Нашата колежка Биляна Бъзовска-Бебс, която беше с нас още от отварянето на Смесен магазин, се оттегли в отпуск по майчинство, което нямаше как да не е повлияно от всичко „зойско“ – да оставим нещата да се случват естествено, да слушаме инстинктите си и да предпочитаме простичките неща – натурални, необработени, максимално близо до природата.
След като интуитивно „напипа“ верния подход и остави малката Калина да води сама захранването си, Бебс откри и напълно научна подкрепа за това. В тази статия ще се запознаете с резюмирания й превод на книгата „Baby-led weaning”. Преди това – неин кратък разказ от първо лице за приключенията със захранването:
„За да бъда честна с вас, ще призная, че започнах да захранвам бебето си по стандартния начин – с препълнени пластмасови бебешки лъжички с фино смляно пюре. Въпреки това, много ми се искаше да продължавам да я кърмя и затова не настоявах Калина изяжда всичко. Често я слагах в скута си по време на семейните събирания за обяд и тогава тя се докопваше до всичко, което й се стореше интересно на трапезата.
Междувременно ми омръзна да пюрирам отделно храната за нея и между 7 и 8 месец тя започна да се храни, редувайки кърмата с грубо намачкана храна, която приготвях за нас. По това време имаше голямо разнообразие от плодове и Калина с удоволствие и съвсем самостоятелно ядеше половинки череши, вишни, сини сливи, ябълки… Предполагам, че е успявала да сдъвче нещо с венците си, защото по това време имаше не повече от 4 зъба, но и често виждах половинки черешки в памперса (както и маслини, бобчета и грах), но това премина с времето. Помня ясно една седмица, някъде към 10 месец, когато Калина организира своята гладна стачка. Хапваше по 1-2 лъжички и отказваше да се храни повече. Затова пък беше изключително мотивирана да бърка в чиниите по масата и да пъха в устата си всичко, до което успееше да се добере сама. Тогава взех решението да й предоставя възможността да се храни сама. Слагах й отделна порция и тя беше свободна да прави това, което пожелае с храната – първо да играе, след това да я изяде или да предпочете нещо друго от трапезата. Точно по това време ми попадна и тази книга за захранване, водено от бебето и тогава всичко получи своето обяснение. В момента Калина е на 17 месеца, може да се храни самостоятелно с лъжица (вилица), да пие от чаша и да борави добре с филийка хляб и салата. Ако изберете този метод, подгответе се за една истинска хранителна мацаница и едно бебе, набиращо екстремална скорост в своята независимост.“
Захранването е постепенна промяна, която започва още с първото опитване на твърда храна – различна от млякото, с което бебето се е хранило до този момент. С това започва отбиването, но в началото ролята му не е да замести кърменето/адаптираното мляко, а да добави повече разнообразие в хранителния режим на бебето. В повечето семейства захранването се ръководи от родителите. Именно те решават кога да започнат да хранят бебето си с лъжица, как да започне приемането на твърда храна, кога да прекратят окончателно кърменето или адаптираното мляко. Захранването, водено от бебето, изглежда точно по противоположния начин – оставя се бебето да ръководи целия процес и така той е съобразен със собственото му темпо на възприемане, с неговите инстинкти и възможности.
Как протича едно захранване, водено от бебето:
- Бебето сяда на масата заедно с другите членове на семейството, когато те се хранят и се включва процеса, когато се почувства готово.
- Бебето бива окуражавано да изследва храната, когато проявява интерес, като например да вдигне парче храна с ръката си – в началото няма голямо значение дали ще успее да я изяде.
- Бебето се храни самостоятелно от самото начало, без някой друг да го храни с лъжица.
- От бебето зависи колко храна ще изяде и колко бързо ще разшири гамата от храните, които да консумира.
- Бебето продължава да бъде кърмено, когато пожелае и само решава кога е готово да намали броя на млечните хранения.
Кога да въведете твърдата храна?
