fbpx

Безграничният път нагоре (споделени размисли)

DSC_6729

Р като радост, И като истина, Л като любов, А като абсолютни

Много се радваме да ходим на Рила, всяко кътче от планината е толкова прекрасно. Потапяне се в един друг свят, който някак осветява всички пространства след това. Рила сякаш притежава една безкрайност, която напомня за широтата на човешката душа. Винаги, когато ходим там, се връщаме обогатени и щастливи, че можем споделим импулсите на планината във всяко следващо действие :).
Имахме щастието да сме на Седемте рилски езера в първия ден на лятото тази година 🙂 Земята беше топла, небето синьо, вятърът напонмяше за себе си, за да разкраси усмивките, а слънцето светеше по-силно от влюбени очи 🙂

Изкачихме се до Бъбрека (петото езеро) и след това продължихме към Сълзата (седмото езеро). Всяко изкачване винаги е много вълнуващо и може да се открият толкова мъдрости в разговорите, срещите по пътя, в грешките и успехите. Изглежда така сякаш пътят нагоре е път на учене, а слизането е възможност за споделяне и събиране подаръци, поздравления и усмивки. Това се случи и с нас 🙂 Тръгнахме, и първите хора,които срещнахме, ни казаха, че имаме три часа до горе, след това още няколко човека акцентираха на това, че имаме още много. Продължихме 🙂 След тридесет минути почти виждахме върха, тогава хората, които срещнахме, ни поздравявиха с ведрина и казваха, че вече сме почти на финала. Стигнахме и през нас се отвори природата с цялата си благодат. Отвори се и душата, изпълнена с вълнение, удовлетворение, сила и радост. И тази комбинация дава изящни крила на очите, които имат силата да погледнат навътре и навън и в този полет да посеят светлина и мир 🙂

А мислите – мислите звучат толкова вдъхновено и дълбоко 🙂 Зарадвахме се да обсъдим и да си припомним пътя на изкачването. По чудесен начин се прояви принципно този процес. Често в началото се срещат хора или обстоятелства, чиито послания звучат: “имате три часа до върха; остава още много”. Това понякога е истина, понякога не е. Можем да продължим или да се откажем. Често страховете и неувереността се обличат като човешки същества, понякога ги виждаме под формата на знаци или обстоятелства, друг път са просто мисли. Най-ярки изглеждат в началото и колкото повече стъпваме нагоре, толкова чистота на мислите и увереността се увеличават. На върха се появяват светлите същества, прегръдките, страхът е облечен в радост. Светът е обширен и благословен…
Планината е толкова красив начин да утвърдим принципите на изкачване, да ги приложим и да ги съхраним. Видимото напомня за невидимото и невидимото напомня за видимото 🙂

 

Вел, 27 юни 2014 г., София