Свещенодействие
Добре дошъл. Бъди мой гост. Със обич
за теб омесих хляб благословен.
Не си мисли, че някой друг ще може,
да те изпълни с този дар свещен.
Започнах да го меся в тъмни доби,
когато още ведите не спят.
От силата им взех, запалих огън,
кръг осветен, че да не ме сквернят.
Повиках вятъра, за да развее,
жаравата и моите коси
и с дланите си месех го и пеех,
аз песните на моите предци.
Разсъмваше се, будна чучулига,
завесата на мрака огласи
и плисна дъжд, най-чистата прохлада
и огънят безстрастно угаси.
Тогава стъпих аз върху земята
и слях се цяла с топлата и гръд,
в ръцете соковете ми преляха…
Ах, ти пристигаш от далечен път…
Изгрява слънце, розови къдрици
зората с облаците си развя.
Извиках аз сестрите свои жрици,
та питката ми да благословят.
Тя ще засити гладното ти тяло,
но е храна за твоята душа,
а този хляб дарява те със здраве,
защото е омесен от Жена.
Милка Кьосева, стихотворение от книгата „Синя Пеперуда“