За кого е предназначена тази книга?
За всеки, който държи на естественото лечение и иска да използва природните лекарства; за всеки, който знае, че организмът ни притежава средства за самолечение; за всеки, който има достатъчно въображение да разбере, че една болест никога не е само на част от тялото, а на целия организъм; за всеки, който смята, че химичните лекарства само потискат симптомите и променят протичането на болестта, така че евентуалният резултат е хронично лошо здраве. Накратко, за всеки, който иска да бъде отговорен за всекидневното добро състояние на семейството си. Тя е предназначена също и да бъде подръчен справочник за тези, които сега се залавят с практика в тази област. Много новопрактикуващи хомеопати смятат, че ръководствата по терапевтика са много полезни, когато възникне неочаквана ситуация.
Какво съдържа тази книга?
В нея има подробна информация за първа помощ при спешни случаи, остри състояния или внезапни изостряния на хронични заболявания; диагностични признаци на трайни проблеми, които не са подходящи за домашно лечение, но са включени тук, за да се демонстрират потенциалните възможности на хомеопатията. В нея са посочени ясните индикации на състояния, които трябва да се лекуват в болница, с безопасни предложения какво да се използва при спешни случаи. Тя съдържа информация за често срещани заболявания, които засягат различните системи на организма, и за средствата, свързани с тях, както и полезни практически съвети. В добавка в нея има и списък на 50 от най-важните хомеопатични лекарства, подробности как да се получи и поддържа комплект за първа помощ и как безопасно да се дават лекарствата.
Какви медицински познания са необходими, за да се ползва тази книга?
Фактически никакви. Предписването на лекарства всъщност означава да се наблюдават симптомите и да се съгласуват с „картините“ на лекарствата, а не да се маркират частите на тялото или да се разполага с работни познания за функциите на органите.
Какво е „картина“ на лекарството?
Лекарствата притежават собствен облик и характеристика. Всяко едно има своя собствена сфера на влияние и връзка със симптомите, които се проявяват по начин, присъщ на лекарството. За рус токсикодендрон например това са ревматоидни болки, които се облекчават от масаж, загряване и постоянно движение, за да се предотврати схващането, докато за бриония са ревматоидни болки, които затихват при неподвижност. За арсеникум албум това е диария, придружена с повръщане, нервност, тревожност и жажда за глътка студена вода, докато за вератрум албум е същият проблем, придружен със студена пот, неутолима жажда и крайно изтощение. Нашата цел е да съобразим уникалната картина на лекарствата с индивидуалната картина на симптомите на пациента.
Какво е необходимо за ползването на тази книга?
Набор средства за първа помощ, умението да наблюдаваш, да разграничаваш, да се доверяваш на интуицията си, търпение, такт и огромен запас здрав разум. Препоръчва се също да ползвате книгата в сътрудничество с професионален хомеопат, който ще ви осигури допълнителна подкрепа.
Доколко може да се разчита на лекарствата?
Много, докато ги прилагате в границите на безопасността и енергията на пациента не отслабва от някоя субстанция, която може да противодейства на лекарството (вж. Част ІІІ).
Доколко безопасна е хомеопатията?
Хомеопатията е една от най-безопасните съществуващи системи за лечение. Лекарствата не могат да навредят дори когато са неподходящи за лекуваното заболяване. Реакциите към едно лекарство могат понякога да бъдат неочаквани (обилно потене, пристъп на диария, течащ нос), но такива явления, наричани влошавания, са всъщност очистващи и следователно са благоприятни за една система, която е готова да изхвърли всичко токсично или вредно от себе си.
По какво се различава хомеопатията от алопатията?
Алопатията (традиционната медицина) се основава на философията на потискането. Симптомите се констатират и лекуват сякаш те са болестта. Група симптоми получава определен идентификационен етикет и на пациента се предписва лекарство, известно със способността си да отстранява такива симптоми. Винаги има два вида реакции към химичните вещества: първичен ефект (на потискане на симптомите) и вторична реакция, която освен в случаите, когато дозата е твърде малка, е мярка за степента, в която организмът разпознава и не толерира чуждата, привнесена токсичност. Реакцията може да бъде обрив, запек, замаяност, главоболие или нещо още по-лошо.
Хомеопатията се основава на философията на отстраняване, на изхвърляне от организма на всякакви „токсини“ (в това число на отрицателните мисловни и емоционални усещания), които могат да създават дисбаланс на цялото. Лекарство, избрано за индивид в определено състояние в момента, може да доведе до излекуване само ако организмът го разпознае и то го стимулира да ускори отстраняването на отрицателната енергия във вид на секрети – било физически (пот, слуз и т.н.), било емоционални (думи, сълзи).
Как хомеопатията допълва алопатията, щом е алтернативна?
Понякога пациенти, които известно време вземат лекарства срещу хронично заболяване (например астма или високо кръвно налягане), искат да избегнат по-нататъшно претоварване на организма си с химични вещества и търсят помощта на хомеопат при остро заболяване. Астматичен пациент може да потърси помощ при простуда, която би могла иначе да доведе до претоварване със стероиди. Пациент с високо кръвно налягане може да се нуждае от помощ срещу стресово главоболие. Хомеопатията не си пречи с необходимото въздействие на обичайните лекарства и точно подбраните хомеопатични средства не препятстват непременно тяхното действие.
