По-добър слуга и по-лош слуга на земята от богатството няма и по-добър слуга и по-лош слуга от сиромашията няма. Мнозина от вас като говорите за богатството го вземате като господари. Казваш: „Да съм богат“. Защо искаш да бъдеш богат? – За да бъдеш господар. Пък няма нещо по-лошо да ти стане богатството господар. То е толкоз недоволно, че ти няма да имаш почивка ни ден, ни нощ. Богатството ще те тласка навсякъде, какво ли няма да направи от тебе.
…
Та казвам: Богатството е слуга на мъдрия човек, на невежия господар.
…
Щом се страхуваш от сиромашията, сиромашята ще ти стане господар. Сиромашията на умния човек е слуга, на невежия – господар. Ако се страхуваш от богатството, че го нямаш или че може да те напусне, значи ти е господар. В света само един господар да имаме. Да те пази Господ от двама господари. Един господар трябва да има в света за основа.
…
Сега един от вас е писал: „При сиромашията човек има възможност да се вглъби в себе си“. Въпрос е. „При богатството човек става щедър“. Въпрос е. „Може да осъществи своите желания“. Право е, как не. „Богатият много не се тревожи“. Въпрос е, най-много се тревожи. Външно богатият не се тревожи, но вътрешно. Прав е само, когато богатството е като слуга при мъдрия, тогава е право.
…
Най-голямото богатство, което човек носи, то е животът. Животът е богатството. Всички други неща са пособия, украшения на самия живот, само условия са те.
…
Всеки един живот е ценен не за подвързията, но човек сам съдържа ценността. Богатството седи в онази непреодолима вяра, която имаме към Бога. В най-добрият смисъл. В онзи, който му дал живот. Като станеш сутрин няма по-хубаво нещо, какво голямо богатство е в света да мислиш за Господа.
Откъс от “Богатство и сиромашия“, лекция на Общия окултен клас държана от Учителя на 23 февруари 1938 г., сряда, 5 ч. с., София – Изгрев.