Изглежда така сякаш има две професии, които всички хора сме призвани да упражняваме в живота. Едната е да сме ученици, другата да сме учители.
Още от раждането ни започваме непрестанно да се учим: да ходим, да говорим, да се храним… След това разбираме как се чете, как се пише, запознаваме се числата и математиката, с много науки. Знанието е навсякъде около нас, с отворени или затворени очи, постоянно можем да приемаме новости. Учим за нас чрез мислите и емоциите, които имаме и чрез всички срещи в живота ни с различни хора. В живота си разбираме какво е любов, мъдрост, истина, тъга, емоции в позитивна или негативна насока. Учим се как да ги прилагаме или да се отдалечаваме от тях. Всички събития ни съдействат изключително много да се опознаваме и развиваме, всички усещания в нас също. Вълнуващо е да се учим вървейки в годините напред, да достигнем зрялост и да сме доволни от знанията, които ни дават увереност и изобилие на радост. Дано всички сме добри ученици 🙂
С ежедневните ни ангажименти като ученици, ни се случва същевременно и да сме и учители… на всички, които са около нас. Различни са възможностите, чрез които постигаме това. Човешкият свят е така устроен, че всеки от нас да общува с деца и всяка такава среща го превръща в учител. Родителите постоянно са в тази роля, учейки децата си да опознаят необятните възможности на тялото и душата и същевременно техните деца стават най-големите учители.
Всички хора в живота ни се явяват като учители по любов, мъдрост, истина… Независимо дали учителят ни прилага истина или лъжа, когато общуваме, ние имаме възможността да изберем какво да остане в нас като знание. В единия случай ще утвърдим тази добродетел, а в другия лъжата би ни била полезна отново да си припомним как не е удачно да постъпваме. Изглежда така всеки може да остави ценно знание. Поглеждайки от този ъгъл, фокусът ни върху истината винаги може да бъде утвърден, независимо дали сме срещнали учителя с истината или този с лъжата. Това можем да приложим и към любовта и всичко, което събужда вдъхновението в нас и да стане възможно то да не угасва.
И дано в днешния 15 септември и в идните дни, всички с радост изпълним възможността да се учим и споделим наученото. Какви учители сме до голяма степен зависи от това какви ученици сме и за щастие постоянно можем да се подобряваме 🙂
Вел, 14 септември 2014 г. Вишовград.