Милка Кьосева: Здравей, Валери, за всеки художник е вълнуващо да представи своите произведения пред публика и да сподели съкровението на тяхното раждане в света на багрите, материята и формите, а на теб ти предстои първата изложба. Разкажи ни повече за това случване.
Валери Добрев: Здравейте, предстои ми така вълнуващата и очаквано мечтана първа изложба, като получих покана от галерия „Веда Арт” в София и приех с огромно удоволствие. Откриването на изложбата ще бъде на 3-ти юли в четвъртък 2014 от 19:00 часа в галерия „Веда Арт”, в Бизнес Център „Цар Борис III” в София на бул. „Цар Борис III” 430. От много време мечтая за това събитие и ето, че моментът назря, в който ще бъдат изложени и представени оригиналите на картините на едно място, като съм подготвил и нови картини, които все още не са публикувани. Самият аз изпитах неописуема тръпка, когато застанах пред оригинала на една от картините, която не бях виждал повече от година, предвкусвам какво ще бъде като ги видим всичките събрани в галерията.
Картините ти оставят усещане за един космически необят, в който присъства определена символика, като най-открояващи са делфините, розите, синята ръка, както и цъфтящият цвят от вишни. Би ли споделил какво обединява тези символи и какво е посланието, което носят със себе си. А какво е посланието и значението на йероглифите изписани върху тях?
Този космически необят, с който ни свързват картините и преживяваме разкритието на себе си на едно дълбоко вътрешно ниво в съприкосновение с тях е израз на нашата абсолютна същност, която оставя своя сакрално божествен и древен печат по един удивителен и иновативен начин надхвърлящ технологиите на познанието и времето, спомнящ и довеждащ ни до събуждането на вътрешното дете, чиято игра е играта със звездите и космоса в чистата и безусловна любов на бъденето, където Творението е вечното моменто преживяване на пулсиращата ни екстатична и божествена природа. Нещо родено в древността, съхранено през времето и изведено в настоящия момент, маркер за назрялото време за разгръщането на сърцето, душата и проявлението на Духа в един глобален мащаб.
Фокусът на делфините, розите, синята ръка, окото и цъфтящите вишни са свещените атрибути, които дават израз на по-високата ни октава. Делфините в детската игра с любов и пребиваване в чистата благодарност и радост от живота, синята ръка като инструмент на творческия съзидателен аспект и протекция, окото като божественото провидение, розата като сакрален символ на сърцето и любовта, а цъфтящите вишни разкриват екстатичните вълни на пламтящото с космически огън сърце. Всичко това носим в себе си и символиката е отражение на присъщата ни вътрешна природа, в която веднъж познаем ли се, знаем как да пребиваваме в тази част от себе си, защото в храма/тяло, който обитаваме има много врати и помещения, но олтарът е един и той е огнен по своята природа, извиращ от необятните селения на сърцето ни.
В картините си отразяваш божествения женски принцип, изобразявайки три различни проявления – Куан Ин в градината на Лотоса, Изида и Среща с Богинята, това има ли връзка с трансформиращите енергии, които протичат на планетарно ниво и възкресяването на силата и красотата на божествената женственост?
Да, има много дълбока връзка с космическите енергии, които постъпват към земята и в нашата ДНК. Женският божествен принцип се завръща като балансираща енергия в сърцето, там където разцъфтява и се разгръща, там където подготвя срещата за мъжкия божествен принцип във всяка жена и всеки мъж. Ние сме съставени от тези енергии и когато ги обединяваме в себе си позволяваме да се прояви третия спояващ принцип на божественото триединство в нас. Женския прицип идва от недрата на земното ядро, на материята, издига се в нас и се установява в сърцето, а мъжкия принцип слиза от небесните космически селения, спуска се по светлинния ни стълб и може да се закотви в сърцето ни само ако женския ни принцип е подготвил сърдечната основа. Затова възкресяването на силата и красотата на божествената женственост са необходими и се формират вече. Случва се следното, изчистваме се като първо от умишлено криворазбраните енергии, които рамкират еволюцията ни чрез тези умишлени въздействия на външния свят, който за съжаление достатъчно време си играе с нас, но сега е време да си поиграем и опознаем с истинската ни вътрешна същност, защото супата се вари в тенджерата, а не извън нея, и понеже нашето внимание е отклонено поради ред причини какво се случва със собствената ни супа, то се получава нагар, който трябва да се почисти, бълбукането на супата да се разбере, разбърка, смеси, опита и чак тогава може да добавим подправките на душата и да споделим готовата гозба с Духа, т.е. да реализираме триединството в себе си.
Енергията на Богинята в картините работи в това сърдечно направление на завръщане на божествената женственост.
Твоите картини са познати като инструменти за медитация и разширяване на съзнанието, би ли могло да се каже, че се свързват с определени аспекти на битието и помагат да бъдем по здрави, по-хармонични, по-щастливи и по-изобилни?