От какво се правят хомеопатичните лекарства?
От животни, растения, минерали и химични съединения. Хомеопатията намира своите лечебни средства там, където има източник на динамична енергия, която би могла да се включи в медицината чрез хомеопатичната фармакология. Апис се прави от обикновена пчела. Беладона е растителна отрова (лудо биле). Ликоподиум се прави от иглолистен плаун. Калкарея карбоника е вид варовик от черупка на стрида. Лекарство се прави, защото някой е разпознал присъщата латентна динамична енергия, която е характерна особеност на веществото на суровия материал, и интуитивно е почувствал, че то ще е полезно за пациент, който страда от нещо с подобни характеристики. На този фон не е чудно, че апис покрива болки от ужилване, горещите и подути участъци. Кората на хининовото дърво е източник на хинина и лекува някои видове малария. Хина официналис – лекарството, което се прави от хининова кора, е средство срещу треска от малариен тип. И нещо доста по-противоречиво: аметист, който от древни времена е известен като камък, който ограничава вредните въздействия на алкохола, се предписва срещу алкохолна депресия.
Къде се правят лекарствата?
Във фабрики, лаборатории или аптеки предназначени за хомеопатични лекарства. Фармаколозите в тях са изучавали и фармакология, и философията на хомеопатията.
На какъв принцип се избира лекарството?
Според самото лекарство. Всички лекарства са изпробвани на хора. Тест, наречен „изпробване“, се извършва в съответствие със строг протокол (дори да звучи нетрадиционно по отношение на терминологията). Хората, наричани „изпробващи“, го вземат ежедневно, докато при тях се проявят симптоми. Те се наричат симптоми на лекарството, не на пациента. Когато всички изпробващи завършат приемането на лекарството, (тъй като разрешеното време е изтекло или защото симптомите са твърде неприятни, за да продължи приемането), информацията за симптомите се сверява, подрежда и записва. Щом изпробващите спрат приемането на лекарството, симптомите изчезват доста бързо или се използва антидот, за да ги освободи от всякакъв дискомфорт. При теста биват откроени някои универсални симптоми, които са получили всички, и те формират картината на лекарството и допринасят за изясняването на действието му. Други хора са изпитали други, по-неясни симптоми, които също биват включени. Лекарството може да се използва, когато човек с подобни симптоми дойде за лечение. Ако симптомите на една болест или състояние обикновено отговарят на тези на лекарството, тогава то ще действа лечебно.
По какво хомеопатичните лекарства се различават от традиционната медицина?
Хомеопатията спада към физиката, докато алопатията (конвенционалната медицина) спада към химията. Хомеопатията е приложение на т.нар. „енергийна медицина“, докато алопатията зависи от химични вещества. Макар лекарствата да са наглед малки бели хапчета или шишенца с безцветни капки, това прикрива факта, че съставката, която упражнява лечебното действие, е невидима, като радиовълните например. Таблетките и капките са само носители на динамичната енергия, а не лекарство сами по себе си. Това отговаря на въпроса защо таблетките толкова много си приличат. Химичните лекарства се синтезират в лаборатории и предизвикват промени в организма, като надделяват над собствените му химични реакции – същите тези, които предизвикват симптомите.
Как действат на организма лекарствата, щом не са в големи дози?
Докато алопатичните лекарства действат чрез обработване в черния дроб (пощенската кутия на тялото), хомеопатичните лекарства действат чрез централната нервна система. Тази всеобхватна предавателна мрежа откликва на всичко, което става в организма. Тя организира неговите функции в отговор на главните хормони, които се препредават от дълбините на мозъка. Организмът, когато е затънал в някакъв проблем и не може да го реши, разпознава чрез централната си нервна система подобните енергийни картини на избраното лекарство, които стимулират и включват процеса на самоизлекуване. Беладона предизвиква висока температура, зачервяване на лицето, пулсиращи артерии и студени ръце и крака. Като се даде на пациента това лекарство, чието въздействие върху него е по-силно от болестта при болен със същите симптоми, той става способен да реагира и при този процес симптомите се превъзмогват. Първоначалното влошаване на симптомите може да бъде смятано за първична реакция към лекарствения стимул, но тя е елиминираща и следователно лечебна. Ако едно лекарство първоначално предизвика благоприятен ефект, който после изчезва, лекарството е само „частично лекуващо“ и трябва да се преценят отново симптомите.
С какви лекарства да започнем съставянето на комплекта си за първа помощ?
Започнете постепенно, докато го попълните. Макар и да не са много скъпи, да се набавят повече от 10–12 в началото, може да ви дойде вповече. Вижте списъка в Част ІІІ и от него изберете тези, които ви изглеждат най-подходящи за нуждите на семейството ви. Този списък трябва да включва аконит, арника, арсеникум албум, рус токсикодендрон, рута гравеоленас и хиперкал (тинктура). Ако имате деца, беладона, пулсатила и хамомила също са крайно необходими.
Откъс от книгата: „Хомеопатия“
Автор: Колин Грифит
Книгата може да поръчате от тук >>
Статията се публикува с разрешението и съдействието на ИК „Бард“.
.
.
.
.