Подправките са неизменна част от националните кухни по цялото земно кълбо, през цялата човешка история. И най-примитивните племена ги ползват от началото на съществуването си до ден днешен. Казва се също, че когато едно животно е болно, то инстинктивно търси съответните лечебни билки и ги включва в храната си като лекарство. Очевидно е, че употребата на подправки е част от универсален биологичен архетип, закодиран повсевместно сред живите системи.
Черният пипер на свой ред е възможно най-ярката ”класика в жанра” и от южна Индия е достигнал до стара Европа още от древността. Доскоро пренебрегван и дори отричан от диетолозите, днес той е напълно реабилитиран, дори в тези случаи, в които се смяташе за абсолютно противопоказан. Техническа информация за черния пипер има достатъчно. Ще припомня само, че подправката се получава от полуузрели плодове на растението. Класическата обработка включва третиране с гореща вода за почистване и разкъсване на покривната кожица на семената. След това се сушат, като при тази процедура протичат ферментативни реакции, семето се сбръчква и получава познатия си вид. Плодовете на същата лиана могат да бъдат оставени до пълно узряване, обработват се със саламура, обелват се и се получава бял пипер. Последният има специфичен привкус и е доста по-агресивен от черния. Зеленият пък се добива от неузрели плодчета, които се сушат или мариноват. Те обикновено са технически обработени, за да запазят зеления си цвят – сушените със сулфити, поради което не са особено препоръчителни. С най-ценни и универсални качества си остава черния пипер, като заслуга за това имат, както неговият състав (етерични масла, пиперин и мн. др.), така и специфичните вещества получаващи се при ферментацията.
Най-ценното качество на черният пипер, както и въобще на подправките е тяхното антисептично действие. Не случайно е бил дори разменна монета. В древност антисептиката е равносилна на оцеляване. Подправката убива болестотворните микроби и който я е притежавал е имал шанса да не се разболява от инфекции, които понякога са коствали живота на половин Европа.
Освен, че е кулинарно удоволствие, в черния пипер днес се откриват още много други ценни качества. Той коригира стомашно-чревната флора, подобрявайки отделянето на смилателни сокове, усвояването и бионаличността на всички хранителни вещества. Противно на общоприетото, днес се знае, че който ползва черен пипер и подправки, намалява риска от язви на стомаха и дванадесетопръстника. Снижава се газообразуването и чревния дискомфорт. Ускорява чревния пасаж и предотвратява запека. Изследвания потвърждават и противораковия ефект на черния пипер. Комбиниран с куркумата той увеличава нейното антитуморно действие с 2000%. Повишава бионаличността на всички други антиоксиданти, включително на ресвератрола. Има също противовъзпалително действие, особено при артрозо-артрити; антидепресивен ефект, подобрява мисловната дейност,благоприятства меланосинтезата (пигментацията в кожата). Подобрява метаболизма, снижава кръвната захар, холестерола и триглицеридите, регулира кръвното налягане и телесното тегло.
Противопоказанията са относителни. Употребата на черния пипер може да се ограничи само в най-острия стадий на стомашно-чревни възпаления и язви. Следва да се внимава и ако се приемат лекарства. Причината е, че може да повиши биологичната им наличност в тъканите, каквито данни има за някои бета-блокери.
В заключение – любителите на черния пипер могат да го ползват универсално(средно до 1 ч. л. дн.). Купувайте го на зърна и го смилайте преди консумация. В продавания смлян пипер често добавят сол. Комбинирайте го с други подправки. Така ще имате на трапезата си всекидневно един невероятен здравословен букет от природни лекарства.
Д-р Гайдурков, www.georgigaydurkov.wordpress.com