Коя е Милка Кьосева, познаваща себе си в безкрая на проявеното и непроявеното?
Искра от божествения океан както всяко друго същество във Вселената, мост между духа и материята, извиращ от сърцето на Твореца, разгърнала се в проявление като жена в прегръдката на Гея, проводник на творчески импулси, добавящи новост в тъканта на битието, споделящ спусък от светлина, събиращ опитност в света на материята и формите. С езика на идентификациите бих могла да се опиша като човек, обичащ живота в цялата му красота и гама на изразяване, мелодии и звуци, цветове и аромати…, съпруга, майка, писател, поет, добавяща върху безкрайното възприятие за себе си нови багри, проявени чрез импулсите на душата ми в процеса на себепознание, израстване и разгръщане на сцената на собствената ми еволюция във време, отразяващо качеството на глобална промяна на съзнанието на човечеството и преход от едно измерение в друго.
Спомените ви от предишни проявления са интересна част от пребиваването ви в материята – египтянка, японка, билкарка по бреговете на Средиземно море… Сега сте българка, която учи хората на „спомняне” и пише книги. Каква е мисията ви тук, из българските земи?
Нашите души са обитавали различно пространство на Земята и не само на нея. Това е свързано с еволюцията ни и опита, който събираме. В различните пространствени точки в нас се активират различни вектори за реализация на душата. Когато сме в дадена инкарнация спомените ни от преди идват при отпадането на определени предпазни филтри в съзнанието ни, когато личността е готова да чуе душата и да изведе усвоената опитност от преди в момента на текущия живот. В съзнанието ми няма разделение на държави, нации, раси, планети. Установили сме граници по между си, воюваме едни срещу други без да осъзнаваме колко много сме свързани, как всяка капка омраза, агресия, завист, конкуренция, реваншизъм пълни чашата на затвърждаване на действителност, в която основният движещ импулс е страхът, от който извира желанието за власт и контрол. България е прекрасно място. Тя има своята уникална роля за пробуждането на Земя. Такава роля имат и всички останали, всички сме равни и имаме еднаква отговорност към това да създадем по-добър свят за живеене. В този живот се идентифицирам като българка и съм сродена с това пространство. Голяма част от душите, с които имам договори за еволюция, сключени преди въплъщението са избрали това място по много причини, но всеки милиметър от Гея е фонтан от красота и съвършенство, проявено в уникалното и същество. Всяка опитност, получена от определено прераждане е белязана от качеството на времето и характера на пространството. Ако трябва да определя мисията си в този живот бих се изразила по следния начин. Познавам механиката на творене на обстоятелства и форми в пространството и времето и архитектурата на битието. Този опит е придобиван на различни етапи от еволюцията на душата ми не само в трето измерение. Провеждайки творчески импулси се забавлявам докато сътворявам реалността около себе си. В тези съкровени моменти откривам силата си на създател на битието и чувствам божественото благоволение на това да си създаден по образ и подобие на Твореца. Докато се забавлявам в света на материята и формите желая да вдъхновя хората да познаят терена, на който душите ни еволюират, да открият огромния резервоар на личната си сила, да се научат да се свързват с божественото поле на безграничния потенциал и да го синхронизират с уникалния печат на собствената си вибрационна идентичност, да сътворят най-съкровената мечта за реалността, която обитават и да достигнат до най-висшата октава на проявлението си, до своята съвършена версия. Затова и книгата „Уравнението на живота ни” е посветена именно на това. Също така желанието ми е да вдъхновя жените, да опознаят своята божествена женственост и да възвърнат силата си, за да бъде възстановен балансът между мъжкото и женското начало. Това е възможно да се случи само ако познаем Любовта, от която сме сътворени и която сме. Моята най-голяма страст е писането, обичам да рисувам и да готвя. Докато свещенодействам чрез душата си и изразявам своята автентичност, в кристалната решетка на Земята се закотвя огромно, количество светлина, което се случва винаги, когато някой от нас танцува в ритъма на плана на душата си. Моята мисия е, опознавайки себе си да разкрия на хората, докоснали се до творчеството ми, огромния потенциал, с който разполагат и начина, по който да използват личната си сила, така че да катерят с лекота еволюционната спирала към сърцето на източника в радостта и екстаза от живота.
