Кокосовото масло е вид палмово масло, добивано от плодовете на кокосовата палма Cocos nucifera, за разлика от другото най-популярно палмово масло – това на маслената палма Elaeis guineensis. За него ще срещнем двете най-крайни позиции. То е или напълно отричано като здравословна храна, или възхвалявано едва ли не като панацея.
Критиката е главно по отношение на състава му представен от над 90% наситени мастни киселини – най-високият сред естествените растителни масла. Свързван е с увеличаването в кръвта, както на добрия, така и на лошия холестерол. За последния се обвинява главно високото съдържание на лауринова киселина. Като контрааргумент се изтъква факта, че наситените мастни киселини в кокосовото масло са средноверижни, за разлика от дълговерижните мастни киселини в животинските продукти. Те се разграждат бързо, не се натрупват в нас като тлъстини и осигуряват бърза енергия, без да повишават драстично кръвната захар. Обратната страна на този „медал” е, че използвайки и разграждайки наситените мастни киселини на кокосовото масло, нашият организъм не посяга и не разгражда нашите собствени мастни депа. Освен това тялото ни се нуждае от дълговерижни мастни киселини, за да изгражда клетъчни мембрани и много други структури, а не средноверижни мастни киселини, каквито са в кокосовото масло. Поради наситения си характер кокосовото масло е трайно – до две години при стайна температура и повишава трайността на продуктите, в които се влага. Същото може да бъде и лоша атестация – търговците ни предлагат продукти с дълъг срок на годност.
Тази поредица от „за” и „против” може да бъде продължена до безкрай. От къде идва противоречието?
От една страна много от констатациите не отчитат вида на кокосовото масло – дали е студено пресовано и е необработвано или е добивано чрез химически методи и после е частично хидрогенирано. По-важното е да изтъкнем наличието на един невероятен пропуск в анализа, който остава незабелязан и покрит като със шапка-невидимка, и който обръща (или подрежда) всичко казано до тук. Това е фактът, че природата никъде не предлага кокосово масло, а ни дарява с кокосови орехи. Кокосовата паста (пулпа), получена от кокосовия орех няма нищо общо като биологично отнасяне в сравнение с извлеченото от нея кокосово масло. Екстрахирано от естествения си биохимичен контекст, кокосовото масло попада неизбежно под същия знаменател, под който се намират рафинираните продукти – бяла захар, бяло брашно, пречистена готварска сол. Лишено от своите емулгатори, витамини, ензими и т.н., кокосовото масло в нас се превръща в нещо като плуващо мазно петно, снабдяващо ни единствено с празни калории. Тялото ни изразходва много енергия и хаби много витамини, минерали и ензими, за да разгради и обработи тази мазнина.
Така разбрано кокосовото масло може да бъде и вредно и полезно едновременно. Вредно е, ако го ползваме изолирано от останалите съставки на бялата кокосова маса. Полезно е, ако го приемаме така, както е предвидила природата – с целия останал комплекс от хранителни вещества. Съветът ми е да го ползвате изключително пестеливо, ако е под формата на изолирано кокосово масло. И обратно – ползвайте свободно пълноценна паста от кокосови орехи. Тя е неутрална, съчетава се с всички други храни и няма противопоказания. Ще ви дари с всичките известни ползи, доказани от хилядолетната употреба на кокосовите орехи.
д-р Гайдурков, www.georgigaydurkov.wordpress.com