Препоръчителната възраст, на която да предложите твърда храна за пръв път, е 6 месеца. Преди това храносмилането на всякаква храна различна от мляко е трудно за бебешките стомахчета. Има няколко причини за това:
- Твърдите храни не са толкова богати на хранителни вещества и калории, както кърмата/адаптираното мляко. Малките бебета имат малък стомах и имат нужда от концентрирана, лесно смилаема храна.
- Храносмилателната система на бебето не е способна да извлече всичко полезно от твърдата храна и тя преминава през нея без да донесе достатъчно хранителна стойност.
- Предлагането на твърда храна прекалено рано може да намали желанието на бебето за кърма.
- Бебетата, хранени с твърди храни прекалено рано са по-предразположени към инфекции и алергии, тъй като имунната им система не е напълно развита.
Какви проблеми крие храненето с лъжица?
Храненето с лъжица не е нещо катастрофално лошо – просто не е необходимо.
Другият момент е, че крие потенциални проблеми, свързани с консистенцията на храната и с контрола, който самото бебе осъществява над приеманата храна.
Консистенцията на пюрираната или смачкана с вилица храна предполага, че тя може лесно да бъде засмукана с лъжица – тоест няма нужда да се сдъвче. Ако бебето не получи възможността да експериментира с храна, която трябва да се сдъвче, скоро след 6-тия месец развитието на дъвкателните способности може да се забави, а те са важни за развитието на речта, доброто храносмилане и безопасното хранене. Бебета, на които не са предлагани парчета храна преди първата година или по-късно може никога да не се научат да се справят добре с тях. Преминаването от пюрирана към намачкана храна, в която има по-едри парченца, задвижва естествен рефлекс (за изхвърляне на попадналите по едри неща в устата, които предпазва бебето от задушаване), и много деца отказват да се хранят.
Когато бебето е хранено от някой друг, то не контролира количеството, което изяжда и бързината, с която това се случва. Настойчивото убеждаване на дете да изяде повече, отколкото има нужда, влияе на способността му да усеща кога е сито, което може да доведе до дългосрочен проблем с преяждането.
И накрая, ако погледнем през погледа на едно бебе, този вид хранене никак не е забавен. Бебетата безумно искат да изследват и да опитват самостоятелно – защото така те учат. Като цяло, те не харесват някой да прави неща за тях или вместо тях. Разрешаването на бебето да се храни само прави това преживяване игра с научна цел – изучаване на широк кръг от вкусове, аромати, консистенции, цветове и форми.
Добрите страни на захранването, водено от бебето:
- Естествен процес;
- Безопасно хранене;
- По-пълноценно хранене;
- Изследва храната;
- Научава повече за света;
- Развива координация;
- Придобива увереност;
- Бебето става част от семейното хранене;
- Усвоява контрола над апетита;
- Дългосрочно здраве;
- Развива позитивно отношение към храната;
- По-малка вероятност за злоядо дете;
- Хранене без трикове и игри от типа „и едно за мама, и едно за тате”.
Често задавани въпроси:
Получава ли бебето достатъчно хранителни вещества?
Като начало, трябва да наблегнем на факта, че първоначалната мотивация на бебето да поставя храна в устата си, не е гладът, а любопитството и подражанието. Обикновено през първите 3 месеца твърдите храни спомагат за процеса на учене.
Съществува широко разпространен мит, че кърмата се променя и след 6-месечна възраст на бебето вече не е пълноценна. Истината е, че млякото, произвеждано от тялото на майка на 6- месечно бебе и на 2-годишно дете притежава почти еднаква хранителна стойност. По-голямата част от здравите бебета (не недоносени) притежават запаси от хранителни вещества, които започват да се изчерпват с раждането. От 6-месечна възраст бебето започва постепенно да има нужда от повече хранителни вещества – извън тези, които се намират в млякото. Именно тогава се предлагат и твърди храни, но не толкова, за да се храни, а за да започне да свиква с новите форми, вкусове и аромати на храната, която в по-късен етап ще стане неговият основен източник на ценни вещества. Така, на 6 месеца, когато все още запасите от вещества са солидни, повечето бебета са способни да вземат парче храна с ръка и да я сложат в устата си. Към 9-ия месец, когато нуждата от повече хранителни вещества нараства, повечето бебета, които се захранват сами, са развили уменията, от които се нуждаят, за да се хранят с разнообразното меню, предлагано в техните семейства. Затова между 6 и 9 месец количеството на даваното мляко остава приблизително еднакво, а след този момент се намалява, като твърдата храна постепенно го измества напълно.