Казвате: „Знам, че останалите са огледало за светлината и сянката в мен, както и че те се оглеждат в душата ми по същия начин.” Какво виждате в себе си, отразено от душите на другите?
Отраженията са от всякакъв характера. И това е абсолютно необходимо. Ние се оглеждаме в другите и правейки го активираме енергия на свързване, която създава определен резонанс. Колкото по-висока е вибрацията ни толкова повече любов излъчваме и тя се връща към нас, отраженията в тези моменти са красиви, хармонични, цветни. Само, че ние променяме своята вибрация чрез мислите и емоциите, които излъчваме в процеса на творене на реалността си и това е необходимо за да има движение и развитие. Когато тя е по-ниска се свързваме с огледала, които ни показват сянката ни, която сами трудно бихме забелязали. С всяко нещо, което определяме, че е характерно за някой друг към момента на преценката го има в нас и ако то не ни се отразява добре е полезно да го трансформираме. Аз съм благодарна за подареното ми от създателя умение да виждам красивото и доброто в света.
Какво означава да се превърнем в майстори на проявлението? В какво се изразява майсторлъкът?
Да се превърнем в майстори на проявлението, означава да използваме силата дадена ни от Създателя, изразена в богоподобието ни, чрез мислите, думите, емоциите и действията си за да създаваме реалността на нашите мечти, използвайки творческите импулси, филтрирани от автентичната ни природа и насочени към сътворение на обекти и ситуации в света на материята и формите, при това с най-малък разход на жизнена сила и за най-кратък линейно времеви отрязък. Майсторлъкът означава така да настроим съзнанието си, че във всеки миг да захранваме с мисловна и емоционална енергия само тази идея, която желаем да се роди в света. Не е достатъчно да знаем, че всяка наша мисъл и дума създава бъдещето ни, необходимо е да го живеем. Мислите, думите, емоциите и действията ни е полезно да утвърждават това което желаем да се прояви в живота ни, но не е само това. В книгата си „Уравнението на живота ни” съм посветила цяла една глава на механиката на процеса на творене и достигането на майсторство в сътворяването на желаната реалност – здраво и красиво тяло, щастливи взаимоотношения, изобилие и благоденствие, личностно развитие и професионална реализация. „Необходимо е да разберем, че има само една единствена траектория, която носи ключов принос в еволюцията ни в конкретно прераждане и за нея можем да се ориентираме по уникалния си талант, отразяващ мисията ни в света. Можем, разбира се, да минем по безброй много пътища, но има един единствен, който ще ни осигури пълно разгръщане на планирания потенциал в конкретното прераждане и достигане на нашата съвършена версия. Този вектор е предварително начертан от душата и се определя от мисията ни, от натрупаната карма в предишни прераждания и от начина по който упражняваме свободната си воля. Друг аспект на майсторството в проявлението е да поддържаме честота на вибрация, която да ни свързва с източника и по този начин да бъдем захранвани с допълнителна енергия за творене. За да бъдеш майстор на проявлението е необходимо да усещаш живота във всеки миг, във всяко вдишване и да знаеш, че разполагаш със силата да сътвориш всичко, което ти е необходимо за да усвоиш конкретни уроци в света на материята и формите. Подкрепящо в това начинание е да се откажем от удобната позиция да бъдем жертва на обстоятелствата, осъзнавайки, че ние ги създаваме със собствената си вибрация и да живеем на гребена на благодарността. На вратата на „Академията за Творци на битието” обаче стои надписът „Не съди и не навреждай”. Това е нашият приемен изпит. Когато се научим да живеем по този начин започваме да виждаме по ясно пътя си, а прошката към себе си и другите ще бъде мостът по пътя ни към рая.
Текстът на най-новата Ви книга „Уравнението на живота ни” е построен в система, чрез която логическият ум и паметта на читателя да бъдат стимулирани в посока разширение на съзнанието. Как да накараме ума да престане да дава оценки и да осъжда хората около нас, за да чуем зова на душите си?
