1. Избор на място
Изборът на място зависи най – много от това дали ще засаждаме единични дръвчета или ще оформяме градина. Когато ще садим единични дръвчета най – важно е да не засаждаме на мястото, откъдето сме изкоренили старото дърво, особено ако е от същия вид. Новата дупка трябва да бъде изместена в ляво или дясно най – малко на 1 м. Някои сортове череши не дават плод, ако до тях не засадим череша, която е добър опрашител. Това е особено важно когато ще създаваме черешова градина. За икономия на терен и по – лесно прибиране на реколтата при избора на фиданки е добре да предпочетем присадени на бавнорастящи подложки сортове и непременно от лицензиран разсадник.
След като сме избрали мястото очертаваме размерите на дупката Практиката показва добри резултати и предимства когато работим с размери 100/100см. Маркирането трябва да е добре видимо, защото не винаги започваме веднага работата.
2. Кога е най- добре да подготвим дупката?
Нашият опит показва най – добри резултати, когато дупката е подготвена през есента или зимата, а засаждането правим през пролетта. Заложените органични материали: оборски тор, компост, слама, стърготини, листа и стъбла от растения, поставени на дъното, се сработват от дъжда и снега до засаждането и когато корените ги достигнат след години всичко е вече готово за усвояване.
През зимните месеци до земята достига най – много енергия от Космоса. Това позволява по – добре да си разпределяме задачите във времето. При разрез на такава дупка наблюдаваме проникване на органични материали на 40-50 см, които напопояват стените на изкопа.
Най – добрите дни според календара за подготовка на дупките за овошки, лози и плодни храсти са:
- Януари – 18, 19, 20, 25 до 13 часа, 28, 31 до 15 ч.
- Февруари – 1, 2 до 15ч., 6, 10, 11, 12 до 15ч., 14 след 10ч., 15, 16 след 16 ч., 21, 24 след 13ч., 25, 26, 28 след 11ч.
- Март – 1, 5, 6 до 15ч., 10, 11, 14, 15 и 16 до 13ч.
Това е времето когато луната се намира под въздействието на топлинни и светлинни съзвездия – дни “плод” и “цвят”. Смятам, че са достатъчни за предвидената дейност!
3.Технология на подготовка
3.1. Изкопаване на дупката
Дълбочината зависи най – много от вида на овошките и прираста на фиданките и варира от 70 до 90 см. Работим с инструменти с по- къси дръжки за да ни е по – удобно в самата дупка. За мярка ни служи металната част на права лопата, чиято дължина е 30 – 35см. Мислено разделяме дупката на два пласта: горен – първи и долен – втори, дебели по една лопата. Първият пласт изхвърляме на едната страна, а втория от другата, като отбелязваме с някакъв белег, за да се знае дори след няколко месеца кой – кой е. Дупката е завършена когато сме изхвърлили и втория разкопан пласт и стените са отвесни. Уверяваме се за дълбочината с лопатата.
3.2 Оформяне на дренажната основа и тръбата за поливане
На дъното поставяме по – голям по площ плосък камък, в който опираме под ъгъл края на тръбата за поливане (каквато имаме, подходящи са тръби с диаметър 3-8см. и дължина 80см., която излиза поне на 5-6 см. над земята.
Около основния камък натрупваме още 15-20 броя, с което предпазваме запушването на тръбата с мокра почва при бъдещото поливане. Тази технология ни дава няколко предимства: водата постъпва при корените на дървото и позволява да обхване цялото дъно. Не попива бързо, защото при работа сме уплътнили /трамбовали/ дъното. Поради разликата в температурата и посредством капилярния път тя се изкачва до корените, които се стимулират на прираст към дълбочина. По капилярите се изкачват и богатите минерали от разложената органична маса, поставена на дъното. Следва постоянно и пълноценно хранене, икономия на много вода като вместо три поливания отгоре правим само едно в корените посредством тръбата.
3.3 Инвестиция за бъдеще
В ъглите и краищата на дупката разпределяме 2 кофи непрегорял компост или пресен оборски тор. Отгоре слагаме 20 см слама, шума, дървени стърготини, листа и стъбла от растения /органична маса/, два кг. пепел от дърва. Този пласт покриваме с няколко лопати пръст от купчина №1.
