Здрав живот: Разкажи ни малко за теб?
Петър Малешков: Здравейте читатели на сайта „Здрав живот”, за мен е голяма привилегия да споделя моята нова инициатива и мисия на този прекрасен уеб сайт. Ще се опитам да разкажа наистина „малко” за себе си, въпреки, че аналитичният ми ум (заключение на приятели психолози и познавачи на човешката душа) винаги търси по-многословно описание :-), а и историята не е съвсем кратка. В най-общи линии съм натрупал своите теоретични знания и практически умения от “университета” на живота и съпътстващите го ежедневни изпитания, общуване с хората, семейния живот, тестове, преживявания, сесии, курсове, книги, филми, практики и все още продължавам своето „обучение”. Ако трябва да опиша себе си с няколко думи бих се определил, като позитивен, общителен, самоук, целенасочен, силно мотивиран (при ясни цели), оптимист, анализатор, планинар, спортна натура, екстровертен и най-вече духовно търсеща и развиваща се личност желаеща да сподели своя опит с повече хора.
Какви цели и стремежи имаш, какво те вдъхновява?
Като говорим за целите трябва да споделя, че те еволюират постоянно :-). Започвайки от детските ми мечти да стана първо пожарникар, променяйки мнението си в гимназията да стана следовател (вдъхновен от филма „17 мига на пролетта”), а в последната ученическа година „приемайки” неосъзнато целта поставена ми от баща ми да бъда инженер, като него и майка ми. Впоследствие влязох в казармата за осемнадесет месеца и там разбрах, че макар и да незнам каква е моята цел, тя не е да стана инженер. 🙂 Повлиян от казармената среда и времената на промяната в първите години на демокрация (90-92 та година) реших да кандидатствам и икономика, каквато специалност (управление на търговията) впоследствие и завърших. Още първия месец разбрах безсмислието на ученето там (както и безсмислието да се местя другаде) , но реших, че е по-смислено да завърша това, което съм започнал, отколкото да скачам от „клон” на „клон” без ясна визия какво точно искам да правя. Кипях от енергия, която не можеше да се изчерпи само със фитнес (който посещавах редовно тогава) и „студентски” живот.
Междувременно от страст към желанието ми да уча това, което ми харесва и ми е интересно използвах свободното си време в студентските години да науча английски език и да взема няколко теста в името на „спорта”, както се казва. Опцията да уча в американски университети завърши със спечелване на 50% стипендия и признание за високи резултати на теста по английски. Английският език впоследствие се оказа най-добре инвестираното време за това, което ми трябваше в бъдещата ми „кариера” и в живота изобщо. Завършвайки икономическия университет прекарах една година и половина в „заиграване” с операционната система Windows и връзката със набиращия по това време начална скорост Интернет достъп чрез модем и телефон. Оказа се хоби, което се превърна в работа. В сферата на информационните технологии (ИТ) попаднах „случайно” по обява във вестник за едно работно място и след тест за интелигентност (нямащ нищо общо с ИТ) в конкуренция с поне 20-30 кандидати 🙂 в една зала. Изминаха 15 години на теоретично и практическо развитие в тази област и смених няколко фирми от тогава.
Днес целите изглеждат различно и осъзнато и те са споделяне на личен опит и помагане на другите чрез различни физически и духовни практики, беседи и консултации да поемат по своя път в отлично физическо и психическо здраве. Друга цел, която се оформи на хоризонта е участие в проекти за промяна на образователната система, като единствен начин (според мен) да променим трайно и радикално живота в България. До първата цел достигнах след „дружеско” подсещане и предложение за изява, докато до образователна идея стигнах след това с което се „сблъсках” покрай моята мила третокласничка. За мое щастие още в първи клас се появи „спасителна образователна” лодка (поне до 4-ти клас), но океана на „матричното” държавно образование я люшка със страшна сила.
Вдъхновяват ме лъчезарни хора изпълнени с идеи и енергия за тяхното осъществяване. Хора, които правят нещо „различно” и непопулярно и успяват, въпреки трудностите. Вдъхновяват ме интересни духовни книги, списания, беседи, лекции, срещи и музика. Планинските походи са също моя стрст и вдъхновение.