Няма ли опасност от задавяне?
Много от родителите се притесняват, че захранването, водено от бебето, крие по-висок риск от задавяне. Ако бебето е способно да контролира храната, която влиза в устата му, с помощта на лицевите мускули и езика и е в изправена позиция, задавянето при този метод не е по-вероятно отколкото при другите начини на захранване. Обикновено задавянето много често се обърква с повдигането – тези два механизма са свързани, но не са едно и също нещо. Бебето отваря уста и премества парчето храна, което не може да преглътне, с помощта на езика си в предната част на устата (понякога дори може малко да повърне). Но това не го притеснява и то обикновено продължава с храненето си съвсем спокойно, дори предъвква въпросното парче. Този рефлекс всъщност е част от безопасното хранене на бебето, тъй като след неколкократното му задействане то просто се научава как да не го прави. Важно е бебето да е в изправена позиция, за да може храната да бъде преместена напред от движенията на езика, а не назад, както би станало, ако се е облегнало. Задушаването обикновено става, когато гърлото е отчасти или изцяло блокирано от парче храна. Ако бебето ви започне да кашля, то използва един ефективен метод, за да прочисти гърлото си. В този момент е добре да държите под внимание хранещото се бебе, но обикновено кашлянето е достатъчно надежден начин то да се справи и не се нуждае от вашата намеса. Всъщност, сигнал за тревога може да е притихването на бебето – тогава вероятността да се задушава е най-голяма, тъй като гърлото е блокирано и няма място, през което то да алармира вокално.
Кратък наръчник за успешно провеждане на захранване, водено от бебето:
С приближаването на 6-ия месец на вашето бебе може да забележите нарастващия му интерес към семейните хранения. Повечето родители започват като вземат бебето в скута си и го правят съпричастно от случващото се на масата. В началото то може да се наслаждава на компанията ви и дори да не обърне внимание на храната. Постепенно ще се появи истинският интерес и първото протягане към вашата чиния. Когато този момент настъпи, може да го сложите в столче за хранене и да му предложите от вашата храна.
Изключително важен момент тук е да осъзнаете, че в началото бебето реално не се храни с храната, която му предоставяте. То трябва да е нахранено преди това. В първите седмици твърдата храна за него представлява обект на усилено изучаване, игра, споделяне и имитиране на другите и изобщо не е свързана с глада. Ако е гладно по това време, бебето няма да може да се съсредоточи в умението да се храни само – напротив, най-вероятно това ще го разстрои и обърка. Следователно, захранването, водено от бебето, работи най-добре, когато бебето получава кърма/адаптирано мляко когато и колкото пожелае и прекарва време в опознаване на твърдата храна. Ако след храненето с мляко е време за сън – не се безпокойте, за истинското експериментиране е най-добре бебето да е събрало сили и да е активно. Правете бебето участник в семейното събиране за закуска, обяд, следобеден чай и вечеря – винаги, когато можете – но ако прецените, че е в състояние да опознава храната и да развива своите умения. С този вид захранване няма график и схема, която трябва да се спазва, тъй като всичко е съобразено с интереса и мотивацията на бебето.
