Д-р Гайдурков: млякото и казеин

Д-р Гайдурков: млякото и казеин

Животинското мляко и млечните продукти са късно нововъведение в човешкия бит и култура. Тяхната употреба датира едва отпреди 10 000 години с появата на стопанството. Така на практика цялата биологична еволюция на човека е протекла в тяхното отсъствие. При бозайниците природата е предвидила млякото да бъде преходна храна, при това строго специфична за дадения биологичен вид. В естествени условия никое животно не ползва млякото на друго. Видовото смешение е абсолютно табу. Не случайно в българската традиционна кухня млякото и млечните продукти се изключват за 200 дни в годината – периодът на пости.

Логично е, че нарушаването на основен биологичен закон, ще води до основни биологични нарушения при този, който го нарушава. Пораженията от употребата на нечовешко мляко и при децата и при възрастните днес са подробно документирани в трудовете на редица учени – Робърт Коен, Стивън Сийли, Джулия Уитейкър, Бенжамин Спок, Уилям Грант и много други. Странна е единствено непопулярността на тези факти дори за лекарите, които често ги научават сами след своето дипломиране.

Много са факторите в животинското мляко, които действат увреждащо на човешкия организъм и изключително широк е спектърът на тези дългосрочни поражения. Като една основна нокса (вредност) в млякото се посочва специфичният белтък казеин. Най-общо млеката се делят на казеинови и албуминови. В казеиновите съотношението между казеин и албумин е 3:1. Такива са кравето, козето, овчето, биволското. В този смисъл козето не е с предимство пред кравето. При албуминовите млека отношението казеин/албумин е 1:1. Тук спадат човешкото и кобилешкото. В най-често използваното мляко – кравето казеинът е 80% от белтъчното съдържание.

Ето и основните доказани увреждания, които нанася животинското мляко:

• Количеството консумирано мляко, особено краве е в пряка корелация с отключването на автоимунния детски диабет първи тип – радикално нелечим за съвременната медицина.
• Сърдечно-съдови заболявания. Изследванията показват, че не мазнините, а предимно белтъкът в млякото, в частност казеинът води до повишено ниво на хистамини, хомоцистеин и окислен „лош” холестерол (LDL), предизвикващи възпаление на съдовата стена с вторично отлагане на холестерол и калциеви кристали.
• Канцерогенен ефект. В страните с най-висока консумация на млечни продукти – Дания, Норвегия, Холандия, Швеция има най-висок процент рак на гърдата. Млякото, вкл. и био неизбежно съдържа хормони от животното пряко свързани с рака на гърдата и постатната жлеза. Установено е наличието също на инсулин растежен фактор (IGF-1), който провокира тъканен растеж и така повишава риска от всички видове рак. Логично е – млякото е дадено за някой, който трябва бързо да расте!
• Инфекции на носоглътка, дихателни пътища и астма. Млякото предизвиква хронични възпаления на лигавиците и образуване на слуз – прекрасна среда за развитие на микроби. Едно от следствията на това е развитието на анемии.

Остеопороза. Където се консумират най-много млечни продукти има най-висок процент остеопороза. Млякото вкислява вътрешната среда и извлича активния калций разрушавайки костта и ставите, като депонира неактивен калций под формата на шипове.

• Стомашно-чревни заболявания. Чуждият белтък казеин може да провокира автоимунен процес с развитието на улцеро-хеморагичен колит и болест на Крон – етиологично нелечими за съвременната медицина.
• Понижена полова функция при мъжете в резултат на женските полови хормони и мелатонина.
• Аутизъм и емоционална нестабилност. Установено е образуването на вещества – казеоморфини, близки до наркотичните субстанции, които се свързват със съответните рецептори на мозъка и причиняват психични и поведенчески разстройства. Наблюдавана е и корелация между консумацията на мляко и синдрома на внезапната детска смърт.

Науката е материя, която търпи развитие и ревизия. В практиката най-разумно е да се придържаме към хилядолетния опит, гарантирал оцеляването ни през вековете. Българинът е употребявал млечните продукти с доза. Препоръчително е да се ползват предимно ферментирали млечни продукти – кисело мляко и сирена, а не прясно мляко. Ако искаме да избегнем казеина можем да ползваме суроватъчна извара – тя съдържа албумини и глобулини. Дозата е средно до 200 г. кисело мляко 3 пъти седмично и сирена или извара до 100-150 г. 2-3 пъти седмично, препоръчително съчетани само със зеленчук. В съвременната кухня млякото може да бъде заменено с прекрасни домашни млека от ядки – напр. от сурово кашу, вкл. като млечно-кисела ферментация под формата на йогурт, сладолед и други.

Д-р Гайдурков, www.georgigaydurkov.wordpress.com