Три са растящите в България видове бъз. От тях главно два се използват от човека. Единият е черният бъз – Sambucus nigra. Той е дървовиден. Затова и латинското прилагателно за черен “nigra” е от женски род, тъй като древните римляни са вярвали, че дърветата са същества от женски пол. Това популярно дърво или разклонен храст, масово растящо в България особено по влажни места, ни е познато най-вече със съцветията си, появяващи се през май-юни и използвани за приготвяне на прословутата „бъзонада”- изкиснати цветове и захар. С лечебни качества обаче, известни от народната медицина и описани от наши изтъкнати природолечители, е натоварен най-вече другият вид бъз – Sambucus ebulus. Т.е. за профилактика и лечение е препоръчително да използвате не черния бъз, с който често се бърка, а тревистия бъз наричан още бъзак. Той за разлика от първия е тревисто растение – през есента и зимата надземната част умира и напролет израстват нови невдървеняващи стъбла. Цъфти по-късно – през юли-август с по-бели от другия бъз цветове и връзва също така тъмно–черни плодчета през октомври. Ще го разпознаете още по щръкналите нагоре съплодия, за разлика от тези на дървесния, които са увиснали надолу.
Макар да се използват всички анатомични части и от двете растения, лековитите свойства са съсредоточени в завършващата природния цикъл част – плодовете. Те съдържат много витамини, вкл. вит. С, минерали, захари, пектин и др., които са полезни, но са срещани и при всички други плодове. Специфичната лечебна сила не е в тях, а в характерните за бъзака антоцианини – багрилни вещества, даващи тъмния червено-виолетов цвят на сока от плода. Два от тях са силно отровни – самбуцин и самбунигрин. Всъщност цялото растение е отровно, за да се предпази от тревопасните и само в много узрелите плодове съдържанието на тези токсини рязко пада, за да могат животните да ги ядат и разнасят семената. В наличието на отровата обаче е тайната и диалектиката на природата. Отровата и лекарството се различават единствено по дозата – това, което не ни убива ни прави по-силни!
Годни за употреба са много узрелите пред оронване плодове. От непоносимо горчиви поради отровите, в процеса на узряване те стават сладникаво-блудкави с леко неприятен привкус – не можеш да изядеш повече от една малка шепичка – това е мярката на природата. Известни са със своите лечебни качества най-вече като имуномодулатори, антиоксиданти, както и със силните си атнимикробни свойства. Полезни са като детоксикатори при чернодробна цироза и заболявания на стомашно-чревния тракт, дори при рак. Единственото противопоказание е надвишаването на дозата. При чувствителни хора и деца се дават само по 2-3 зрънца дневно. Най-подходящата форма за употреба, която максимално запазва лечебните качества са сушените плодчета, като дозата е 10 до 20 зр. дневно на гладно особено през есенно-зимния сезон. Пролетта и лятото е препоръчително да се прави почивка, макар, че по индикации могат да се ползват и тогава.
Други рецепти за бъзак:
1 кг. свежи добре узрели плодове или 300 г. сушени, 1 кг. захар.1 л. вода. Смесват се заедно или се реди един пласт плод и един пласт захар. След 10-14 дни лагеруване сместа е готова. В други варианти сместта може да се прецежда и се ползва само сиропът. Дозата е 1 ч. л. на гладно.
д-р Гайдурков, www.georgigaydurkov.wordpress.com