Стъпка по стъпка към Мусала
През лятото, в една ранна сутрин тръгнах за Мусала. Пристигнах в Боровец и какво да видя – огромна опашка за билети за лифта. Разбрах – било празника на Рила (или на Мусала).
Гледам опашката и си казвам – тук, за да ми дойде реда ще чакам поне два часа. Представям си върха – далече и високо…
Отдалечих се от станцията на лифта, влязох в гората и тръгнах нагоре. И стигнах, стигнах с радост, със смирение, с благодарност и изпълнен с красота. Стигнах не изведнъж, а стъпка по стъпка. Десен крак, ляв крак, десен крак, ляв крак – една по една стъпки. Малки, малки, но те ме отведоха горе, на върха.
Голямото пътешествие е съставено от безброй малки стъпчици и човек трябва да има мир, радост, благодарност и посока, за да върви добре. Тайната е в стъпките – една след друга, малки, малки – пътечка от стъпки.
Калоян Гичев