fbpx

Аз посадих този орех

walnut

Сега да обясня моята идея. Богат господар, с прецизен характер, има десет души слуги. Един ден посажда орех в градината си, обаче там, където не би трябвало да го посади. Израства орехът. Господарят пита: „Кой го посади тук?“ Вика първия слуга. Пита го, хока го, кара му се – не е той. Тъй изрежда всичките десет слуги – никой от тях не го е посадил. „Че кой го е посадил, вие всички сте се сговорили да ме лъжете. Не знаете ли, че тук има друг план! Кой ви позволи да посаждате тук орех?“ Хока ги, бие ги – всички мълчат, никой не го е посадил. Господарят развълнуван върви и си мисли как тъй е израснал този орех! Тъй както седи при ореха, изведнъж си спомня, че този орех го е посадил сам той. А сега белята! Божественият закон какво изисква от господаря? Той може да заглади работата, като каже на слугите си тъй: „Аз ще ви простя, но още веднъж да не ме лъжете.“ Това е по човешки, обаче Божественият закон казва другояче – ще събереш слугите си и ще им кажеш, че този орех ти си го посадил. Господарят трябва да се изповяда пред тях и да им целуне ръка. Божественият закон така урежда нещата. Като направиш един грях пред брата си, ще се извиниш пред него, ще му кажеш: „Братко, аз съм забравил – аз посадих този орех.“ Като направи господарят тъй, той веднага ще се реабилитира пред очите на слугите си. Но ако не си признае погрешката, те ще кажат: „И той е като всички.“ Иначе те ще знаят, че техният господар е справедлив и честен. И кой ли няма такива орехи, посадени в градината си? Всеки един от вас има посят по един такъв орех. И там е спорният въпрос: кой го е посадил. Не е лошо, че ти си го посадил, но кажи: „Аз го посадих“ – и въпросът е уреден. Нали всички искате да бъдете господари?

Сега аз бих желал да си признаете пред слугите, че вие сте посадили този орех – и въпросът между господари и слуги веднага ще се разреши. След като господарят направи своето извинение, ще трябва да повика всичките слуги, да им даде едно угощение, да си хапнат приятелски всички заедно и да кажат: „Хайде, да живее орехът!“ Този орех стана причина господарят и слугите да се разберат. Така и всичките противоречия вътре в живота стават причина да се опознаем и да се разберем повече и да кажем: „Да, животът, тъй, както се проявява, е добре уреден.“

 

Откъс от “Абсолютното малко и Абсолютното велико” – беседа държана от Учителя Беинса Дуно на 12 юли 1923 г.

 


Продукти от магазина: