Водата не е нещо обикновено
Преди време д-р Масару Емото оповести своето важно откритие, че водата е живо същество и може да комуникира с нас интелигентно, поемайки огромната сила на собствените ни мисли и думи. Благодарение на собствен метод той успява да заснеме замръзнала вода, която преди това е получила някакъв вид информация. По цял свят са известни прекрасните снимки на д-р Емото. От тях е видно, че водата фиксира звук, светлина, думи. Тя приема буквално информационните вълни под най-различна форма и реагира на тях. И колкото информацията е по-позитивна, толкова по-красиви и добре оформени са шестоъгълните кристали. Напротив, когато информацията е отрицателна и звуците и картините разкриват грозното и лошото в света (грозната, лошата мисъл), водата не оформя кристали с правилна структура или те са силно деформирани. Така стана известно, че водата приема, записва и реагира на нашите мисли, думи и чувства, т.е., че има възможност да ни въздейства обратно в зависимост от начина, по който сме я променили. Така ние сами въздействаме на себе си чрез силата на Божествения Дух, вложен в нас, чрез силата на словото. А как ще го използваме, за добро или за лошо, зависи само от нас.
Тези негови разсъждения, за които говорят отдавна много световно известни учени, се потвърдиха в множеството експерименти, които проведох лично. Те ме поведоха в посока, която разкри пред мен нови, неподозирани възможности на този така просто формулиран термин „памет на водата“. Оказа се, че пред очите ми е нещо, което лесно може да се приложи по предназначение, отдавна очаквано от хората.
Светът страда от много неволи. Повечето от тях са резултат от разбиранията му за живота, умело натрапени от икономическите монополи. Вследствие на това животът на повечето хора е подчинен на вечния страх от различни заболявания, както и на практическата невъзможността за трайно излекуване. Във всички случаи това е съпроводено с огромен разход на енергия – емоционална и физическа. И на много пари.
Не е нескромно да заявя, че решение в голяма част от случаите има. Разполагаме с механизъм за преодоляване на тези проблеми, и то благодарение на паметта на водата, но вече по нов начин.
Това е методът на вербално променената вода по законите на хомеопатията или както го нарекох – методът на вербалната хомеопатия (вода, на която е изговорен хомеопатичният препарат със съответната потенция (разреждане).
Методът включва всички посочени по-горе свойства на водата, доказани с откритията на д-р Масару Емото, но при работата с водата се използват и други два принципа – принципът на подобието и принципът на отрицанието, които са в основата на науката, създадена преди повече от 200 години – хомеопатията.
Същност на Хомеопатията
Може да сте чували за хомеопатията, а може и да я използвате, но рядко някой ви е казвал, че това е медицинска практика, която лекува с информация и че в повечето препарати няма следи от веществото, изписано на етикета.
Когато се каже хомеопатия, повечето хора решават, че това е алтернативен медицински метод на базата на природни продукти и е нещо подобно на билкарството. За мнозина това си е направо билкарство. Нищо подобно!
По просветените ще кажат, че това е алтернативен медицински метод на принципа на подобието, т.е., ако определена субстанция в реални дози има токсичен ефект и предизвиква съответната симптоматика, дадена в минимални дози, тя лекува заболявания с подобни симптоми.
Колко е обаче минималната доза почти никой от лекуваните не знае. Защото ако пациентът разбере и се замисли, това може да преобърне представата му за света и за много други сфери от живота. По същата причина, ако някой успее да обясни начина на действие на хомеопатията, всъщност ще обясни живота, и то не по начина, по който ни е представен от биологията, медицината и другите природни науки. Това е чудо, което все още никой не е успял да разкрие.
В хомеопатията разреждането е толкова силно (отрицателно), че на практика при анализ на препаратите не може да бъде открит дори и атом от първоначалното вещество, или казано по друг начин, то напълно липсва. Затова хомеопатията е информационен начин за лечение, а не веществен. Чрез различните честоти на трептене, които носи и препредава, хомеопатичният препарат променя вътрешните структури на организма – това, което е невидимо, но е основополагащо. То се нарича по различен начин в различните мистични учения (етерно тяло, астрално тяло, електромагнитно тяло, невидим двойник и т.н.). Разбира се, когато човек се лекува по такъв начин, той трябва 100% да осъзнае своята духовна природа и да разбере, че именно непоколебимата му вяра в Бог, разбирането за единството на света и за това, че той самият е отговорен за своето здраве, са в основата на собственото му изцеление. В този смисъл ще дойде и прозрението, че алчните, атеистични, себични и гневни мисли и слова постепенно, но неумолимо раждат живот, пълен със стрес, умора и отровни храни. И така е вече от поколения наред.
А когато е под въздействие на ежедневно напрежение, постоянна умора, често преяждане и алкохолизъм, и са налице преждевременно стареене, обременена наследственост, травми или някакъв всеобщ инфекциозен фактор (бактерия, вирус, гъбички), нашият организъм се уврежда първо на субатомно ниво, т.е. на нивото на информационните си структури. Впоследствие тази изкривена реалност се предава на атомите, на молекулите, на клетките и на нашите органи и системи. Така, препълнени с всякакви отрови, които произвеждаме сами, заболяваме хронично. Бихме могли да се излекуваме напълно само ако променим информационната матрица, която ни структурира на вътрешно ниво. Или както е казал още създателят на хомеопатията д-р Самуел Ханеман в „Органон на лечебното изкуство“, „Външните негативни фактори, които вредят на здравия организъм и нарушават хармоничния ритъм на живота, могат да достигнат и да засегнат духовния dinamis само по начин, който също е динамичен и духовен. Лекарят е в състояние да отстрани тези патологични нарушения (болести) само като влияе върху нашата духовна жизнена сила с лекарства, които също така имат духовни, динамични (невидими) въздействия, долавящи се от чувствителността на нервите навсякъде, където присъстват в организма“. Така болестите се повлияват на вътрешно ниво.
В хомеопатията се използват изключително силни отрови. Много от тях не биха могли да се приложат реално в медицината. Става дума за живак, арсен, цианкалий, иприт (невропаралитично бойно отровно вещество), стрихнин, татул, отрова от змии и паяци и т.н.
Например, ако отровата от кобра от едно ухапване може да причини тежко увреждане на сърцето, характеризиращо се с пробождания, ирадииращи към рамото и лявата ръка, опресия в гръдния кош и сърцебиене със слаб повърхностен пулс, то в силно разредено състояние, където на практика отровата не присъства като вещество, тя предотвратява, облекчава и лекува състояния като стенокардия и инфаркт на миокарда.
Вероятното обяснение е на принципа на неутрализирането на две еднакви по честоти вълни с обратни фази. Така едната вълна потушава другата и елиминира предпоставката за проблема. Не на последно място, има нещо вярно и в твърдението, че духовната ни същност и мисли са били принизени до нивото на отровна змия и това закономерно е довело до конкретното страдание, където сърцето става първата жертва.
Пак поради увреждане на духовните ни качества и нечистият начин на живот, много от органите на заболелите хора се изпълват с отрови и започват да трептят близко до ниските честоти на трептене на патогенните микроорганизми. Така техните тела стават благоприятна среда за бързото им размножаване. При постепенното въздействие на сродните вълни на хомеопатичните препарати с трептенията на организма нивото на трептения у самия човек се променя и той, възвръщайки се към своя естествен ритъм, започва пречистващ път на лечение, по който преодолява нашествието на чужди патогенни микроорганизми.
Затова не може да се направи хомеопатично лекарство от ябълка или пък от портокал. Тяхната информационна структура не съответства на уврежданията в човешкото тяло и реалните им дози не само че не нанасят вреда, но и дават енергия на човека.
Резултатите от лечението с хомеопатични препарати показва, че човешкото тяло е най-вече вълново-информационна структура, въплътена в материален носител. Затова много по-трайно е лекуването на увредените информационни честоти на клетките, отколкото външното химично въздействие върху носителя от плът, който е единственият потърпевш, но не и причина за заболяванията ни. Затова и стандартните видове лечение невинаги са ефикасни. Увреждането на тялото на пациента е вълново-енергийно и дори и да потушим един пожар в организма, след време непроменената и увредена информация, особено на духовно и емоционално ниво, ще създаде ново огнище на физически поражения. В този смисъл работата с мисълта и словото, ориентирани трайно към позитивната страна на живота и към Бог, дава най-дълбоките резултати. А хомеопатията е мощен медиатор между физическите и най-висшите духовни нива.
Разбира се, науката няма обяснение за начина на действие на хомеопатията. Тя се възприема като емпирична наука, т.е. наука, боравеща с експерименти и опити, без яснота относно за реалните º принципи и механизми на действие.
Има различни теории как точно водата приема информацията на основното вещество и как въпреки постоянното разреждане молекулите продължават да препредават на следващите молекули способността си да въздействат по определен начин. Водата е единственото вещество, което променя своя магнитен момент под въздействието на други вещества. Останалите вещества го правят при облъчвания с различна честота. Под въздействие на лъченията ядрата се ориентират по нови, точно определени начини, които могат да бъдат наблюдавани. Само при водата това изменение става при просто механично външно въздействие.
С други думи, когато поставим във водата дори една молекула от друго вещество, около него веднага се оформя слой от водни молекули, които вече притежават променена ориентация. Тази ориентация е подобна по структура на въведеното вещество. Ако тази вода се разреди още и още, ориентацията на част от нейните молекули винаги остава. Молекулите, които са приели първоначалната структура, препредават новопридобитото си качество на следващите разтвори. Положението е в сила и когато от първоначалното вещество не е останал дори квант. Това се нарича памет на водата. Тя помни и най-малките частици, до които се допира, като записва техните качества и структури.
Тези записи могат да бъдат унищожени само под въздействието на свръхсилно налягане, процес на кипене, замразяване или различни лъчения – елетромагнитно, радиационно и т.н. Това води до нова промяна в магнитния момент под въздействието вече на други, по-агресивни фактори.
Всички подобни теории обаче са все още в сферата на предположенията. Меродавно обаче остава прозрението на основателя на метода д-р Самуел Ханеман от 1790 г., който казва: „Аз махам веществото и оставям силата“. И колкото по-разредено е веществото, толкова по-голяма е силата.
Откъс от книгата: “Вербална хомеопатия” (ИК “Бард”)
Автор: Силва Дончева
Повече за книгата може да намерите тук >>
Статията се публикува с разрешението и съдействието на ИК “Бард”.