4. Засаждане на плодни растения
4.1 Време за засаждане
Най – добри дни за засаждане са когато луната навлиза в топлинните и светлинни съзвездия в своя низходящ път, дни “плод” и “цвят”. Трябва да отбележим, че при необходимост е възможно дупките да се направят за един ден, но той трябва да бъде един от тези, които са посочени по-долу. Нека саденето в същия ден на изкопаване на дупката да бъде само изключение.
Защо точното време са имено тези дни (в Календара на Мария Тун са отбелязани със зелена вертикална ивица)? През периода на низходяща луна цялата енергия е насочена към Земята, засадените растения бързо се приспособяват към новите условия, нарастват нови корени, а топлинните импулси от съзвездията стимулират цялостното им развитие и ги подготвят за плододаване.
Ако климатът позволява и имаме време и възможност за избор, винаги предпочитаме дните с влияние на топлинните съзвездия и ден “плод” /в календара е с червен цвят/.
Тези дни през пролетта са:
- Март – 10, 11, 13 след 17ч., 14, 15, 16 до 13 ч., 20, 21 до 12ч., 23 след 19ч., 24
- Април – 6, 7, 8, 10 до 17ч., 12, 16 след 12ч., 17 след 11ч.
4.2 Технология на засаждането
Преди да внесем фиданките в градината приготвяме разтвор за стимулиране на корените: 5кг керамична глина, 5кг пресни говежди изпражнения, 5 литра отвара от бял равнец. Всичко разбъркваме в предварително подготвен съд и добавяме дъждовна или изворна вода до състояние на гъста боза, динамизираме за 15 минути и поставяме в съда фиданките, след като обстойно сме прегледали корените за счупени, засъхнали или много дълги, и сме извършили нужната корекция. В разтвора престояват 20 -30 минути, като през това време в първата купчина пръст добавяме една кофа готов компост и размесваме. Вземаме едната фиданка и измерваме до какво ниво трябва да запълним дупката, така че когато поставим дръвчето, присадката да остане на нивото на земята / можем да си помогнем с летвичка, поставена хоризонтално на нивото на дупката/. Допълваме нивото с пръст от първия пласт. Поставяме фиданката, така че присадката да сочи на юг. Около корените слагаме отново половин кофа компост и до 3/3 закрепваме с пръст от първия пласт. Около стъблото на дървото нивото трябва да остане по – ниско. Стопанинът или стопанката утъпкват наоколо с боси крака и погалват клоните с ръце. Поливаме с една кофа вода и след като попие, дупката се запълва с пръст от втория пласт, като се оформя чаша с диаметър около 100 см. и тирче високо 15-20 см. Добавя се още една кофа вода и се мулчира до височината на тирчето.
Внимателно се забива колче, което да стига до клоните и стъблото се завързва за него. При наличие на препарат 500 – кравешка тор в рог от крава – двете купчини и самата дупка се пръскат с него. Така постъпваме при засаждане на плодни храсти и единични лози. Когато ще садим лози на редове предварително изкопаваме канал широк 60 см. и дълбок 80 см.
Маркираме с колчета местата на лозите, а дренажите и поливните тръби поставяме през 4 лози, като първата е в началото на канала в по- високата част. Органичните материали /инвестиция за бъдеще/ правим както на дърветата, само че между колчетата /местата за лози/. Пластовете от изкопа също маркираме и изхвърляме от двете страни на канала. С почвата от първия пласт най – напред попълваме междините и 1/3 от засадените лози. След утъпкване и поливане затваряме целия канал, като на нивото на земята оставяме чеп с две пъпки. Чепчето затрупваме със смес от престоял компост и дървени стърготини, така че да не се вижда и да го пази от слънцето. След дъжд или улягане на почвата подновяваме купчинката. Поливаме винаги от тръбите. През юли, когато има вече достатъчен прираст, разкриваме купчинката и изрязваме ако има повърхностни корени. Ако се появят два или повече ластара оставяме по – силния. Пазим младите насаждения, като редовно третираме листата.
Никога да не забравяме около лозата и в купчината да поставяме пепел от дърва. Есенното подхранване след това винаги правим с течни препарати през тръбата. Редът с лозичките винаги да е мулчиран със слама или други органични материали в ивица от 100см.
Димитър Стоянов (чичо Митко)