Валери Добрев създава с много прозрение и с цялата си душа своите картини. В тях има кодове, които ни пренасят ту напред във времето, ту ни карат да чувстваме топъл полъх от Другата страна… Толкова са сензитивни изображенията, че нещо в нас заговаря на непознат език – език благ, изпълнен с богатството на самите нас…
Но Валери прави и други картини… Буквално ги сее наесен, жъне ги лятото. И продължава с плодовете да рисува. Като производител на лимец, той може да каже много за тази култура. Точно на лимеца посветихме последните месеци много странички в нашето списание. Ценни неща научихме, а сега ще го и нарисуваме. Ароматно отговаря Валери на нашите въпроси…
Разкажи ни за своя опит с лимеца. Как го откри и какво те накара да му се посветиш?
Преди много години имах дълбоко вътрешно преживяване, в което се виждах на залез слънце да танцувам с огъня сред пъстрите нюанси на необятни зрели ниви, чиито класове вятърът галеше в преливащи вълни от красота. Тогава се издигах високо във небето с танца на огъня, а класовете на нивята като фрактални спирали се вееха в безкрая, отразили последните лъчи на Слънцето в изящна хармония. След това се спуснах в океана сред делфините, където си спомних за любовта на капката, отразила океана в себе си, вълни от любов и екстаз зазвъняха във всички атоми, от които съм съставен. Това преживяване ми показа много неща с много значения.
Така първо срещнах лимеца на вътрешно ниво, а след години, когато се срещнах с приятели, които се занимаваха с отглеждането на лимец, ми беше предоставена възможността да го отглеждам и аз. Това беше в хармония с вътрешната ми визия, за което съм много благодарен, така и се зароди идеята да разпространявам лимеца, та да може всеки, който желае, да го открие по своя уникален начин.
Защо месенето на хляб от лимецово брашно при теб се превръща в свещенодействие?
Когато започнах да замесвам хляб с квас, наблюдавах какво извършват сърцето и ръцете ми, започнах да откривам космически принципи в самото замесване. Един такъв принцип се крие в спиралното замесване, при което тестото се месва с едната ръка, а другата върти основата/тавата кръгово, при това самото тесто се вие в спирала, което генерира нещо благо в него, а крайната форма, която се разкрива в тестото, е цъфнала златна роза, което е свещен символ и разкрива пътя на движение на космическата енергия и нейното проявление. Друго интересно, което се случва при ръчното замесване, е общуването с лимеца и свързване с природните елементи, от които е съставен; това хармонизира тялото и внася благородни енергии в организма. Още един важен елемент от хляба е фигурата, в която се разгръща тестото по време на втасване. Тази фигура се получи интуитивно и изразява още един фундаментален космически принцип, принципа на дуалността и единението. Двете сфери на фигурата в ляво и дясно представят женския и мъжки принцип, които носим всички като енергии в себе си; когато хармонизираме тези две съставящи енергии в себе си, навлизаме в сферата на единението, което изразява целия хляб в кръгова форма, съвършенната форма. С това хармонизиране в себе си позволяваме на другите две сфери – горната (небесната) и долната (земната), да се проявят и обединят през централната ос, тогава каквото е на небето, такова ще бъде и на земята. Така това, което ми се разкри в замесването на лимеца, се превърна в свещенодействие.
Смяташ ли, че лимецът лекува? Защо?
Като първо смятам, че съзнанието, мислите, чувствата, делата и храната, които носим, приемаме и изразяваме – ако те са правилни и чисти, ако те отговарят на пътя на душата, то ще бъдем жизнени и проспериращи. Затова синхронизирането на съзнанието с осъзнатото творене, което включва всичко, което сме и правим тук и сега, е първия ключ към здравословен живот. В това направление може да ни помогне и слънчевата сила, която носи лимецът, пречиствайки физическото тяло с един много висок енергиен и чист заряд. Разбира се, имаме да бъдем бдителни и отговорни на всички нива, до които се докосваме осъзнато, а лекуването е следствие от причината на дисхармонията в горе изброените.
Как може човек да го включи в хранителния си режим, освен на хляб? И всъщност всеки ли може да си замеси лимецов хляб…
Мисля, че всеки човек има сърце и ръце, които носят нещо уникално, както е всеки човек неповторим и уникален, и замесването със собствените ни ръце ни свързва с обекта на творчество като обменяме жизнени сили. Това даряване е двупосочно и особено при замесването ние дори казваме на хляба от какво се нуждаем на едно подсъзнателно ниво, при което дарът се връща в завършеното творение. Една от основните ми идеи при разпространението на лимеца и работилницата с хляба от лимец е да подтикна хората да си го отглеждат и да замесват със собственото си сърце хляб, да достигнат до този дар чрез директния контакт и общуване с лимеца, така смятам, че всеки е способен да си направи ръчен хляб.
В хранителния режим лимецът може да присъства под най-различни форми, накиснат, покълнат, на брашно, на мюсли, в гозби, салати и тук експериментирането в кухнята няма ограничения.
Свикнали сме, че рисуваш сакрални картини, но сега се сещаме, че май не си посветил ни една на лимеца…
Ако сте внимателни, ще откриете лимеца в една от сакралните картини и това е картината „Чек на изобилието”. В нея лимецът е израз на проявеното вече изобилие на физическо ниво и тук изобилието, което носи лимецът, е не само физически, но под формата на одухотворена материя, която носи много чудеса на много нива.
Има една традиция с твои питки да бъдат откривани духовни форуми. Как се роди тази идея? Кое беше първото събитие, на което разчупихте лимецова питка?
