Радвам се да усещам външния свят като дом, толкова колкото и вътрешния.
Радвам се да бъда пешеходец… Да вървя, да мисля, да срещам хора, да се уча от всичко.В тази посока скоро след дълги опити научих един много ценен урок, като той утвърди нещо, което отдавна ми се искаше да бъде утвърдено.
Беше хубава пролетна вечер, прибирах се, светофарът срещу мен светеше “червен пешеходец”, нямаше коли, огледах се и минах. Сигурно ситуацията щеше да е поредната и незапомнена, ако след себе си не оставих група дечица. Те за голяма радост продължиха да чакат да светне зелено. Напредвах с крачките, но не и с чувството за удовлетвореност и полезност – те останаха зад мен да изчакат зелената светлина за преминаване.
Мислих много за ситуацията, защото и друг път се е случвало да бързам на светофара и да преценявам варианти за преминаване отвъд установените правила. До този момент ми се струваше удачно да положа усилие да премина, за да стигна до конкретни цели и намерения. След него в мен се появиха по-красиви мисли и усещания, които разшириха по много хубав начин принципите, които се старая да следвам. Зарадвах се да видя светофара не като място за спиране (моето), а като възможност за движение… на всички. Зарадвах се да си помисля за подредеността, за която всеки от нас е толкова съществен елемент. Зарадвах се, че на светофара мога да съм част от тази подреденост. Зарадвах се да си помисля за отговорността и за това, че каквото и да направя почти никога не става въпрос само за мен. Зарадвах се, че мога да приложа утвърждаването на тези мисли във всеки един миг от живота си.
В мен остана една светлина отвъд червеното и зелено. Светлина, която ги обединява заедно с мислите и приложението на разумността; заедно с възможността да си съдействаме и да бъдем полезни един на друг понякога вървейки, понякога спирайки. Изглежда така сякаш да забавим крачките в определени моменти позволява всички заедно да се движим и да стигаме по-бързо и по-цялостни 🙂
Благодаря много за светлия пример на децата, които последваха видимите и невидимите знаци на светофара и по такъв прекрасен начин разшириха мислите, радостта и уюта в мен да изчакам.
“Пътека светла е пред нас” 🙂
Вел, 25.04.2014 г.