Бъдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече от многото необработено.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 15 декември 1918 г., София.
Радвайте се на малките благословения, които Бог е дал. Една пчела, за да събере един грам мед, трябва да посети шестстотин тридесет и три цвята. Ако нямате търпението на тази пчела, ще имате ли Божиите блага. Има цветя в умствения свят, има цветя и в духовния свят. Ние сме се научили на такива благословения; стотинка по стотинка или зрънце по зрънце. Като не се ражда голямо, но малко зрънце.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 5 април 1942 г.
Единственото реално нещо, което определя човека, то е радостта. Само истината, животът, знанието, само любовта произвежда радост. Там, дето има любов, дето има мъдрост, дето има истина, там е радостта. Радостта, това е един резултат на великото. Оттам се съди какъв е човекът. Ако ти си постоянно тъжен в душата си, трябва ти стремеж да намериш някого, когото да обичаш. Тогава радостта ще бъде един извор. Ти ще влезеш в царството на възможностите. Ти без радостта не може да имаш здраво тяло. Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 2 април 1933 г., София – Изгрев.
Нас ни трябват добри хора. Срещайте се с добри хора! Слабите да се срещат с добри хора, силните да се срещат с лоши хора. Силните в доброто да срещат лошите, слабите в доброто да срещат силните в доброто. Само по този начин светът може да се поправи! Всичките велики хора на миналото сега са на земята. Нищо в света не е умряло. Всичко е живо. Всички добри хора, всички велики хора са се на земята. Благодарение на тях светът върви добре, напред!
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа, държана на 12 октомври 1941 г., Изгрев, София.
Днес всички хора страдат от критика и недоволство едни от други – всеки вижда погрешките на другите, а своите не вижда. Приемете Христовото учение, приложете
Неговата Любов, за да се освободите от старите навици на критика и осъждане. Всяко нещо, което човек прави, трябва да се основава на Любовта. Когато правите добро на ближния си, вие го правите и на себе си – в този закон няма никакво изключение.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа, държана на 30 март 1919 г., София
Аз съм за онази наука, която търси добродетелите. Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа, държана на 26 февруари 1933 г., София – Изгрев.
При сегашните условия се изисква обединение на човешките мисли по закона на Любовта; обединение на човешките чувства по закона на Любовта и обединение на човешката физическа деятелност по закона на Любовта.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 25 февруари 1934 г., София – Изгрев.
Четири неща ни трябват: вяра в човешкия дух, вяра в човешката душа, вяра в човешкото сърце, вяра в човешките умове.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 1 август 1943 г., София, Изгрев.
Чистота е нужна на съвременните хора: чиста храна за здраве и чиста кръв; чисти мисли и желания за сила и бодрост на Духа.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 1 декември 1918 г., София.
Три неща има, които са вечни: Любов, която носи живот, Мъдрост, която носи знание, и Истина, която носи вечна свобода за човешката душа.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 30 юли 1933 г., София – Изгрев.
Любовта е навреме, Мъдростта е навреме, Истината е навреме. Животът е навреме, знанието е навреме, свободата е навреме. Учението е навреме. Работата е навреме. Да се хванем за времето и да станем ония, добрите слуги. Да станем добри синове на Онзи, Който ни е пратил и тогава ние ще видим лицето на Онзи, Който ни обича. То е най-красивото лице, което досега сме виждали. В моя ум Христос е най-красивото лице, което съществува в света. Като видиш туй лице, никога няма да го забравиш. Като видиш онзи поглед, ще познаеш, че има Един, на Който думите са верни, има Един, Който ви обича.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 14 март 1943 г.,София, Изгрев.
Да се пробуди човешката душа значи да осъзнае благата, които са ѝ дадени, и да ги обхване.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 25 март 1923 г., София, Изгрев.
„Имаше човек, пратен от Бога.“ Всяка сутрин Бог изпраща по един ангел от Небето, който дойде, поздрави те и се връща. Ако вие сте разположени, ако слушате, ангелът остава по-дълго време. Ако Любовта е по-голяма, по-дълго време остава. Колкото Любовта е по-малка, толкова по-малко време остава. Този ангел, който всяка сутрин идва, той е като изгряващото Слънце. Както Слънцето изгрява, така и един ангел идва с изгряването на Слънцето и носи Божието благословение. Ако сте готов, ще даде своите наставления. Ако не си готов, ще си отиде и на другата сутрин пак ще дойде.
Казвам: Използвайте движението на ангела. Движете се. Обикнете Господа. Благославяйте Господа, че имате крака, благославяйте Господа, че имате ръце. За пръстите, за очите, за носа, за ушите, за устата си, за ума, за всичко това, което имате, да благодарите. Благодарете, че можете да свирите, че можете да пеете, да говорите, че можете да направите добро. Каквото и да направите, благодарете от единия край до другия.
Услужвайте си и се обичайте, това е новият живот. Както ангелите помагат, така и ние трябва да се учим да помагаме, то е движение.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа от 2 май 1943 г. София, Изгрев.
Всички хора в света съставят части, удове от Божествения организъм. Срещате един човек, виждате, че е облечен с някакви дрехи, но в него има една душа, един ум и едно сърце. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността на човека, на неговата къща, на неговата дреха, вие пренебрегвате всичко онова, което се крие в тази дреха, в тази къща. Това, което се крие вътре, то е Божественото. Тялото на човека представя една малка кутийка, в която се крият скъпоценности.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа, от 28 февруари 1937 г., София – Изгрев.
Следователно добродетелта не е нещо отвлечено, а реално, то е есенцията на човешкия живот. Смисълът на човешкия живот е добро. Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта са силите, които работят за доброто, за да се реализира то в човешкия живот. Както плодовете определят качествата на дървото, така и доброто определя качеството на човека. За да обичаме плодните дървета, ние се ръководим от качеството на техните плодове. Онази ябълка, която дава най-доброкачествени плодове, се ползва от нашите най-големи грижи, най-голямо внимание и обич. Защо? – Защото плодовете ѝ са хубави и вкусни. Ако тази ябълка престане да дава плодове, няма смисъл да я отглеждаме. В духовния свят човекът е дърво. Както плодните дървета са необходими за човешкия живот, така и човешките добродетели са необходими за ангелите, защото чрез тях те се хранят. Ако ме запитате: „Защо ангелите се интересуват от нас?“ – Защото имат нужда от плодовете на нашите добродетели. За да може да разберете дълбокия смисъл на това добро, трябва умът, душата и сърцето ви да бъдат в пълна хармония. Човек не може да прави добро, ако умът, душата и сърцето му не са в съгласие. Щом мислите дали трябва да се прави добро или не, вие сте от ниска култура. В Небето няма двусмислие за доброто. В духовния свят никак не става въпрос, дали трябва да се прави добро или не. Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Всяка мисъл и всяко благородно чувство произтичат от доброто, което вършим. Добрите желания и добрите мисли произтичат от доброто, те са процес на растене у нас.
Учителя Петър Дънов, откъс от неделна беседа, държана на 21 декември 1919 г.
Снимките са предоставени от Петър Ганев, син на Пеню Ганев, който е ученик от школата на Учителя Петър Дънов.