За да разберем свойствата на един технологично преработен продукт е необходимо да познаваме първо самия продукт и второ, да видим какво се губи или добавя при самата технологична обработка.
Черницата е едно от най-популярните дървета в традиционния български двор. И то не е случайно – тръгвайки някъде от древна Персия, преминавайки през антична Елада, черницата е достигнала нашите земи преди хилядолетия. Тя е култивирано растение и като такова, в съчетание с повсеместния си ареал на разпространение, налага извода за нещо особено полезно и необходимо. Древните масови нагласи и практики са обикновено утилитарни – култивират се видове доказани в опита като полезни за човека. От декоративни растения са се интересували рядко – обикновено само в кралския двор.
Днес със съвременните методи за анализ можем да потвърдим това. Универсалността на черницата не е случайна – тя отговаря точно на нейното универсално приложение. Съставът й като плод е толкова богат, че би било по-лесно да кажем какво не съдържа, отколкото обратното. Най-важните компоненти, които задължително трябва да изброим са високото съдържание на вит.С, желязо и особено така модерния днес анти-ейдж (подмладяващ) фактор – ресвератрол. Съдържа също лесно усвоими ненатоварващи панкреаса захари с нисък гликемичен индекс – 40,8 и нисък гликемичен лоудинг (товар) – 4. Има ябълчна и лимонена киселина, както и букет неизброими фитохимикали. Поради всичко това черницата от векове се прилага за профилактика и лечение на широк спектър от заболявания. Притежава диуретичен и антисептичен ефект и е полезна при бъбречни заболявания и оточен синдром, вкл. асцит (набиране на свободна течност в коремната кухина при тежки чернодробни и онкологични заболявания). Отхрачващият ефект помага при простуди и катари на горните дихателни пътища, възпалено гърло, афти. Укрепва съдовата стена и сърцето, подобрява зрението. Регулира стомашно-чревния тракт, като зрелите плодове действат предимно разхлабващо, а зелените – затягащо. Подобрява кръвната обмяна и е помощник при анемии. Не на последно място в древно-китайската медицина черницата е известна и като лек против ажитираност (тревожност), безсъние, дори като естествен антидепресант. Когато берете плодовете, не забравяйте и листата – освен за изхранване на копринената буба, те имат и атидиабетни качества. Нека подчертаем, че всички тези полезни свойства се отнасят предимно за тъмната черница Morus nigra. В народната медицина се казва, че колкото един плод повече цапа ръцете, които го берат, толкова той е по-лековит. И наистина днес е известно, че целебните вещества са съсредоточени главно в пигментните атоцианини.
Петмезът от черница е преработен продукт, който се получава чрез различни методики, включващи изстискване на сока и след това продължително изваряване до консистенция на рядък мед. При тази обработка се губят някои термолабилни съставки – почти напълно вит. С, но се запазват останалите ценни вещества, вкл. антоцианините. Ако не можете да си приготвите домашен, изберете петмез от тъмна черница с добро качество. Той не трябва да съдържа добавена захар, както и химически консерванти – бензоат и др. (може естествени – напр. индрише). Съхранява се в плътно затворени стъклени буркани. Петмезът от черница е трапезен продукт и няма дозова токсичност. Препоръчителното дневно количество при следване на пълноценен стил на хранене е 1-2 суп. л. Наред с другите плодови петмези несъдържащи добавена захар, петмезът от черница може да бъде използван като естествен здравословен подсладител.
д-р Гайдурков, www.georgigaydurkov.wordpress.com