Какъв път следваш?
В продължение на разказа за моите цели от няколко години следвам твърдо пътят на духовното развитие. Има многобройни и разнообразни определения за духовност, но моето схващане за духовност съвпада най-точно с това изразено от един от големите съвременни източни учители, който ще цитирам: „ духовността е състояние, до което се достига, като се преминава през определени промени и трансформации вътре в нас. „Духовния” живот е живот на развитието. Това е процес, който никой не може да спре, точно както тялото расте, от деня, в който е заченато и нямате контрол върху него. Не можете да спрете физическия растеж. Не можете да кажете „не искам да съм 11 номер, предпочитам да съм 4”. С духовното израстване също не можете да го направите.” Да си духовен не е същото като да си религиозен, което означава да следваш веруюто на своята религия. Някои могат да са духовни, без да са религиозни и обратното, но това е дълга тема в която няма да се впускам.
Как тръгна по него?
Връщайки се назад във времето отчитам, че първите ми стъпки са били още в ученическите години, когато в домашната библиотека открих единствена по онова време книга за „Йога”. Тогава това не запали траен интерес в мен, но може би беше някаква идея, която проблясна. Баща ми имаше желание да ме запали по физическите упражнения и съответно подхождаше директно сутрин със висок тон и енергични опити (като в казармата през 70-те години) да ме „извади” внезапно от съня и леглото ми. Това съвсем естествено не породи никакво желание в мен да се упражнявам, а и тогава бях толкова „схванат”, че упражненията ми причиняваха повече болка, отколкото полза. Впоследствие започнах да чета книги и статии за НЛО, извънземни, „Книга на чудесата” от Ерих фон Деникен. В студентските години ходих 2-3 пъти при човека разпространил йога в България, Венци Евтимов, но и това не ме вдъхнови да стъпя стабилно на духовната пътека. Постепенно с навлизането на Интернет се увеличи и информацията до която имах достъп и това даде нов тласък в моя духовен път. Един от първите клиенти на Интернет доставчика за който работех тогава беше д-р Пашкулев, който определено изигра ключова роля за моето образоване за здравословния и хармоничен начин на живот за което съм му безкрайно благодарен.
Към 2000-та година усетих първите „резултати” от заседналия компютърно-офисен живот и посетих здравен център „Дар”, където научих много за прочистване на тялото и направих няколко прочиствания. Постепенно преминах през изпробването на различни практики, като западния вариант на гимнастика „Фитоника”, Чи Гун, Тибетски упражнения, Норбеков, различни видове Йога, практики от Учителя и много други. В крайна сметка едно „случайно” падане от стълба на 1 Февруари 2008-ма с намерението да сменя набързо една изгоряла крушка доведе до престоя ми в болница за седмица (с пукнат 2-ри и натъртен 1-ви прешлен), където по неясни за мене причини реших, че ще стана вегетарианец от този същия ден, макар, че и до тогава консумирах относително рядко и малко месо. Докторите от болницата ме съветваха, че имам нужда от пирон (доста скъп) в гръбнака за да съм отново работоспособен, но след, като не „узрях” за тази идея ме изписаха след седмица. На свиждане приятели ми донесоха няколко интересни книги за Йога, които никога не съм искал, но ми стана определено много интересно. Впоследствие вече не минаваше и ден без да практикувам и научавам нова информация за здравето и духовното развитие. А само месец след „случката” плувах стил бътерфлай без болка. Същата година посетих и ашрам за един месец в Индия, което беше едно незабравимо преживяване, където разбрах всъщност, че йога означава „да бъдем в настоящето, тук и сега”, „да бъдем осъзнати” и най-вече „да служим на другите без очакване за възвращаемост”. Съвсем малко хора знаят, че физическите пози (Хата йога) всъщност имат само една цел и тя е да подготвят тялото да седи неподвижно с часове в медитация. Всякакви здравословни ефекти са страничен ефект.
Малко преди „края на света” през декември 2012-та „матрицата” (корпорацията) ме „изхвърли” внезапно след почти 5 години вярна служба по един незаконен, но „безболезнен” и поучителен начин. Въпреки, че веднага осъзнах, че това е ясен знак и време за промяна в посоката и делата изтече една година на „осъзнаване”, „вътрешна борба” и формулиране на новите цели за които писах по-горе.
