече, останали сме без едно богатство на жизнени сили от най-широк спектър.
Немският биохимик и пионер на екологичното земеделие Ернфрийд Пфайфер (1899-1961) отдавна е изследвал най-фините динамични сили на различни растения. Той прибавя прясно извлечени техни сокове към разтвор от сребърен нитрат. После накапва полученото върху филтърна хартия и получава ярко цветни концентрични шарки. Според него те отразяват потока и интензитета на биоенергията в изследваното растение. Така ученият показва как жизнената сила пулсира в естествени храни и констатира, че същото не се случва с неорганични минерали и синтетични витамини, които са относително мъртви. Например, при изследване на витамин С, получен от шипка, той установява, че моделът на жизненост е далеч по-силен, отколкото при изкуствен витамин С (аскорбинова киселина). Работата на Пфайфер подкрепя теорията, че нуждите на тялото могат да бъдат задоволени само от органични витамини и минерали, съществуващи в балансирани пропорции в естествената храна.
Тук интересно се включва теорията за биофотоните, посредством които може да се даде количествено измерване на жизнената сила. Биофотоните са слаби електромагнитни вълни в оптичния диапазон на спектъра или казано просто, те са светлина. Всички живи клетки на растенията, животните и човешките същества излъчват биофотони, които не могат да се видят, но се регистрират със специална техника. Колкото по-здраво е едно живо същество, толкова по-голям е броят на биофотоните, които изграждат неговия биофотонен портрет и толкова по-интензивна жизнена сила и енергия излъчва то. Хилядите наблюдения и опити до днес водят мисълта към все едно и също заключение: биофотонните емисии на живите организми са израз на функционалното им състояние, а то пък се определя от количеството и качеството на жизнената им енергия.
Например, раковите клетки и здравите клетки от същия тип могат да бъдат различени по биофотонния облак около мембраните им…
Дотук добре, но жизнената сила, която при хранене трябва да премине от растението в човека, е „динамис”, тя е променлива и неуловима и веднага, щом растението бива изтръгнато от живота, тя го напуска. При това нейният организиращ импулс по отношение на елементите изчезва и всички градивни сили, тези на слънцето, въздухът, водата и т.н. се превръщат в деструктивни към напуснатата досегашна материална опора – растителната форма, макар че до този момент точно те са подпомагали издържливостта на структурата й. Ето какво прави жизнената сила, тя събира стихиите ведно и създава от тях живите форми. Можем да кажем, че тя е причинността на формите. Земята е място, където животът моделира форми от веществото. Затова хранително вкусовата промишленост се намесва, бързайки да мумифицира това, което е останало от зеленото живо растение, от някогашното животно. Така тя може да запази останките му в привлекателен вид на красива мумия и да събира в складовете огромни партиди храна. Непривлекателно казано, нейните хладилници са като морги, изпълнени с трупове. От една страна тези старания създават у хората известно чувство за сигурност, че няма да останат гладни и в същото време предпоставят тежък глад на полево и биоинформационно ниво, след който идват болестите на цивилизацията.
Парадоксално е, но в развалената храна има повече жизнена сила, отколкото в денатурираната храна. Неинформираният консуматор обаче отдавна е загубил разпознавателните си инстинкти по отношение на жизнената сила и ги е заменил с естетически норми.
Оттук нататък за хранителната индустрия е лесно. Тя търси и намира какви ли не разрешени и неразрешени начини да спре естествения процес на биологично разграждане на плодовете и зеленчуците. И само специалистите знаят, че рентгенови лъчи след определен интензитет направо помитат биофотоните или както казват физиците, те биват изцяло „изтрити”. Храната няма да има никаква жизнена сила и за да я смели, тялото ни ще трябва да използва ценна порция от собствената си жизнена сила.
Френският инженер Андре Симонетон разработва радиестезичен метод за измерване на биологичната или жизнената енергия на растенията на принципа на махалото. Махалото се е използвало в продължение на хиляди години във всички велики цивилизации от Китай до древна Индия, от Египет до Гърция и Рим. В днешно време то служи на големите компании, за да открият петрол и рудни находища под земята. Фините лъчения, идващи от органична материя, задвижват махалото и то почва да се люлее и върти. Чрез измерване на разстоянието на дъгата и скоростта на неговото завъртане, Симонетон бил в състояние да измерва специфични дължини на вълната, които показват истинската жизнена сила и относителна свежест на различни храни.
