Добър ден, Люси, разкажи ни какво е за теб семейството и как се вписва в духовния път?
Здравей Кала, семейството ми е обширно понятие. Едното е настоящото ми семейство. Съпругата ми Крем, децата ни Петър и Ивана и да не забравяме двете котки: Шепа и Стоян.
Забавлението е непрекъснато. Другото е рожденото ми семейство. Баща ми, майка ми и сестра ми…. И третото ми семейство е на духовните ми братя и сестри. Хубаво е, че така са се преляли, че първото и второто имат общо с третото… Италианска работа е.
А за пътят… той е само един, Кала, и той е духовен. Въпреки цялото ни подмотаване и присядане под дебели сенки. Правиш избор – пътя на монашеството или пътя на семейството. Този живот направих избора на семейството и не съжалявам 🙂
Какви са трудностите и какво помага да вървим напред заедно?
Трудностите в семейството, Кала, са като трудностите във всяко едно общуване. Но има и една разлика. В семейството сме поставени твърде близо един до друг. А когато си близо виждаш нещата големи и … много често грозни. Поглеждал ли си си носът от близо? Този толкова красив нос отблизо на огледалото изглежда като камба. Е и там е така. Виждаш нещата преекспонирани. Какво помага ли? Помага да се отдалечиш. Да погледнеш от друг ъгъл и от по-далеч. Но това може да случи само ако успееш да излезеш от емоцията. Не казвам, че е лесно, но това е цялостното развитие на всеки един от семейството – зрелостта му.
Какъв е духовния път на едно семейство?
Духовният път на едно семейство е общо и … индивидуално занимание.
Общо е защото всеки един трябва да подпомага и да не пречи на другите. Индивидуално е защото, всеки един от нас има своя път, дори и той да преплетен с други въплътени души. Създаваме проблеми и ги решаваме. Забавна работа. Но сме обградени от илюзия и често забравяме, че ние сме по подразбиране прекрасни.
Има ли възможност всеки да минава по различен път и да постигаме едни и същи добродетели?
Има възможност, разбира се. Но тази възможност преминава през подпомагането на другите от семейството в техният избор. Когато ги подпомагаш, обичаш и уважаваш, то виждаш, че техният избор е толкова добър, колкото и твоят. Тогава вече пътищата се събират. Има проблем ако започнем да се състезаваме. Ако започнем да си показваме „духовността” по други начини. Спорове, налагане и правила ограничаващи другият.
Как може да изявим духовния стремеж в битовите дейности на семейството?
Както казах преди малко, Кала, това става дума с помагане на другите от семейството. Това е духовност на практика. Лесно е да сме духовни в изолирана среда. Но я опитайте да сте духовни с още трима души и 2 котки в 50 квдрата панелка. Тогава се вижда за каква духовност говорим. Практическа или теоретична.
Как си общувате с други семейства?
Знаеш ли, Кала, преди години с Крем си пожелавахме да срещнем подобни нам. Имам предвид обикновените неща….Човешките, а именно ние сме вегетарианци. Аз живея с йога вече 20 години, а тя с астрология от 25. Нямаме телевизор у дома. Не пием и не ставаме за барбекю на двора. Всъщност ставаме, но не сме пълноценни.
И явно добре си го пожелахме. Срещнахме много и всичките прекрасни. Сега когато идва празнуване на Нова Година или някакъв друг празник не се чудим с кои семейства искаме да сме. Знаем с кои. Като казах Нова Година искам да ти дам един пример. До преди да ги срещнем, ходехме на различни празненства с прекрасни хора. Класика…. Хапване… пийване. Дойде 12 часа и се започват пожелания… шампанско. А сега започваме киртана в 10 часа и … не разбираш кога е дошла новата година. Радост за душата. Всеки киртан ти е Нова Година.
Как ви приемат околните, които нямат съзнателни духовни стремежи?
За някои сме странни. За други сме пример.
И едното и другото си е тяхното собствено възприятие за света. Нито сме странни, нито сме пример.
Колко широко може да бъде едно семейство в духовен план?
Мисля, че на този въпрос отговорих още в началото. Семейството ми е безкрайно голямо, но и съвсем конкретно. Конкретно е защото в панелката безкрайното ми семейство може да живее само в сърцето ми. Тогава остават конкретните въплътени души, с които сме се разпознали като мъж, жена и деца.
За семейството и духовния път ни разказа Людмил Дренски, а въпросите зададе Калоян Гичев.
Сайтът на Людмил: www.yoganastroenie.com