Полезни бактерии - Здрав живот

Пробиотиците контролират баланса в нас и са ключ към здраве

Всички заболявания започват от червата

Още Хипократ е казвал това, а съвременната наука потвърждава, че 80% от имунната система е там. Всъщност, за да сме здрави, трябва червата ни да работят добре, потвърждава в съвремието ни д-р Усман. В противен случай се озоваваме на прага на дисбактериозата, която пък д-р Папазова определя за диагноза на човечеството днес. Затова си струва да помислим и подкрепим жизненоважните полезни бактерии в организма ни – това са пробиотиците.

Освобождават ни от токсините

100 % от хранителните вещества се абсорбират през червата и ролята на полезните бактерии – пробиотиците, е да разграждат храната, която поемаме. Нормалната чревна флора на възрастен човек се състои от 500 вида бактерии. Всеки от нас има в тялото си около 2 кг бактерии, голяма част от които обитават дебелото черво. Чрез пробиотиците организмът бързо се освобождава от токсините и продукти на гниенето; защитават се чернодробните клетки от увреждания; укрепва се чревната лигавица, спира се всмукването на вредни вещества от това, което се съдържа в дебелото черво. Полезните бактерии не само че са напълно безвредни и безопасни, но добавянето им, за да се избегне техния дефицит, е наложително особено след прием на медикаменти, при химио и лъчетерапия, при всяко хронично страдание, стрес, дори при консумиране на чешмяна вода. Родените чрез операция и изкуствено хранени бебета се нуждаят от добавяне на пробиотици към храната още от първите дни след раждането.

Името им означава живот

Думата „пробиотик” е сравнително нова и се смята, че за първи път е употребена от Фердинанд Верджин през 1954 г. и е от гръцки произход: pro-за, bios- живот, т.е. „за живот”. Верджин определя пробиотиците като смесена култура от бактерии, които оказват благоприятно действие върху приемащия ги организъм чрез подобряване на неговата микрофлора.

Значението на пробиотиците (без тогава да са наричани така) е оценено за първи път от Иля Мечников. Според него основно средство срещу стареенето и самоотравянето на човешкия организъм е българската млечнокисела бактерия. През 1908 г. публикува статията си “Няколко думи за киселото мляко”. Същата година става Нобелов лауреат. Интересен е фактът, че след като изследва данните за 36 държави, установява, че най-голям брой столетници – 4 на 1000 души, има в България. Той свързва този факт с българското кисело мляко.

Много по-късно, през 2002 г., е постигнат официален консенсус по дефиниране на пробиотиците. Дефиницията, приета от Международната здравна организация (WHO), гласи: “Пробиотиците (наричани също бактерии, или култури) са живи микроорганизми, които, приети в достатъчно количество, влияят здравословно на човешкия организъм”.

Най-важно място сред различните видове пробиотици има Lactobacillus Bulgaricus, а най-известната симбиоза е тази между Lactobacilus Bulgaricus и Streptococcus Thermophilus, съдържаща се в оригиналното българско кисело мляко. Тя се счита за прародител на пробиотика.

От тях зависят ензимите

Едно от най-важните изисквания към пробиотичните бактерии е способността им да се запазят при преминаването си през горните раздели на стомашно-чревния тракт и да достигнат живи и в достатъчно количество в червата, където се заселват и размножават.

Пробиотичните бактерии оказват положително въздействие върху организма, като се колонизират и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти.

Пробиотичните бактерии не са постоянен обитател на човешката микробна флора, ето защо трябва да се приемат постоянно и продължително време, за да се почувстват здравословните им ефекти.

Пробиотиците притежават редица основни, безспорно доказани биохимични ефекти:

При оптимално колонизиране на лигавицата на чревния тракт те конкурират болестотворните бактерии и гъбички за жизнено пространство и храна, ограничавайки тяхното размножаване;
Производство на антимикробиални субстанции, които директно увреждат патогенните микроорганизми;
Пробиотиците са основен фактор на естествената резистентност, като от ранна кърмаческа възраст те участват в изграждането имунната система на чревния тракт и в крайна сметка са от критично значение за съществуването на оптимален хуморален и клетъчен имунитет през целия живот на човека;
Пробиотиците намаляват серумния холестерол и участват в производството на жизнено важни витамини (група В и К) и хормони;
В ранна кърмаческа и детска възраст те способстват за правилното усвояване на храната и по-специално на минералите и витамините;
Ензимна активност на чревните бактерии: Пробиотиците и други чревни бактерии произвеждат редица ензими, като например с помощта на такъв специфичен бактериален ензим се подпомага бързото разграждане и обезвреждане на чревните канцерогени и по този начин участва в имунната защита срещу злокачествени заболявания.

Не бива да се забравя факта, че чревната флора е източник на вътрешни причинители на инфекции на пикочно-половата система, сепсис (постхирургичен, родов и др.), менингит и т.н. В този смисъл поддържането на оптимален баланс между пробиотиците и останалите микроорганизми от резидентната чревна флора е от жизнено важно значение.

Кога са ни нужни пробиотици?

Пробиотиците – като ферментирали храни или като ежедневни хранителни добавки, укрепват здравето и предпазват от болести. Това особено важи при възрастните, тъй като количеството на полезните бактерии в дебелото черво намалява с годините. Същото се отнася и за хората, подложени на постоянен стрес.