В днешно време това е много трудна задача. Умът ни непрекъснато е стимулиран с огромни количества информация, която идва от външни източници, при това с абсолютната целенасочена идея съзнанието ни да бъде водено към проявление на най-негативните ни аспекти. Въпреки всичко умът може да бъде успокоен, когато се научим да присъстваме в настоящия момент с голям процент от съзнанието си и престанем да се лутаме в минало и бъдеще. За да се случи това е необходимо да се работи в посока на будност на съзнанието. Умът се успокоява, когато започне да извършва основната си функция на инструмент за реализация на нашите идеи, свързани с плана на душата. Когато той започне да служи на сърдечното пространство, което ни свързва с източника, ще бъде освободен от обхвата на многобройните егрегори, в които е включен и ще започне да действа в името на Любовта, а там където е тя всичко е красиво, съвършено, хармонично, спокойно. Лично на мен ми е лесно да не давам оценки, защото в повечето време се чувствам свързана с всичко и всички. Знам, че когато умът ми е готов да осъди някой или нещо е необходимо да разбера защо се поражда в мен дисбаланс и какво е необходимо да отработя. Никой от вън не ни е виновен за нищо. Кой каквото прави го прави на себе си, наша задача е да осъзнаем това и да преценим дали ще реагираме с любов на всяка проява на по-ниско ниво на съзнание, със състрадание, че нашият ближен се затруднява в научаването на урока си и поради тази причина изпитва омраза към нас, завист, желание да ни отмъсти. Въпреки всичко аз знам, че сме любов и носим в себе си безкраен резервоар от доброта.
В размислите си за опитите ни да натрапваме мнението си на останалите давате следния пример: „Дървото, което дава плод, не ни го натрапва в устата, нито претендира, че неговият плод е най-добрият.” Щом сме „венецът на Творението”/или поне така ни се иска/, защо ние го правим?
И го правим и не го правим. Понякога успяваме, понякога не. Всеки човек на тази земя носи в индивидуалното си житейско уравнение основни параметри и неизвестни. Параметрите са определени в плана на душата преди да се въплъти, а неизвестните се определят от изборите ни и начина, по който упражняваме свободната си воля. Едни от важните параметри, които определят нашето изразяване в света на материята и формите е основният мотив, задвижващ съзидателния ни потенциал и характера на силата, която осъществява движението на личните ни и колективни творящи импулси. Ако личността не е във връзка с душата ще бъде трудно да разбере основния си мотив на изразяване, както и характера на силата, която го движи. При отсъствие на знание за това ние не можем да работим съзнателно за еволюцията си, защото все още нашата вяра се насочва с определена цел, по определени начини и автентичността ни се разпада в аморфното пространство на колективното съзнание, белязано с определени щампи. Още от малки в първи клас децата се учат да разпознават света на материята и формите като разграничават доброто от злото, правилното от грешното… според чие вярване обаче. При обучението ни се използват методи, в които съвсем съзнателно толерираме противопоставянето в нашия свят. Израствайки ние автоматично започваме да разгръщаме тази оценъчна матрица, като всичко което е близко до индивидуалната мотивацията на душа ни и силата и за изразяване приема окраската на дуализма. Ето защо някои хора са по склонни да осъждат а други не. Тази тема е много дълга и в книгата „Уравнението на живота ни” е разгледана в детайли, но искам да споделя още няколко нещо по този въпрос. Не всички от нас са склонни да осъждат. Това е характерно за хората, в чиито психични пластове елементите на материята вода и земя са с приоритет/подробности за това в книгата/, тъй като те са най-възприемчиви към насочване на вярата. Хора с преобладаващи елементи огън и въздух имат силата да излязат извън пределите на насочената вяра и копираното творчество и да проявят своята уникалност по-лесно. Това не означава, че едните са по-добри или по-лоши, а че