Как постигаш мира и какво ти носи?
А дали съм го постигнал. Той мирът е динамично понятие. Мирът не е тишина в бяла стая.
Мирът, Кала, го постигам по най-различни начини. Като мине един хубав час, като общувам с приятели, като съм със семейството си, като си спомня, че съм щастлив по рождение. И да ти кажа често забравям за това. Но за това са приятелите и учителите и светците… поглеждаш чуваш и се сещаш. Тогава мирът те изпълва и продължаваш напред до следващото забравяне. Приемаш се такъв … несъвършен по човешки и напълно съвършен по божествено.
Какво те мотивира да вървиш напред?
Мотивира ме изгрялото Слънце. Нима него трябва да го мотивира нещо?
Кала, не знам друг начин освен да вървя напред. Може да ми идва от това, че съм роден под знака Овен, но не знам друг начин. Като ти е тежко понякога имаш вариант само да вървиш напред.
Мога да ти изредя най-различни мотиви. Мога да се сетя за семейството, йога и други причини, но съвсем откровено не смятам, че трябва мотив да вървиш напред. Ти просто вървиш защото няма друга посока.
Каква е ролята на смирението в пътя напред?
Без смирение, Кала, пътят не е напред, а назад и надолу. Не случайно във всички религиозни системи смирението е изнесено на първо място.
Топлата вода отдавна е открита. Проблем е обаче да останеш в смирението, защото когато се смириш ще се намери някой да започне да те почита като светец и тогава изпитанието става в пъти по-сложно. Но ако смирението е истинско и няма поза в него, то няма и проблем.
Ако забравим да вървим напред, как да се научим отново да го правим?
Ако забравим да вървим напред може да се научим да летим! Шегувам се. Разбирам въпроса ти.
Ако забравим да вървим е хубаво да се допитаме до авторитет за нас, който да ни припомни. По-големият проблем е, че в тези моменти ние не искаме да чуваме никой. Затова мъдро и хитро е докато не сме забравили да се обградим с приятели, духовни братя и сестри, които когато видят, че не вървим да ни дръпнат, бутнат, ритнат с любов и да дата начална скорост на следващата ни крачка. Трябва да знаеш, че няма да им останем длъжни, защото когато те спрат ние ще го направим за тях. Простичък и стар метод. Нека не откриваме топлата вода.
Може ли да поставим мира в основата на всек лек?
Мирът, Кала, където и да го поставиш все е добре. В основата, в началото, в края.
Мирът е нещото, което търсим непрекъснато, а той си е в нас. Само трябва да намалим шума, който е също в нас и ще чуем и усетим мира.
Когато заживеем в мир и тялото ни започва да живее в мир с нас и спира да боледува. Започва самолечението. Нашето тяло е толкова интелигентно, че ако не му пречим би се справило с всички болести. Но нашият ум и емоции са толкова безспирни, че не дават много мира на тялото.
Какво ни помирява със спътниците ни?
Помирява ни разбирането ни и мира. Когато разбираме, че нито те нито ние сме по човешки идеални това ни помирява. Но за да ни помири това също е важно да се откажем от вечната си правота. Живеем в собственият си свят, собственият ни ум и емоции. Понякога летим с тях, а друг път се пържим пак в тях. По лошото е когато се опитваме да ги наложим на другите. Вместо да им помагаме на спътниците си ги мачкаме и изтъкваме техните слабости. За това, Кала възхвалявай другите. И ако аз забравя да го правя – напомни ми го!
За смирението и пътя напред сподели с нас Людмил Дренски, а въпросите зададе Калоян Гичев.
Сайтът на Людмил: www.yoganastroenie.com