Тази идея дойде спонтанно, когато исках да покажа всичките прекрасни неща, които се разкриват и ни даряват чрез хляба. Мисля, че първото събитие, на което се разчупи такава питка, беше през февруари 2012-а на Форум Здраве в София, където и беше първата ми лекция с космическите сакрални картини.
Всъщност рисуването и месенето имат ли общи черти? Как се приготвяш за едното и как за другото?
Със сигурност имат общи черти и това е еволюцията, креативността, творчеството и това, което ни се разкрива като познание от проявената мечта, която ни дарява с мъдростта на синтеза на нещата, защото чрез действието ние достигаме до разбирането на дълбините си, независимо това действие дали е на вътрешно ниво или външно, но когато се обединят, така че вътрешното да се прояви отвън, тогава се спуска дар от небето на земята, тогава синтезираме, защото даряваме не само себе си и обединяваме не само себе си, в това е жътвата и елискира на прагмата/действието и есенцията на космическата субстанция, която се връща в същността ни от непроявения океан на Твореца в проявеното манифестиране на роденото бъдене на всички нива.
Приготвянето с картините се случва първо в мечтите и визиите в много случаи, както и спонтанното творчество носи прекрасно предизвикателство и разкритие.
За хляба и за всякакъв вид творчество, е добре да изгладим мисли, чувства и дисхармонични енергии, бъденето тук и сега в сърцето е най-прекия път.
Какво казва природата? Богата ли ще е реколтата лимец тази година?
Природата си знае своето, ако можехме да я чуем, може би щеше да бъде по-зелено, по-красиво и по-чисто. Най-добрият вариант е човек да не се обвързва с очаквания за нищо, защото това не е тук и сега, а другото е конструкция на ума, което може само да ни ограничи. Когато пребиваваме в състояние на вътрешно общение и външно проявление, в състояние на любов и благодарност, тогава няма какво да мислим, защото буквално в това състояние не мислим, а присъстваме в бдителност на Дух и сърце, в което вече всичко Е. В това има огромно поредизвикателство, защото все още сме подвластни на умствената идентификация. Според мен пребиваването в това състояние на сърцето е най-голямото богатство.
Замесен със сърце хляб
Продуктите за хляба, който замесва от лимец Валери, са следните:
- Известна доза ентусиазъм :-);
- 1 кг лимецово брашно;
- до 500 мл нехлорирана вода;
- квас от 50 до 100 г;
- 1 с.л. олио или гхи (пречистено масло);
- 1 с.л. мед;
- 1 ч.л. хималайска сол;
- подправки по желание и в желани пророции – самардала и шарена сол;
- семена в желани пророции – маково, слънчогледово, сусамово, тиквено и др.
Как да си направим квас в домашни условия?
За тази цел е необходимо пълнозърнесто брашно от лимец, пшеница, нахут, царевица или друго да се смеси с нехлорирана вода в съд с капак. Смесва се брашното с водата до гъстота на тесто за кекс и малко по-гъсто до 1/3 от обема на съда. Оставяме на стайна температура и след 24 часа подхранваме тестото с 1 до 2 с.л. брашно и евентуално малко вода. Така подхранваме на всеки 24 часа, като до 4–5-ия ден (в зависимост от температурата) вече наблюдаваме мехурчета в тестото, то е с кисел вкус, това е жив квас. След като сме си го захванали, може да продължим с подхранването в хладилника, където кваса може да го сгъстим до тесто за хляб и през 3-4 дни да го подхранваме. Ако си правим квас от лимец, подхранването в хладилника можем да го правим през 7-8 или 9 дни, което е показател, че лимецът съдържа много повече хранителни вещества за квасната бактерия. Когато не се подхранва квасът, той започва да ферментира в алкохол. Можем да си заделим известна част от кваса във фризера, така че по всяко време да разполагаме с квас за всеки случай.
Замесването на хляба
Може да се извърши в тавичка, за да е налице спиралното въртене на тестото, като първо аерираме брашното чрез сито, добавяме съставките и започваме с месването. Преди това може да спуснем от душата и сърцето си светлинна енергийна сфера, в която ще свещенодействаме. Така общото приготовление и месенето отнема до 20 мин. Когато тестото стане хомогенно, го оформяме на топка и поставяме в тава, покрита с хартиено фолио за печене; може да навлажним и оформим гладка повърхност на тестото, за да поръсим със сусам. След това правим и прорези отгоре в желаната форма, като внимаваме дълбочината да не е повече от половината от височината. Прорезите са с цел да осигурим лесното разгръщане на тестото по време на втасване. Следващата стъпка е да покрием тавата с влажна кърпа, която ще осигури еластична повърхност на тестото. Сега оставяме на стайна температура да втасва за около 8-10 до 12 часа. Втасването може да го ускорим във фурната с обилно влажна кърпа на температура от 50 до 70 градуса за 3 или 4 часа. При повече квас тестото ще втаса по-бързо. Хубаво е да се наглежда във фурната кърпата да не изсъхне, защото ще се образува коричка на повърхността на хляба и ще спре разгръщането. Когато сме оставили през нощта или през деня да втасва на стайна температура, е вероятно да не се е разгърнало толкова добре, колкото сме очаквали, за тази цел го слагаме във фурната по ускорения метод за 30 мин. до 1час и просто наблюдаваме да се разгърне добре. Сега може да добавим малко водичка в тавата и да се покрие с алуминиево фолио, така при изпичането се образува парна баня и хлябът се вдига още повече. Печем във фурна на около 200 градуса за 1 час, накрая махаме фолиото и оставяме да се запече отгоре за 10 минути. След това покриваме с леко влажна кърпа и оставяме да изстине. Следващата стъпка е позната на всички 🙂
За свещеното в лимеца поговориха Калоян Гичев и Краси Проданов.