Какво за теб е здравословен начин на живот как го прилагаш?
Старая се да го прилагам от сутрин до вечер без това да ми пречи да си изпълнявам ежедневните ангажименти и работа. Като цяло е простичко: ранно и постепенно ставане сутрин, привличане на позитивна мисъл за да се усмихнеш съвсем естествено (а не да си слагаш усмивката като „корсет”, както се изразява Норбеков), сутрешен тоалет („прочистване”), физически, дихателни, мисловни и звукови практики, фреш и/или закуска, някакво „раздвижване” на всеки час, пиене на топла вода, контрол над мислите и емоциите (доколкото е възможно), общуване с хора с чувство за хумор и с които взаимно си доставяме добро настроение чрез споделяне, понякога ранен обяд, ако не съм закусвал, понякога късен обяд без вечеря, четене на интересни статии, като тези в „Здрав живот” и „Свой избор” и накрая „опит” за ранно лягане, което не винаги се получава в семейния живот 🙂
Започнал съм да пиша мои статии по тези въпроси, където ще споделям подробно във блога и фейсбук страницата на Център за хармония Митра.
Моля, сподели с нас няколко неща, които да можем да приложим, за да сме по-здрави, по-добри и по-щастливи?
Много е лесно да се дават общи наставления и съвети, но истински помагат само тези, които са ти дадени от точния човек, на точното място и в момента, в който ти си готов да ги чуеш, осъзнаеш, приемеш и приложиш на практика :-). Всичко друго за болшинството от хората си остава просто, като приказки на пазар или злободневните статии във медиите с каквито е пълен интернет. Четеш ги днес и утре си ги забравил. Друго сравнение, което ми хрумва е да сееш семена в замръзнала и неразорана почва.
Нека първо всеки се замисли кое е по-важно за него: да бъде здрав и щастлив или да си „мързелува”, „да се оплаква” и да ходи по доктори?! Това е въпроса. И най-често чувам: гимнастиката я мразя от дете или „хей, колко хубаво, че ти се упражняваш всеки ден”, „и аз някой ден ще почна”, „аз нямам време за това”, „ти си егоист, а аз трябва да се грижа за някой’, „аз съм си добре и без упражнения”, „о, аз много обичам да ходя на йога, плуване, фитнес” (но реално ходи 1 път седмично в най-добрия случай или просто много му се ходи, но така и не стига до занятията или ходи от дъжд на вятър). Въобще безброй извинения съм чувал.
Друг въпрос, който всеки трябва да си зададе е: Колко неща е прочел и колко прилага от тях?!Кое най-много му харесва и би го правил всеки ден. Трети въпрос е колко време би отделил за здравето си?! (5,20,60 минути…) Четвърти въпрос е: Какъв приоритет му е здравето?! (1,2,3,4..N). Четох някъде, че човек трябва да прави нещо 21 дни подред за да му стане навик и даже измислили да си слагаш някаква гривна на ръката и ако дори един ден пропуснеш или нарушиш някакво правило, което си си поставил за цел да си преместиш гривната от едната на другата ръка. Тоест ще си успял да си създадеш навик, когато гривната ти остане на едната ръка за 21 дни. Много се смях на това, но ако някой може да се ползва от този метод може да го приложи за целите на здравето. Все още много хора гледат на здравето, като на „даденост” (нямаща нужда от поддръжка), а на физическите упражнения, като да си купиш екзотичен плод. Хрумва ти да отидеш тази седмица, а следващия път може и да е след месеци. Клубовете са отворени постоянно, като супермаркети и това ги стимулира да ходят, когато си искат без ангажимент и системност.
Ако трябва да дам най-простата формула според мен тя би била: „Движи се и се усмихвай на всичко”. Едва ли има по-голяма вреда от застоелия начин на живот и постоянното осъждане и критикуване. Никакво хранене и никакви практики не могат да са от полза без движението и позитивното отношение към нещата. Правете постоянно някакви експерименти. Изпробвайте нещо ново, реагирайте по-различен начин на повтарящи се ситуации в общуването си с хора.
