За непознатите, Екхарт Толе може лесно да бъде сбъркан с фотограф, който снима природа и пейзажи. Неговата личност – мек глас с немски акцент, момчешка визия и любов към жилетките, не крещи точно „гуру“. Но въпреки това, Толе е един от най-известните духовни учители в света, чиито книги „Силата на настоещето“ и „Нова Земя“ са повлияли на милиони. Роден в Германия, получил образованието си в Кеймбридж, а сега базиран във Ванкувър, Канада, Толе пише и изнася лекции върху еволюцията на човешкото съзнание. Неговата работа обхваща много световни духовни учения и идеи, включително тези на будизма, Новия Завет и немския мистик Бо Ин Ра, всички те поднесени с иронични, нежни прозрения.
Ето какво споделя Толе в скорошно свое интервю за списанието Spirituality & Health за това как най-добре да се справяме с дневните, човешки предизвикателства, и да ги превръщаме във възможности.
Защо хората са толкова фокусирани върху желанието за просвещение?
Ако хората са фокусирани върху просвещение или каквато и дума да използват, за да опишат само-реализацията или пробуждането, то поне са осъзнали, че отговорът не лежи във външния свят. Те са осъзнали, че отговорът лежи вътре, а не в придобиването на повече вещи или в променянето на света. Това е един преход от нормалното състояние на съзнанието, в което всички решения и проблеми са видени като външни, към откриване, че каквото и да преживеем като наша външна реалност е отражение на нашето вътрешно състояние на съзнанието.
Вярно е, че хората, търсещи просвещение, са малцинство. При обикновеното човешко съществуване хората искат да открият идеалния партньор, да придобият повече неща, да имат сила или по-хубаво тяло. И при обикновеното съзнание гледаш на тези неща като спасение, задоволство и щастие. Започвайки да се пробуждате, осъзнавате, че истината не е там.
Казвате, че дори да търсим пробуждане все още гледаме към бъдещето?
Да. Това мислене предполага, че бъдещето е по-важно от настоящето. То игнорира сегашния момент, не го зачита и не му придава значение. Срещал съм се с хора, които са били духовни търсачи в продължение на 20 години, прочели са стотици книги, били са в ашрами в Индия, и са разочаровани, задавайки си въпроса: „Кога ще го получа? Кога ще получа просветление?“.
Самото преживяване на пробуждане може да бъде само в настоящето. Бъдещето не съществува, защото никой не го е преживял все още. Можем да преживеем само настоящия момент. Бъдещето е духовна проекция, която получавате в сегашния миг. Не говоря за практическите аспекти на бъдещето, като това да си купите билет или да планирате какво искате да правите тази година, а за психологичното бъдеще. Там може да попаднем в капан. Ако сте постоянно фокусирани върху бъдещето, пропускате реалността на живота.
Когато хората остареят, не им остава много бъдеще и те са склонни да се фокусират главно върху миналото. Но пак не са в настоящето. Животът е сега.
Как да избягваме тогава да плаваме в миналото или в бъдещето, може би дори да избягваме настоящето?
Ще забележите, че се връщате в мислите си или гледате напред, обикновено когато не се чувствате добре. Ставате разтревожени, раздразнителни, депресирани. Означава, че сте загубили настоящия момент, изгубили сте вертикалната реалност. Върнали сте се към това да бъдете създаден от ума човек, с ограничена лична история и създаден от ума „малък аз“, егото. То никога не е задоволено за дълго.
Може да проникнете в по-дълбоко познание само в настоящия момент. Независимо от обстоятелствата в живота ви. Толкова много хора казват: „О, ако имах повече свободно време, ако не се тревожех за финансите си или го нямаше това или онова, можех да посветя целия си живот на духовно пробуждане. Нямаше ли да е страхотно?“
Да, идеята за монаха, седящ в мир на върха на планината.
Нямаше да е страхотно, защото точно през предизвикателствата на ежедневието вие ставате по-мотивиран да се пробудите. Всъщност може да използвате независимо какви са обстоятелствата и вместо да работите срещу тях, да видите дали не можете да се присъедините вътрешно към настоящия момент.
Може ли да ни дадете пример за наблюдаване на настоящето?
Нека вземем например, че чакате на дълга опашка в супермаркета. Опашката не помръдва и вие ставате раздразнени и гневни. Ако съществувате в сега, може да откриете, че не е опашката тази, която ви ядосва. А вашият ум и това, което ви казва. А емоциите са реакциите на тялото ви спрямо мислите за ситуацията. Това е важно откритие, защото сега се появява елемент на избор. Виждате, че изпитването на тези емоции прави живота ви неприятен. Гневът няма цел. Той не променя ситуацията. И сега имате избор да се освободите от тези мисли и да погледнете на ситуацията по различен начин. Вие сте в същата ситуация, но напълно освободени от негативност.
Как да гледаме на глобалните предизвикателства, неща като климатичните промени, от тази гледна точка на осъзнатост? Дали това е отговор на моето его, например, да мисля, че имам отговорност към спасяването на планетата?
Личните предизвикателства понякога могат да бъдат доста големи и те често се свързват с по-големите колективни предизвикателства.
Да, истина е – ние трябва да спасим планетата. Но нека не мислим погрешно, че всички решения са някъде там. Защото повечето проблеми – насилие, замърсяване, войни, тероризъм, имат своя произход в човешкото съзнание или загуба на съзнание. Вашата основна отговорност не е да правите нещо извън вас, а за вашето съзнание.
Ако не поемете отговорност за вашето състояние на съзнанието и повярвате, че всички решения са някъде там, тогава започвате да допускате грешки като комунизма, например. Първоначалната мотивация за комунизма е била всъщност идеалистична – той е добро. Те са искали да създадат по-справедливо и честно общество и всичко звучало чудесно, но това, което подценили, била липсата на промяна в съзнанието. И веднъж получили власт, те създали отново същите демони. Накраят това, което били създали, било по-лошо от това, срещу което са се борили. Първоначално хората имат добри намерения, но те не са достатъчни, ако внасяте старото си съзнание в тях.
В някои от книгите си споменавате за дисбаланс между мъжката и женската енергия? Разкажете ни повече?
Мъжката енергия не означава задължително мъжка, както и женската не винаги отговаря на жените. Мъжката енергия резонира повече с правенето, а женската енергия – повече със съществуването. Светът е извън баланс, защото е фокусиран основно върху правенето, и има загуба в съществуването. Тогава се появяват стреса и негативността.
Едновременно и обществото и индивидът трябва да намерят вид баланс между способността да бъдеш и способността да правиш.
Публикувано с разрешението на CredoBonum