Човек е дошъл на земята да се учи
Човек е дошъл на земята да се учи. Ученето е един метод за избягване на ненужните страдания. Ученето ни се налага по необходимост, понеже който не учи, не може да се освободи от страданията. А сега хората искат да живеят добър живот, всичко да им е наред, без да учат, без да мислят. Като говоря за ученето, не разбирам запаметяване – да напълниш главата си със знания, които да не знаеш как да използваш. Ние се учим само от онова, което сме преживели, което сме опитали. Само него считаме за знание, защото само то ще ни ползва. Сега, понеже хората не обичат да учат, искат да имат богат баща, който да им остави голямо наследство, за да могат да живеят охолно, без да мислят, без да се учат. Но земята е едно учебно заведение и първата задача на човека е да се учи да мисли и да разбира законите на живота, да проучва всички условия и възможности, за да избегне ненужните страдания.
Социалната правда е възможна само при любовта
Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има. Днес всеки иска правда и свобода само за себе си. А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има. Социалната правда е възможна само при любовта, когато човек разбере, че всички живи същества имат право на живот, че всички имат нужди като него и отдаде на всяко същество правото. Само при това съзнание, проникнато от Любовта, когато ти е мил и скъп живота на всички същества, може да се говори за социална правда.
Навсякъде човек търси Любовта
Сегашните хора отричат другия свят и Любовта. Но Любовта никой още не я е проверил. Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта. Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов.
Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието
Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма – или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо.
Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък. Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите. Затова всички, които не мислят, т.е. не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане.
Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат децата да мислят. Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява.
Основата, върху която можем да градим нашия живот
Хората вярват в един извор дотолкова, доколкото извира. Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата. Ако престане да дава вода, той губи своята цена. А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена. Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената Любов, дотолкова и нашата се увеличава. Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот.
Откъси от “Пътят на човешкия възход” – беседа от Учителя (Петър Дънов), държана на 30 март 1935 г.