В първите месеци храната, която предлагате, трябва да е под форма, която позволява лесното взимане и поднасяне към устата. Бебетата на тази възраст използват цялата си ръка, за да вземат нещо – следователно парчето храна, което им давате, не трябва да е прекалено обемно и е препоръчително да стърчи извън дланта им, за да могат да го насочат към устата си. Много подходящи са например пръчиците от около 5-6 см, тъй като едната им половина играе ролята на дръжка. Ако предлагате сготвени зеленчуци, те не трябва да са прекалено меки, за да не се разкашкат при хващане, или прекалено твърди, защото не може да се гризкат. Повечето бебета на 6 месеца се концентрират над частта, която излиза извън юмрука им. Към 8-ия месец бебето ще започне да стига и до храната вътре в юмручето, да се справя с по-малки парчета или странни форми и няма да има нужда от „дръжката“. С подобряването на координацията ще забележите, че то използва двете си ръце, за да се храни – едната помага в координацията на другата, за да намери верния път към устата. Около 9-ия месец се развива способността да се хващат малки парченца между палеца и показалеца, така че бебето може вече добре да се справи с грахчета или стафиди. С помощта на парче хляб може да „топи” в сос, гъста крем супа, кисело мляко или пък пастет – като хумус, например. То с удоволствие ще използва оризови бисквити или пръстите си.
Важна позиция в идеята за захранването, водено от бебето, е предлагането, а не даването на храна. То може да си играе с храната, да я изпуска, да я помирише, но си е негово право дали да я изяде или не. Старайте се да не пъхате храна в ръката му – нека то само посегне и избере. Колкото повече му се доверите, толкова по-бързо то ще развие връзка с храната. Уверете се, че храната не е прекалено гореща – опитването е най-сигурният метод за това. Един добър трик е да сервирате храната в чиния, която е била за половин час в хладилника – така тя ще се охлади бързо и няма да се налага бебето да чака, докато другите вече се хранят. В този ред на мисли, старайте се да предлагате на бебето същата храна, с която се хранят всички в семейството – по този начин то ще се почувства част от това, което се случва около него.
Навярно се чудите колко храна да предложите. В началото бебето ще яде много малко, но пък играе много. По-голяма част от храната ще бъде по стола за хранене или по земята. Много от бебетата харесват да прекарват достатъчно време в опитване на различни парчета храна, прескачайки от едно към друго, като изяденото количество не е завидно. Но това е нормално. Запомнете, че в началото техният основен източник на храна е млякото. Въпреки това, предлагайте разнообразие от храни – няма причина да ограничавате опита на вашето бебе. Важно е да не го претоварвате на едно хранене – запазете различните вкусове и текстури за през цялата седмица, което ще осигури различни хранителни вещества и ще му помогне да развие уменията си за самостоятелно хранене.
Започнете с 3 или 4 различни храни – например пръчица морков, цветенце броколи и кръгче твърдо сварен картоф. Бъдете подготвени да му предложите още от тази храна или да вдигнете парчето, което е изпуснало и да му го подадете отново. Логично е да предложите само едно парче от един вид храна, тъй като знаете, че реално то няма да го изяде. Но за бебето това би било крайно скучно. От друга страна, предлагането на много различни храни може да го обърка и то да изгуби интерес.
С развитието на уменията за самостоятелно хранене, ще забележите, че все по-малко храна е навсякъде около бебето и вас и количеството, което е изядено започва да се увеличава. Тогава може да разберете от колко реално се нуждае вашето бебе на едно хранене. Тук стигаме до друг ключов момент на това захранване. Не е препоръчително да насилвате бебето да яде повече, от колкото то е преценило. Когато то престане да се храни или започне да отказва от предлаганата му храна, това е най-сигурния знак, че се е заситило. Празната чиния не е трябва да е крайната ви цел и стремеж.
За да помогнете на бебето в процеса на учене е много важно да се храните с една и съща храна и да сядате заедно. Така, чрез имитиране и включване то е активен участник. Можете да му говорите за различните храни, да ги назовавате и да описвате тяхната форма, цвят и текстура, като по този начин то може да научи и нови думи, докато развива уменията си. Ученето чрез имитиране включва наблюдение и прилагане на видяното и, разбира се, грешки. Много е важно да оставите бебето да намери своя собствен начин за справяне с храната и да не му помагате повече, отколкото се нуждае. Прекалената помощ или намеса, критиката или смеха (под формата на радост и умиление) могат да го объркат, разконцентрират и да го накарат да спре опитите. Ако има нужда от помощ, то ще ви го покаже, въпреки че повечето бебета харесват сами да изработят начин за справяне със ситуацията. От друга страна, то няма нужда от похвали, когато се справя. В крайна сметка едно бебе не приема изпуснатата храна като краен провал или изяденото парче храна като голям успех.
