Дърветата като нацъфтят и имат да си кажат нещо … пращат си писма по пчелите.
Ако си представим дървото като голяма поляна със ствол, то първо излизат цветята и викат жужащите пощальони с прекрасен аромат. Пък и в един цвят няма достатъчно, трябва да се обикаля. И като се обикаля се примесва. И тези тъй от цвят на цвят примесват едното с другото и тръгва нещо трето. Но то не е и съвсем така, защото в пъпката още има семка… като че ли. Семката е стремежът. Към какво? Не точно към нова семка – а към участие може би. И пчелите и те – не за мед – а за споделяне и участие. Медът, гладът, трудът – така се сливат…
Участие, съучастие, причастие…
Така се прелива и расте, медът и той е от плодовете – ама по друг път минава. Него го удържат като транспортни разходи.
Дали объркано някак си можах да ви предам пред какво чудо се чудя и от нийде края му не виждам и е тъй приятно да си учуден с този безкрай?!….
Дано.
Брат Иво, април 2014 г.