всеки е на мястото си в съвършения гоблен на битието и има да учи различни неща. Самата аз нямам склонност да осъждам, разбира се няма човешко същество, което винаги да е на гребена на най-висшата си октава, поне аз не познава такова, защото няма да има движение и еволюция, но в моята психика преобладаващи в това прераждане са въздухът и огънят. Ако нещо не резонира с моите разбирани го оставям на страна без да го осъждам, защото то със сигурност е полезно за някой друг. Всичко проявено е полезно за еволюцията на някой. Понякога провокирам читателите, изразявайки гореща позиция по въпросите за егото, очакванията, службата на светлината, но то е защото ми се иска повече хора да осъзнаят, че всяко нещо има смисъл в тъканта на битието и то служи на духа и Създателя. Ще дам един пример. Хора, които изпитват вина, срам отричат себе си чрез тези емоции. Те не са полезни и забавят еволюцията, но всяка душа е минала през това. Когато тези емоции се преживят на практика в плътната материя, ние разбираме че не са полезни за развитието ни и започваме да генерираме идеен импулс за напускане на пределите на тези ниски вибрации. Дори не трябва да се осъждаме, че осъждаме, защото това е част от играта. Добре е да се наблюдаваме и да не носим в себе си агресия към ближния, това не е полезно за нашата еволюция, респективно за здравето, щастието, изобилието, връзките ни, но ако допуснем по-ниски вибрации нека не се самобичуваме, а да се опитаме да ги трансформираме с любов към себе си и благодарност за дара на живота. В такива моменти аз веднага се опитвам да направя нещо добро за някой, който ме е помолил и автоматично се свързвам с любовта. Ако в дадена ситуация сме твърде афектирани към друго човешко същество и не можем съзнателно да си припомним, че сме свързани с него, че сме любов и че всичко е илюзия, е по-добре да се отдадем на добротворчество. В мига, в който се изпълним с любов към някой друг, намалява афекта от предишната ситуация и егото ни ще ограничи размерите си. Всеки избира дали да съди или да не съди – свободна воля, какво да се прави. Аз усещам живота си изпълнен с благоденствие, защото отдавна се освободих от тези неосъзнати форми на агресия. Ако някой бъде привлечен от книгата ми е чудесно, тя израсна в сърцето ми като сочен плод, но не е задължително моето верую да се приеме от всички на всяка цена и това е прекрасно, защото различията по между ни изразяват безкрайното многообразие на красота, цветове и звуци в битието и рисуват различни пътища на развитие.
Кои са „ползите” и „недостатъците” от това да имаме очаквания? И не говори ли егото чрез тях?
Разсъжденията ми за ползите и недостатъците от очакванията са лека провокация към моите читатели във интернет пространството, към нашия стремеж да се покажем винаги в светлината на общоприетата добродетелност. В книгата не съм разсъждавала върху тази тема, но се радвам, че веднага се направи асоциация с егото в този контекст. Егото е изразител на индивидуалната личност. Когато то нарасне необосновано много, ни тласка в капана на търсенето на добавяне на все повече и повече стойност, чрез външни форми като богатство, власт, сила, признание. Сами по себе си тези неща са необходим декор за израстване на сцената на която се осъществява нашата еволюция, но ако не осъзнаем това ние лесно ставаме жертва на илюзията за разделение, в която егото, респективно личността е в битка за надмощие с всички, с цялото битие. Да вярно е, че в безкрайната си мъдрост творящото съзнание на Бог е пожелало всеки един от нас да бъде индивидуално дефиниран. Носейки обаче в себе си божествения ген, душата ни се стреми към разширение и сливане с Абсолюта, а егото възприема този импулс от нея като желание за нарастване в света на материята и формите, което до тук не е толкова опасно. Опасността идва, когато се обвържем с проявените физически форми и желаем да запазим статуквото, като по този начин ограничаваме естествения поток на еволюцията си, стремейки се да се задържим в границите на зоната на комфорта.