Да, картините изразяват и космически принципи на битието и се свързват с енергиите в нас, това което се движи като космическа субстанция в съществото ни. Картините са инструменти на Духа за издигане на съзнанието и помагане в извисяването, което в своята същност е интеграцията на душата и одухотворяването на материята. Да познаеш себе си е приключението в което сме се впуснали всички от самото начало, което може да се каже, че е безкрайната божествена спирала на еволюцията. Точно в това се състои здравето, хармонията, щастието и изобилието, когато разбираме и опознаваме себе си по-добре, в това се случва срещата ни с душата, опознаването на пътя, който сме си очертали преди да слезнем в материално тяло и вървейки този път няма начин да не изпитваме физическия комфорт, който всеки може и заслужава, защото противоположното на това е израз, че ни убягват точно тези житейски точки. Проявеният живот е най-висшия дар в Битието. Дар е, защото дори физическото ни тяло не ни принадлежи, а е иструмент на душата, който е даден за реализиране и разгръщане на всички онези чудеса, за които мечтае сърцето ни. Като и животът продължава в много други сфери на битието, всеки възприеман с матрьошката за съответния свят, както световете са един в друг, така и телата ни са едно в друго.
Излъчването, което носят кореспондира ли с твоите познания за човешкото светлинно тяло и можем ли да си помогнем чрез тях за по-дълбоко осъзнаване на себе си и света около нас.
Това определено е така. Всяка картина, в която вграждам мечта, спомняне или познание до което съм достигнал ме дотвежда до нови разкрития и това ме удивлява излючително много. Като нишка, която ме приближава с всяка стъпка към себе си.
Имаш ли усещане, че мисията ти в този свят е свързана с извеждането на определено познание и то именно чрез това необикновено изкуство на Духа?
Да, и мога да кажа, че е започнало дълго преди да започна да извеждам картините на бял свят. Те са този удивителен инструмент, който ми дари светлината на това разгръщане и разкритие, защото дълго време пребивавах във вътрешните сфери опитвайки, познавайки, спомняйки, докато не дойде този момент на синтез, на вътрешното проявено да се прояви и във външния свят, което пък всяко следващо отвежда до по-дълбоко вътрешно състояние и раждането на следващата мечта в проявен вид на картина. Така съкровищницата засиява и расте като светлината на слънцето, звездите на небето и любовта в сърцето.
От къде черпиш вдъхновение за чудесата, които сътворяваш. Всяка картина сама за себе си ли е рисувана или са свързани по между си?
Вдъхновението идва най-вече от откровението във вътрешните сфери и преживяването на пламенната любов в сърцето. Екстазът на този огън е свещен за мен и всяка клетка в мен има устрема да умножава това чудо и да го споделя. Едно от основните споделяния и изразяване на този пламък идва чрез творчеството, за което съм безкрайно благодарен, че съм го усвоил и мога да го усъвършенствам и предавам, с това идва удовлетворението на копнежът на душата и сърцето ми. Всяка картина е стъпало към следващата, като спирала на разгръщане и стълбици на въздигане.
Смяташ ли, че творчеството трябва да бъде ограничено от определени критерии, наложили се с времето или е добре човек да даде воля на мечтите си, извеждайки най-смелите си идеи в проявление?
Точно в това се състои отговорът на въпроса на съвременния човек. Всяка рамка е окова, а такива има около нас достатъчно. Всеки човек е жива проявена мечта на Твореца, която притежава подобието и инструментите за творене. Едва ли Творецът е направил две еднаки планети, слънца и звезди, едва ли тези звезди, планети и слънца са развили еднакви форми на живот, те изразяват себе си по уникалния и неповторим във вселената начин. Мечтите, онези възвишените, които носим и култивираме, не тези какво да притежаваме или не, а онези какво да бъдем и какво можем са пътят на душата и сърцето. Мечтата е най-мощният инструмент за проявление на Твореца.
Сега се говори много за повишаване вибрацията на земята и закотвяне на нови честоти в кристалната решетка. Смяташ ли, че картините ти имат роля в осъществяването на този процес?
Картините играят роля на много нива, но най-вече когато са стъпили в материалните измерения, където могат да цъфтят с това, което носят. Както семенцето съдържа пълната картинка на цветето и когато израстне и процъфти, то носи уханието в света, така и тези картини спомагат за закотвянето на конкретната вибрация в съответния план, в който са реализирани.
Какво послание искаш да отправиш на хората, вдъхновени от твоето творчество?
Като първо желая да Ви благодаря, че ми давате възможност да се радвам от споделянето на творчеството, това е дълбок акт на сърцето, както ако имаше една звезда на небето, тя не би могла да се радва на отразената светлина на другите звезди. В това творчество изразявам светлината, която виждам в себе си и във всички Вас, защото в необятния океан от звездни капки ние сме свързани неразривно един с друг и се познаваме един в друг, носим единна любов и творим единен свят. Нека засияем един в друг като истински Творци!
Интервюто взе: Милка Кьосева