Градина Вита, София, квартал Гара Искър, природа, растения, мисли, птичи песни и цветя…
Често си мисля за градинарството. Хубаво нещо, работиш със съвършени неща. Виждаш съвършенството на природата в малката тревичка, в цветчетата, в пчелите, в капчиците. И то едно живо, топло и развиващо се съвършенство.
Земеделското изкуство е някак преди всичко едно духовно преживяване. Когато засаждаме семенцето и мислим за кълнчето, за листенцата, за растението, за цвета, за плода и пак за семенцето – тогава се изправяме пред онази вечна цикличност, която вълнува душите от древността. Когато се замислим пък за семето на добродетелите и израстването им, за новите импулси за разгръщане на любовта, тогава се свързваме с импулсите на историчността и напредъка на душите.
И понеже ние сме събирателната точка, някак в нас се събира вечната цикличност и еволюцията. И някак градинарството започва да прилича на една разширяваща се спирала. А на пръв поглед – лопата, мотика, вода, листа.
Благодаря ти, Господи, че ме учиш по този красив начин. Вярвам всеки има какво да научи от природата. А природата не е само това, което може да обхванем, тя влива в нас импулси, които не съзнаваме. Красиви неща има много. Има чудесни красоти и светлини създадени от човека. Но дори когато си представим най-хубавите в нас е едно. А като изникне представата за звездното небе с безброй звезди… тогава е съвсем друго.
Същото е и в градината и в планината, като се изправим пред природата, ние се изправяме пред едно творение, видимата част, на което е приказна, чудна, а невидимата – завладяваща, изпълваща душите с копнежи и импулси.
А на пръв поглед – мотика, лопата, лехи, капково напояване, растения. Както човекът – на пръв поглед тяло, а в дълбочина душа обширна като вселената.
Тази година разширихме пътеките между лехите, за да може да се коси и да има повече светлина и простор за растенията. Вярваме това ще подпомогне растенията да бъдат по-силни, по-огряни, да дават повече и ще се поддържа по-лесно.
Лукът и чесънът радват със зеленината и аромата си.
Невен сред домати. Повдигната леха, мулчирана, а под мулча (сламата) – капково напояване.
Мрежа за краставиците. Така по-лесно ще се стремят нагоре.
Къдрав магданоз.
Тази година преместихме ягодите, сложихме ги в лехи с 80 см широчина. Изглеждат много добре нацъфтели, явно са доволни от новите условия за живот.
Друга леха с домати, а между доматите – невени, чубрица, босилек.
Репички.
Стевия, да растеш и да трупаш сладост и Слънце!
Облепиха.
Езерцето 🙂
Тази година засадихме три дръвчета – две ябълки и една круша. Да растат, да радват и да дават добри плодове. И ние да бъдем като тях 🙂
Червени салати.
Бъзът цъфна.
Стъклена бутилка, водица, цвят от бъз и слънчеви лъчи. След няколко часа водата е с аромат на бъз и вълшебства.
Научи ме, Господи, да постъпвам добре.
Калоян Гичев, 12 май 2014 г.