Същото се отнася и за очакванията. Те могат да бъдат както голям приятел, така и да забавят растежа ни. Аз разглеждам нещата през призмата на неутралната позиция развитие и застой. Еволюцията получава най-мощни импулси, когато вибрациите ни са в диапазона на баланса между материята и духа. Точката на този баланс е различна за абсолютно всеки човек. Мечтите ни носят леката енергия на духа и обитават пространството на висшите селения, ако ние нямаме очаквания, че те ще се сбъднат, не можем да изградим фокус върху определена цел, което от своя страна ни показва, че не сме осъзнали добре процеса на превръщане на идеите в материя и форма и създаването на желаната от нас реалност. От друга страна, когато камъчето на мечтата е задвижило полето на неограничения потенциал, дрехата на очакванията е добре да бъде съблечена, защото мисловният и емоционалният фокус трябва да бъде във визията за конкретното проявление, а не в пътя, по който това да се случи. Най-добрият път го знае Вселената и тя желае да ни поведе по него, за да ни срещне с още неща, необходими за нашата еволюция. Отричането на каквото и да било – на егото, на очакванията, на злото, водят до разделение в съзнанието ни. Всичко съществуващо е включено в замисъла на създателя на нашата Вселена, то извира от него, а отрицанието е просто опит на неосъзнатата личност да плува срещу течението. Според мен това е излишно, но ако има души, желаещи да вкусят от подобна опитност имат право. Създателят нищо не ни е забранил.
Постоянно пишем, говорим и четем, че трябва да отворим себе си, душите и сърцата си за любовта и съзидателното, да станем съ-творци на Твореца, а в същото време като че ли служим повече на разрушението и омразата – имам предвид събитията у нас и по света, както и отношенията помежду ни. Защо се случва така? Намеренията ни ли са неистински, или сме твърде далеч от божествената си същност и понеже връщането към себе си е трудно пътуване, предпочитаме да си останем в дуалността?
Всички разсъждения, съдържащи се във въпроса са резултат от това, че в нашата ДНК спирала има импланти, които ограничават проявлението на божествената ни природа. Тези импланти пречат на определени светлинни пакети да се разгръщат и по този начин да еволюираме в синхрон с Гея към пределите на пето измерение. Под действие на подобна генетична намеса /от други цивилизации, още в зората на нашето съществунане/ сме създали множество егрегори, обслужващи действителността създадена по време на Желязната епоха, в която живяхме до 21.12.2012 г., белязана от страха и неговите производни, създаващи свят, в който водещи са желанието за власт и контрол. Връщането към себе си е най-вълшебното приключение и всеки с радост би го преживял, но се изисква кураж, упорство, постоянство и любов.
Разполагайки със знанието за архитектурата на битието, за материала и инструментите на сътворение на реалността, за принципите и законите на Вселената, за плана на душата ни, на пръв поглед изглежда твърде лесно да създадем прекрасни обстоятелства в живота си, щастливи взаимоотношения, здрави физически тела и да изразим себе си чрез уникалния си талант. Фактите обаче говорят, че в света, в който живеем не е никак лесно да бъдем в най-висшата си октава. Дори и хората, които са запознати теоретично с начина, по който работи Вселената, не успяват да създадат хармонична среда, чрез която еволюцията да се осъществява в съзвучие със съзидателната сила на любовта.
В живота си ние сме свързани с милиони егрегори. Егрегорът е енерго-информационно поле, създадено от менталната и емоционалната енергия, която всеки един от нас излъчва в пространството, като за неговото съществуване са необходими минимум двама човека. Тематичният му профил се формира от подобни мисли, чувства, желания, отношение към нещо, като при това участниците са се съгласили да присъстват в него по определена причина. Някои от егрегорите са изключително мощни, като този на парите и секса например и ние им отдаваме енергия непрекъснато. В замяна получаваме приемане от страна на света или по-точно казано на другите участници в егрегорите. Съгласявайки се да подхранваме с мисловната си и емоционална енергия определено вярване, без значение какво, ние ставаме участници в егрегор, създаваме енергийна същност, която храним със собствената си жизнена сила, ставайки зависими от нея. Това отслабва личната ни сила и умението да създаваме автентична реалност.
