Разказвам ви тази история за летния лагер. Можех да ви разкажа 50 други подобни — всеки път, когато ми се даваше сигнал, че някак си моят тих и интровертен стил на живот не беше непременно правилния, че трябваше да положа усилия да съм по-екстровертна. Дълбоко в себе си винаги усещах, че това не е правилно и че интровертите са абсолютно чудесни такива, каквито са. Но през годините подтиснах интуицията си и от всички възможности станах адвокат на Уолстрийт, вместо писател, какъвто винаги съм мечтала да бъда — отчасти, защото имах нужда да докажа на себе си, че и аз мога да бъда напориста и налагаща се. Винаги отивах в претъпкани барове, когато всъщност предпочитах да вечерям кротко с приятели. И правех тези само-отричащи се избори толкова автоматично, че не си давах сметка, че ги правя.
Това се случва с повечето интроверти и това е нещо, от което със сигурност губим, но от това губят и колегите ни, и обществото ни. И с риск да прозвучи грандомански, това е загуба за света. Защото когато опре до творчество и лидерство имаме нужда интровертите да правят това, в което са най-добри. От една трета до половината от населението са интроверти — една трета до половината. Това са един от всеки двама или трима човека, които познавате. Така че дори самите вие да сте екстроверти, аз говоря за вашите колеги, вашите съпрузи или съпруги, и деца, и за човека, който в момента седи до вас — и всички те са потърпевши от този предразсъдък, който е дълбоко вкоренен в обществото ни.
Сюзън Кайн