Бебето имат нужда от време, за да „смели“ научените нови неща, затова е важно да не го припирате. В началото може да му отнема 40 минути, за да приключи с храненето – това е защото новите му уменията искат непрестанна практика, докато си изясни правилния начин за боравене с тях. Много е важно да дадете достатъчно време на бебето, за да сдъвче храната напълно, тъй като това помага при храносмилането й и предотвратява колики или запек. Яденето в собственото темпо ще даде и добър урок за неговата ситост. Някои бебета обичат да оставят парче храна и да се върнат към неговото изучаване по късно (в същото хранене), затова се опитайте да не прибързвате с почистването.
Храненето заедно е задължително при захранването, водено от бебето. Но в повечето семейства е трудно организирането на графика на цялото семейство и събирането му заедно за всяко хранене. Разбира се, не е задължително всички членове на семейството да присъстват. Важно е просто бебето да се храни с някой друг, като това може да е дори неговата бавачка. Старайте се да уважавате вашето бебе, както бихте направили с всяка друга ваша компания на масата. Това означава например да не му забърсвате лицето непрестанно, да не му казвате какво и как да яде и да го изчакате да приключи преди да вдигнете съдовете и да ги измиете.
Очаквайте бъркотия и цапаница. За негово огромно учудване и наслада, нищо, което е държало до този момент, не се размазва и смачква винаги по един и същи начин. Опитайте се да се отпуснете и помнете, че бебетата нямат понятие за бъркотия и не осъзнават, че случайно падналата храна трябва да бъде почистена. Въпросната бъркотия е важна и неизбежна част от процеса на учене. Тайната за справянето с нея е да я приветствате и да се подготвите за нея предварително. Това включва как да облечете бебето и себе си по време на това приключение и как да предпазите периметъра около и под него. Означава и предвиждане на достатъчно време, в което бебето да се учи, за да може по-бързо бъркотията и времето, необходимо за почистване, да намалеят. Затова късите ръкави са за предпочитане, тъй като бебетата често използват дължината на цялата си ръка при протягане за парче храна. Слагайте лигавници. Някой родители предпочитат да оставят детето си по памперс, когато се храни. Може да предвидите вечерната баня след хранене. Предпазването на пода под стола за хранене може да стане с помощта на парче дебел плат, вестници или мушама.
Оборудване – в началото всичко, от което се нуждаете, е столче за хранене. Изберете такова, което може директно да се придърпа към масата и бебето да се храни заедно с останалите членове. Ако все пак държите на столче с маса (като поднос), която може да се маха, нека бъде по-широка и с праг, който няма да позволява на храната да изпада извън нея. Разбира се, задължителни са предпазните колани, тъй като бебетата не обичат да стоят на едно място за дълго време и с напредването на възрастта могат да започнат да се катерят по време на хранене. И най-важното – ако на бебето не му харесва да се храни в този специално предназначен за него стол – не настоявайте. В началото може да експериментира и от вашия скут и постепенно да привикне към стола. Повечето родители намират излишно използването на чинии и предлагат храната директно на масичката на стола. Тъй като бебетата рядко ги използват по предназначение, по масата има храна така или иначе. Ако все пак държите на чиния, изберете я в един ненатрапчив цвят, без излишни картинки, за да не отвлича вниманието на бебето от неговата главна цел – изследването и запознаването с храната.
Източник: www.kukuriak.com
Превод и адаптация по книгата „Baby-led Weaning“ от Gill Rapley и Tracey Murkett: Биляна Бъзовска-Бебс/Зоя.БГ
Ако имате нужда от повече информация или просто желаете да поговорите с някой, преминал наскоро през захранването, пишете на bleach@zoya.bg.