Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е Любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа.
Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен. Вие обичате едно същество, но искате да го обсебите. Тази любов е придружена със страх и безпокойство. От нея страда човечеството.
Светът ще се оправи, когато разберем отношенията на Любовта. В нея не трябва да има никаква ревност. Превърнете ревността в Любов. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си и казваш: “Той може да направи някое престъпление.” Любовта изключва всяко съмнение. Когато в любовта има най-малкото съмнение, липсва нещо. Това са новите схващания за Любовта. Това, което ни липсва сега – Божественото, то трябва да дойде.
Ревността е качество на животинското царство. Ако човек внесе ревността, тя ще бъде спънка. При ревността ти мислиш, че този, когото обичаш, могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата. Този, когото ревнуваш, ще го намразиш и като го намразиш, ще се разрушиш. Омразата, неверието разрушават. Всички отрицателни неща разрушават. Отначало не е така, но крайният резултат е разрушението. Ревността съществува от грехопадението.
Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и прочее. Той може да обича когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най-трудните задачи.
Ревността се явява в любовта, когато последната изгуби онова направление, което Първичната причина ¢ е дала първоначално. Докато ревнува, човек нито може да възприеме Любовта, нито може да я приложи.
При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим! При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е
вид, върху този, когото обичаш.
Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте.
Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал.
Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова.
Човек никога не трябва да губи Любовта си.
Учителя Петър Дънов, източник – обзорна книга: “Учителя” на Издателство Бяло Братство.