Когато попитам сърцето си разбирам – всичко се променя и светът всеки миг става по-добър. Аз разбирам, че тази топлина, която се влива в него от моята душа се влива във всички сърца. Всички души говорят на сърцата, а на душите говори Бог. Когато попитам сърцето си то знае. Съвестта и доброто възрастват и възкръсват и няма сила, която да ги победи за дълго. Доброто винаги възкръсва, защото Бог живее в нас. Всеки ден има толкова много – безброй моменти, в които доброто да възкръсне. Понякога съзнателно, понякога несъзнателно. Когато попитам сърцето си то знае – доброто напредва все повече и праевръща всичко за добро. Гласът на доброто е тих, но винаги можем да го чуем. Когато го чуем и послушаме е топло и светло. Благодаря ти Господи за любовта, която влагаш в нас. Научи ни да прилагаме и раздаваме любовта, с която ни изпълваш, научи ни да изявяваме доброто, което си посял в нас.
Води ни, Господи на Любовта в Твоя път.
Калоян Гичев, 3 септември 2014 г., София.