Днес на Земята всеки един от нас е под въздействието на хиляди такива същности, които спокойно можем да наречем паразитни структури. Така както биологичните паразити превземат физическите ни тела, по същия начин егрегорите въздействат на астралното и менталното ни тяло. Те са енергийни същности, които не са сътворени от първоизточника, както Вселената, галактиките,звездите, планетите, кристалите, растенията, животните, човекът. Продукт са на мисловната и емоционална енергия, която се излъчва от нас, в процеса на неосъзнато използване на принципите и законите на битието. Родени са от творческите ни импулси, излъчени в пространството, придобили силата на гигант. В някои случаи се създават съзнателно от определени кръгове, разполагащи със знание за силата и мощта на колективното съзнание, чрез насочване на вярата ни в конкретно нещо. Целта е, използване на енергията, която ние влагаме в подкрепа на даден егрегор и загуба на лична сила, която да ни доведе до нови широти на съзнанието ни.
Да излезем от властта на егрегорите е много трудно, тъй като те се обслужват от абсолютно всички обществени структури, които сме създали. Пробудените души не трябва да се обвиняват, че им е трудно да са постоянно на висока вибрация. Необходимо е да са наясно, че макар и съзнателно да се стремят към еволюция чрез различни практики, вибрацията ни се уеднаквява за сравнително кратък период с нивото на преобладаващото съзнание. В моменти на доминиращи негативни емоции е добре процесът да се наблюдава безпристрастно. Необходимо е да се достигне до определена критична маса на хора разширили съзнанието си. Тогава ще имаме силата да трансформираме света, в който живеем като се освободим от желанието си за власт и контрол и съзнателно се стремим да даваме своя принос към цялото, съобразно мисията си и плана на душата си. Тогава тъмната завеса на желязната епоха ще се вдигне и ще усетим прилива от зараждащата се зора на възхода на човешкия дух в една нова епоха – епохата на Водолея.
Страхът е един от човешките инструменти за самобичуване. Кога се ражда той и каква е рецептата да бъде преодолян, изпепелен?
Страхът е роден в момента, в който се е появило първото индивидуално съзнание в полярния ни свят. Съзидателната сила на любовта, чрез която се сътворява всичко, навлизайки в света на материята и формите се променя. Откъсвайки се от сърцето на твореца и въплъщавайки се във физическо тяло, душата забравя смисъла на този акт, а именно еволюция чрез опит, и потъва в плътната материя, където вибрацията е значително по-ниска. Персонализиращият елемент, наречен его, възприема нейните импулси за разширение и започва да се опитва да нараства в света на материята и формите. Личността търси стабилност именно чрез това нарастване и страхът, породен от привидната ни отделеност от източника се превръща в стотиците си познати на нас форми, белязани от опасенията да не загубим външните обекти, чрез които егото ни се идентифицира и нараства. Рецептата за справяне с него е съзнателно присъствие в настоящия момент, защото той съществува само в мисълта за бъдещето. Другото важно нещо е да се стремим да изградим постоянна връзка с нашата душа. Най-лесно това се случва, когато изпитваме любов и благодарност. Когато това стане вярата в мъдростта на Вселената и Бог ще се засилят и ще приветстваме всяка ситуация в живота си, независимо как изглежда на пръв поглед. Страхът е само една мисъл в главата, поддържана от огромното количество егрегори, с които сме свързани, стремящи се да ограничат величието на изразяване на нашата уникалност и да отнемат личната ни сила.
Водите семинари, посветени на изобилието в живота и начините за постигането му. От какво най-много то бива стимулирано и кои са „пречките” по пътя му към нас?
Като човек с десет годишен професионален опит в сферата на финансите и управлението съм наблюдавала каква е разликата между хора подложени на нечовешка бедност, такива успели да създадат огромно благосъстояние, но с цената на здравето си, връзките си и т.н. и трети вид, тези които са свързали съзнанието си с потока на изобилието и го проявяват в моменти, в които им е необходимо, хора можещи да си позволят всички радости на материалното благополучие, но без да трупат излишество. Всеки опит да се подсигурим със спестявания например е заявка към Вселената да осигури събитието, за което се подсигуряваме. Най-силно изобилието се стимулира, когато открием своята мисия и се разгръщаме подравнени по нея. В тези моменти съзнанието ни е синхронизирано с божествената идея за нас и получаваме енергийна подкрепа от източника. В този случай изобилието е резултат от нашата реализация в съзвучие с плана на душата ни. В това състояние ние сме любов и сме способни да засилим притока на изобилие в различните му форми чрез даване. Инструментите за сътворение – мисъл, слово, емоции и действие не бива да допускат фокус върху недостиг. Най-голямата пречка пред това да се наслаждаваме на материално благополучие са погрешните убеждения по отношение на парите. Те не са формирани само в един живот. Много хора имат дадени обети за бедност в предишни животи. Смятали са, че това ще ги извиси духовно. Личността е била неудовлетворена и в светлинните тела е останал отпечатък за това, който трудно се преодолява. Енергията на парите е неутрална. С каквато окраска я оцветим така ще присъства тя в живота ни.