Пробиотиците могат да помогнат при:

Инфекции, особено болно гърло, кандидоза и инфекции на пикочния мехур;
Хранителни отравяния, синдром на раздразнените черва;
Възпалителни чревни проблеми като болест на Крон или колит;
Рак, особено на стомаха или червата;
Запек или всякакви храносмилателни смущения, в това число лошо храносмилане;
Алтернатива са на лечението с антибиотици;
Алтернатива са на хирургичната намеса;
Периоди на продължителен стрес.

Предлага ни ги традиционната храна

Много народи са оценили здравословното влияние на ферментиралите храни, като киселото мляко, изварата, киселото зеле, вино от грозде, квасен хляб, но в повечето от тях не се срещат най-важните полезни бактерии. Поради това за засилване на здравословната чревна флора по-ефективно е добавянето на щамове полезни бактерии, които могат лесно да се настанят в храносмилателния тракт. Не всички полезни бактерии се заселват за постоянно в храносмилателния тракт, поради това разумно е да ги приемаме редовно.

Друг начин да се увеличат здравословните бактерии в организма е да ядем храни, които хранят тях (т.нар. пребиотици). Такива добри храни са бананите, ечемикът, чесънът, лукът, пшеницата и др. Едно изследване показа, че бананите на прах удебеляват стомашната обвивка, за разлика от аспирина, който я изтънява. Общо взето, растителната храна, богата на фибри (и олигозахариди), насърчава полезните бактерии, защото те са пребиотици. От друга страна храна, богата на месо, освен че е първичен източник на инфекции, по-вероятно е да внесе токсични разпадни продукти, както и да забави преминаването на храната през червата.

Когато искаме да си набавим правилните пробиотици, въпросът, който трябва да си зададете е, какво разнообразие от полезни бактерии ни предлагат и още по-важното – дали могат да преодолеят първата защитна бариера – солната киселина в стомаха (чиято задача е да ликвидира попадналите бактерии, независимо дали са добри или зловредни) и да се заселят в червата? Холфорд уточнява, че ако вземаме пробиотици с терапевтична цел – например, за възстановяване на чревната флора след антибиотици или като част от антиинфекциозна стратегия, може да са необходими три пъти повече, отколкото за общо укрепване на здравето.

Ако действително сме загрижени за здравето си и търсим начини за поддържането му, трябва да се стремим ежедневно да ядем прясна, жива храна, като плодове и зеленчуци, от която да получаваме коктейл от незаменими витамини, микроелементи, аминокиселини, антиоксиданти, ензими, пребиотици и фитохимикали, които действат заедно и синхронно за укрепване на здравето. И, което е много важно, вземайте редовно добавки, съдържащи полезни щамове бактерии и ежедневно добавяйте към храната си синергична колекция витамини, микроелементи, антиоксиданти и други фитохимикали. Идеята да отделяме всеки компонент и после да го третираме като лекарство за лечение на някоя болест, според Холфорд, е не само непрактична, но и безсмислена.

Поглъщането на полезни бактерии – пробиотици, носи голям брой доказани ползи:

Подобряват храносмилането;
Образуват витамини;
Понижават холестерола;
Регулират хормоните;
Засилват имунитета;
Увеличават устойчивостта към инфекции;
Отстраняват синдрома на раздразнените черва;
Отстраняват синдрома на стоматомикоза;
Намаляват риска от някои видове рак.

Lactobacillus Bulgaricus е най-старият пробиотик на света

Въпреки че е открита едва през 1905 г, бактерията Lactobacillus Bulgaricus, причиняваща млечнокисела ферментация, е позната и използвана хилядолетия преди нас. Била е позната на древните траки, живели на територията на днешна България от 6000 -7000 г.пр.н.е. Бактерията Lactobacillus Bulgaricus (LB) е открита от д-р Стамен Григоров (1878-1945) през 1905 г, тогава още студент по медицина в Женева. Попаднала чрез храната в дебелото черво на човека, бактерията бързо се размножава и за часове достига стотици милиони в 1 грам маса. Но LB не е постоянен обитател на дебелото черво на човека. Ако не се внася постоянно в организма чрез храна, след 10-15 дни се отмива. LB е уникална бактерия, която в естествени условия се развива само в определена географска територия, която съвпада с територията на съвременна България. Извън територията на България LB мутира и не се развива.

Към здравето естествено

Подходът на Илиана Веселинова отличава естественото в начина да потърсим здравето си. Макар и с помощта на научните достижения – просто, защото животът ни се отличава от този на предците ни, ние можем да се върнем към тази изначална простота, „спомняйки” си важните, нормалните дори неща… Да умеем да виждаме полезната храна, да разчитаме сигналите на тялото и да сме информирани – това са трите стълба, на които гради своето „Помислете върху това” Илиана. Готови сме да я последваме, защото уроците й са наистина важни за нас. Всеки иска да е здрав! Компонентите са много, също и пътищата към това. Живейте в баланс, казва Илиана. И е права!

За пробиотиците и тяхното научно досие разказа Илиана Веселинова, консултант здраве и личен успех.