Въз основа на жизнената им енергия, Симонетон разделя храните в четири основни групи. Измерването става по скала от нула до 10 000 ангстрьома, като той приема основната дължина на вълната на човешката жизнена енергия за около 6500. Храните, които имат дължини на вълните между 6500 и 10 000 ангстрьома, той разглежда като най-полезни. В този първи клас са плодове, пресни зеленчуци, пълнозърнести храни, зехтин, океанска риба и миди. В следващия клас, с лъчения от 6500 до 3000 ангстрьома, са яйца, фъстъчено масло, вино, варени зеленчуци, захар от захарна тръстика и сготвена риба. Третата категория, с много слаби лъчения под 3000 ангстрьома, са варените меса, колбасите, кафето, чая, шоколада, конфитюрите, преработените сирена и белия хляб. Четвърта категория, която на практика не показва никаква жизнена сила, включва маргарин, консерви, алкохолни спиртни напитки, бяла рафинирана захар и бяло брашно.
Симонетон установява, че храната с жизнена сила (енергия) от 8000 до 10 хил. aнгстрьома кара махалото да се върти в удивителната скорост от 400-500 оборота в минута в радиус от над 80 милиметра. А месото, пастьоризирано мляко и варени зеленчуци, които имат стойност по-малко от 2000, са твърде ниски, за да предизвикат махалото да се върти изобщо.
Изследванията на Симонетон подкрепят защитниците на вегетарианското хранене, основано на базата на пълнозърнести храни и пресни зеленчуци, защото те са с най-висока жизнена сила. Пшеницата, например, има жизнена сила със стойност 8500 ангстрьома, която се повишава до 9000, когато е леко сварена. Зеленчуците са най-енергийни, когато са току-що набрани от градината. Те губят около една трета от тяхната ефикасност при времето на превоз до магазина, а друга една трета, когато са варени. Изключение са клубените, които обикновено се обогатяват чрез варене. Картофите, например, имат стойност само 2000, когато са сурови. При варене енергията им се качва до 7000, а до 9000 при печене.
Жалко, че Симонетон не е имал на разположение кълнове от еднозърнест лимец, за да види как махалото отскача от ръката му. Ние успяхме да измерим 17 хил. ангстрьома жизнена сила в десетдневните поници на това растение. Засега с право можем да го сложим на върха на хранителната пирамида на българина.
Жизнена енергия в храната
- Най-полезни (6500-10 хил. ангстрьома) Плодове, пресни зеленчуци, пълнозърнести храни, зехтин, океанска риба и миди;
- С умерена стойност (6500-3000 ангстрьома) Яйца, фъстъчено масло, вино, варени зеленчуци, захар от захарна тръстика и сготвена риба;
- Слабо полезни (под 3000 ангстрьома) Варени меса, колбасите, кафето, чая, шоколада, конфитюрите, преработените сирена и белия хляб;
- Без стойност (не показва жизнена сила) Маргарин, консерви, алкохолни спиртни напитки, бяла рафинирана захар и бяло брашно.
Жизнена сила на лимеца: 17 хил. ангстрьома
Цинкът е необходим и на мъжете, и на жените
- В организма на 20-годишния мъж със средно телесно тегло се съдържат около 2,2 г цинк, при което по-голямата и основна част е съсредоточена в тестисите. Ако цинкът не може да достигне тази нормална стойност, младият човек няма да изпитва сексуални пориви, не би могъл да изработва сперма и да задържа ерекцията си.
- С годините организмът отчасти губи способността си да усвоява цинка от храната. При неуловената и некомпенсирана навреме недостатъчност от цинк настъпва значително намаляване на количеството на спермата, често следва и възпаление на простатната жлеза. Ако не се набави своевременно нужният цинк, възпалението може да премине в рак на простатната жлеза. Импотентността е сигурна…
- Цинкът е необходим и на жените, особено при забавена, нередовна или липсваща менструация. Този микроелемент способства и за отделянето на достатъчно количество секрет във вагиналния канал, което освобождава жената от болката по време на акт, а от там и до несъстоятелните обвинения към нея във фригидност. Безплодието при някои жени е лъжливо и може да се дължи също на небалансирано съдържание на цинк.
- Установено е, че голямо количество цинк се съдържа в хипофизата, която има непосредствено влияние върху либидото, а също тъй и в хипокампусът, който пък контролира емоционалността. Лишен от достатъчно цинк хипокампусът така я контролира, че често ни обхваща вялост, униние, депресия, които на това отгоре са съпроводени с една уж безпричинна диария…
Разговор за жизнената сила на Калоян Гичев и Краси Проданов