Знаем, че водиш определени практики, разкажи ни малко повече за това?
Център за хармония “Митра” предлага на своите посетители уникален комплекс от физически, умствени, емоционални и звукови практики базирани на принципа “Здрав дух в здраво тяло” (Mens sana in corpore sano). Практиките са екстракт от древните философии за хармоничен начин на живот от различни краища на света. Чрез упражненията и беседите ще се запознаете с една уникална система (начин на живот) за здраве и хармония със себе си и околните.
Ще се работи в малки групи до 10 души и с индивидуален подход към всеки в рамките на 90-105 минути на български и/или английски език. Заниманията са подходящи за начинаещи, средно напреднали и напреднали в своето личностно развитие и самоусъвършенстване във физически и духовен план. Комплекса от упражнения и темите за дискусия са гъвкави и ще бъдат постоянно усъвършенствани с цел максимална полза за участниците. Едно хармонично място без ограничения, догми, формалности, клишета, култове, религии, етикети, програми, егрегори и най-вече самовлюбени инструктори. 🙂
Думата „Хармония” възникна спонтанно, като нещо обединяващо всички практики. Определено не искам да свързвам практиките с която и да е източна философия, независимо, че основните упражнения ще са от една определена. Основната причина е че, първо няма да се ограничавам само с тази философия, а и отделно искам хората да пристъпват към практиките без каквито и да е предубеждения и нагласи свързани с името на практиката. Повечето хора свързват примерно Йога с гимнастика, фитнес, религия, култ, разтягане, отшелници, пещерняци с бели бради, особняци, хора на челна стойка и какво ли още не. Ако им покажеш практика от Учителя първата им мисъл е за сектанство и религия. Тай чи, Тибетски упражнения или Чи Гун им звучат, като извънземни форми на живот. Идеята е да се фокусираме върху осъзнато изпълнение на съответната практика (ефекта и върху нас), която правим, а не върху етикета сложен му от „обществото” или това, което се е „запечатало”, като вирус-програма в нашия ум. В крайна сметка всички практики имат един произход и това се надявам да стане ясно на всички скоро. 🙂
Името „Митра” е духовното ми име, което ми беше „дадено” (по интуитивен път) от пряк ученик на голям духовен учител. В пряк превод означава „приятел” или „договор”. Според източната митология е едно от дванайсетте имена на слънчевия бог. Трябва да отбележа, че получих името няколко години след първоначалното ми желание (молба) да го получа, тоест дойде, когато му „дойде” времето, а не когато аз бях решил, че ми трябва име.
Центъра ще предлага допълнително и следните услуги:
- консултации за живот в хармония с природата и себе си;
- семинари и екскурзии сред природата през летния сезон;
- консултации и насочване към най-добрите лечители в областта на физическото и душевното здраве;
- консултации за личностно развитие, здравословно хранене и самоусъвършенстване;
- лесни практики за самопомощ с пръсти, мисъл, утвърждения и дишане при емоционални проблеми;
- упражнения за здрави очи;
- сесии с екзотични звукови инструменти като диджериду, ударни инструменти и тибетска купа;
- практики за атлетично тяло без тежести и силови методи.
Моля, пожелай нещо на читателите на Здрав живот.
Да бъдат по-добри и толерантни към околните преди всичко. На втори план да бъдат по-осъзнати в своите мисли, емоции, дишане и движения (да не се „движат” на авто-пилот) и да се замислят по-често каква всъщност е тяхната цел в живота и какъв е смисъла на живота изобщо. Да ядеш, да пиеш и да спиш, да ходиш на работа от 9 до 6 цял живот, да се размоножаваш или нещо повече. В началото всичко започва от здравето на физическото тяло (като основа и храм), но постепенно фокусът се измества към това, което всъщност вдъхва живот на това тяло. Има толкова много информация по въпроса, че е трудно да се ориентираш, но нека всеки сам намери своя път. Аз лично ще помагам и съветвам тези, които ме посещават или потърсят. 🙂
Петър Малешков, www.centermitra.blogspot.com