Радостта ми да играя Паневритмия е голяма, много голяма 🙂 Процесът това да се случи беше продължителен – дълго време носих мисълта и радостта от тази възможност, най-благоприятното време това да се случи дойде след няколко години. Процесът на подготовка беше прекрасен – уроци на Витоша, Рила и в Градинката на Учителя, изгледах филмчетата, научих песните. Всички тези стъпки ми дадоха увереност да вляза в кръга на Паневритмията. Искаше ми се да знам и усещам музиката. Да съм детайл от Паневритмията, който носи подреденост и съзвучие. Да науча и след това да приложа за мен беше най-добрият път, най-добрите условия, които можех да осъществя.
В една сутрин, неотдавна по време на Паневритмия, се случи нещо прекрасно, което утвърди и друг път към Паневритмията. Бях много щастлива да наблюдавам и да участвам (макар и с малко). Бяхме изиграли половината от упражненията, когато дойдоха няколко деца (може би студенти). Застанаха няколко двойки пред нас, танцът започна и се оказа, че те тепърва ще се учат. Стремяха се да следват движенията, но им беше трудно. Така мина едно от упражненията, на следващото хората, които играеха пред нас се разделиха, хванаха ръцете на децата и започнаха да им показват. В моята душа се създаде истински празник, мисля, че така се случи при повечето танцуващи в близост до тази картина. До края на Паневритмията децата се радваха на съдействие и и загриженост. Развълнувах се много, защото силно вярвам в създаването на добрите условия. Това ми изглежда едно от най-смислените неща, които можем да направим за другите и за себе си. Децата останаха с хубави чувства от преживяването и с благодарност, може би някой ден ще опитат отново, може и да не се случи. Каквото и да стане, много важно ми се се струва, че общото желание превърнаха искрицата, която имаха в лъч. Тази картина ми напомни за пролетта, която сякаш създава най-добрите условия семенцата да поникнат и дадат плод и хората са служители на добрите условия.
Съдействието изглежда много хубав аспект на истината и това, което сътвори според мен беше чудесно. Оценявам със същата стойност и другия път – да се научим преди да започнем да играем, аз бях поела по него и до сега за всичко, което започна, мисля, че бих подходила по същия начин. Но когато над двете възможности, стои мисълта и проявлението на доброто и външните и вътрешните форми стават красиви и радостта е усещането, което се стаява в душата и остава във вечността.
Вел, пролет 2014 г.