За да бъда по-изчерпателна ще ви отговоря в абсолютно точен синтез с цитат от книгата си „Уравнението на живота ни”. „Изобилието, което се проявява в живота ни е комплексен резултат и остатъчен продукт от начина, по който обработваме божествената енергия за творене. Неговото проявление кореспондира със степента на изпълнение на нашата конкретна житейска задача в съответното прераждане, с начина по който използваме инструментите за сътворение – мисъл, слово, емоции и действие, с умението да организираме и управляваме личната си сила в съответствие с мотивацията на душата за реализиране на определена визия на личността, родена в плът и кръв. Това важи и за всички останали аспекти на битието – здраво физическо тяло, професионална реализация, хармонични взаимоотношения.
Да осъзнаем, че във всеки миг сме свързани с полето на безграничния потенциал е ключов момент в съзидателното разбирането на енергията на потока на парите. С цялото ми уважение към тях, споделям, че те са само инструмент, чрез който ние опознаваме себе си и еволюираме в контекста на стремежа към изобилен живот. Концепцията за парите е измислена от нас, хората, и тя все още работи добре в нашия свят. Количественото им присъствие в живота ни не ни прави нито повече, нито по-малко от всяко живо същество на Земята.То дава информация, за това как работим с тази неутрална енергия, до каква степен ни е необходимо знанието за нея, за да се развиваме и в кой диапазон на собственото си проявление се разгръщаме в момента. Всеки от нас е роден с правото да се наслаждава на живота и да се радва на материално благополучие във всичките му аспекти, трябва просто да отворим вратата на изобилието и да го пуснем да ни залее със своята пъстрота, като прогоним всички погрешни убеждения свързани с парите, благоденствието и собствената ни самооценка.
Докато мисълта ни е фокусирана върху това, как да спестим определена сума пари, за да се подсигурим, лишавайки се от изживяване на радост и екстаз, присъщи на състоянието тук и сега, ние бавно и сигурно стесняваме артерията, по която божественото изобилие тече и ни подхранва с пълнокръвната си многост, от която се ражда битието. Да имаме цел, за която да организираме и управляваме личните си финанси, формирани от естествения излишък на нежния финес и лекотата на потока на парите, е съвсем различно нещо от това да си поставим окови, за да фиксираме определена физическа форма, която да добави „значимост“ на фалшивата его-представа за аз-а и да пороби неограничения ни потенциал завинаги, подвластен на илюзията за сигурност. Единственото сигурно нещо е, че Бог, Вселената и ние непрекъснато еволюираме, а това неминуемо е свързано с промени в живота ни и всички те са прекрасни сами по себе си, независимо колко опасни изглеждат на нашето его.
За да поканим наистина изобилието в живота си под формата на здрави и хармонични физически тела, под формата на щастливи взаимоотношения, под формата на един преливащ поток на парите, е необходимо да дадем гориво на заявеното от нас намерение, мисловно и словесно, чрез емоционалния заряд на радостта и екстаза от живота. Тогава в действията ни ще прозира онази невидима сила на любовта, чрез която ние се превръщаме в творци на битието си тук и сега и ще имаме достъп до един безкраен поток от изобилие във всичките му форми на проявление, който е дошъл при нас благодарение на умелото използване на инструменти за сътворение и повишената вибрация, която ни синхронизира с Всичко, което Е”.
Интервюто взе Анна Димитрова – главен редактор на в. „Психо”
За представянето на книгата на Милка Кьосева „Уравнението на живота ни” може да прочетете повече <тук>