Паневритмията почва винаги с десния крак, защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили.
* * *
Същност на двата пътя
Предметът, върху който има да говоря, е важен. В две посоки може да се отбие човек – или вляво, или вдясно. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини. Ако се отбие вляво, коя е причината? Сърцето е причината да се отбие вляво. Ако се отбие вдясно, умът е причината да се отбие вдясно. Имате две противоположни посоки. Вляво има по-гъста материя. Вдясно са по-благоприятни условията.
По Левия път е слизането, а Десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването. По Левия път човек е слизал към сърцето. Обсебването е било от неразумни сили, които не са се подчинявали на ума. Раждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един такъв Учител е бил Христос.
Във връзка с музиката ние се домогваме също до два пътя в живота: възходящ и низходящ. Възходящият път е правият път, наречен още Десният път, който включва всички възходящи сили с техните форми, с тяхното съдържание и с техния смисъл. Низходящият път наричат още ляв път. Той включва всички низходящи сили, изразени в съответни за тях форми, със съответното им съдържание и смисъл.
Какво разбираме под понятието „път“?
Пътят включва всички възможности, които животът изисква във всеки даден момент. В този смисъл музиката е едно от средствата, което води човека във възходящия, т.е. в правия път на живота. Затова именно всеки живот трябва да започва с музика.
По Десния път се раждат героите. За да бъде герой, човек трябва да слиза по Левия път и да се качва по Десния път. Колкото по-много герои има един народ, които да се самопожертват, толкова по-много блага ще има тоя народ.
Жените са Левият път. Мъжете са Десният път. Жените са потенциалната енергия, мъжете са кинетическата енергия. Жените трябва да изучават закона на Левия път, мъжете – на Десния. Двата, като се препречат, ще дадат волята – децата. Те са стимулът за всички благородни подбуждения.
Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията. Широкият път е пътят на кармата. Спасението е път на еволюцията. Стъпките са: обръщение, покаяние, спасение, възраждане. Новорождение – то е живот в причинния свят. Там грешки не се правят вече. Например, там е живял Никодим.
Докато човек е в реалността, всякога ще печели,
макар и микроскопически. Ако е в света на сенките, всякога ще губи, без изключение. С други думи казано – доброто и злото като реалности показват пътя, по който хората вървят: нагоре – по пътя на доброто или надолу – по пътя на злото; надясно – по пътя на доброто, наляво – по пътя на злото. Десният път дава сладки плодове, а Левият – горчиви.
Левият път е линията отзад на главата ни; Десният път е линията отпред на главата, пред челото ни. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, отгоре до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представлява лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представлява дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представлява правият, Десният път, а лявата част на мозъка – Левият, широкият път. В принципиален смисъл казано, Левият път означава стремежът на човешката душа, а Десният път – действията на човека. И наистина в правия, в Десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в Левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят.
Някой човек иска да извърши една работа, но в същото време забелязва в себе си борба вследствие на две различни мнения, на два различни гласа, които говорят в него. Когато иска да разреши някой важен проблем в своя живот, той се бори ден и нощ, не може да заспи, чува един глас, който му говори в полза на този проблем, друг глас му говори против, докато най-после той се присъедини към един от тия гласове и разреши въпроса. Ако този човек не е благороден, не е високо просветен, той ще реши да служи на своята любов и ще избере Левия път; ако е благороден, той ще реши да служи на Бога и ще избере Десния път. Опасността от Левия път седи в това, че в този път човек изразходва всичката си енергия, без да има някаква придобивка.
И тъй, вие ще гледате процеса, който става вътре във вас
Ако в началото на живота си искате плода да дойде бързо, да дойде скоро времето, за да постигнете нещо, тия резултати да дойдат бързо, вие вървите по Левия път. Ако искате бързо да усвоите нещо, вървите по лявата пътека. Ако след като сте работили дълго време и оставяте плода да дойде най-после, и не бързате, вие вървите по правата пътека, по Десния път. Човек, който е работил по светския начин за своя народ, той, като е вървял по Левия път, иска да му се направи един паметник, иска да се пише за него във вестниците. Ако не направят това, счита, че тия хора не са признателни. Докато един човек в Десния път, като дойде време за юбилей, казва: „Няма защо да правите това, нека да е след смъртта ми.“ Той протака времето. Ако искате бързи резултати още в този живот, вие сте вляво. Ако бързате в началото, вие сте по Бога; ако протакате в началото – по света ходите. Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите. Това е закон вътре във вас. И когато се безпокоите за резултатите на вашия живот, за онова, което сте направили, вие сте вляво. Извършили сте нещо и се безпокоите – наляво сте.
Между вас, младите, се заражда следната идея: ние, младите, ще имаме събор и на този събор трябва да присъстват само млади хора. В това няма никаква идея, защото младият човек не представлява никаква идея. Това е един процес в природата – ти днес си млад, утре ще бъдеш стар. Какъв идеал има в това? Казвате: „Аз съм млад.“ Хубаво, колко години ще бъдеш млад? Като дойдеш до 33-годишна възраст, ще бъдеш на една средна възраст, а оттам насетне ще започне един наклон. Друг казва: „Ама аз съм стар.“ Каква идея има в старостта? Да преведем думата „млад“: младостта е един символ или в геометрически смисъл – една фигура, която показва възможностите, които се крият в този млад човек. Този символ представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога – надясно.
Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно и никога наляво. Идеята, че трябва да вървим само надясно, не спада към материалния свят, тя не е материална идея. Ако вие я считате за материална, аз ще направя следното възражение. Пътуваш за някъде, дойдеш до един кръстопът – наляво отива за Пловдив, надясно – за София. Ти трябва да отидеш в Пловдив, как ще тръгнеш по Десния път? Значи, щом си на Земята, ще вървиш и наляво, и надясно – това са посоки на движение, които не трябва да смесвате с принципа. Защото има и идейно десни, и идейно леви направления, които не трябва да смесвате с лява и дясна посоки.
Откъси от словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Източник: www.otizvora.com