Има растения, които традиционно се отглеждат заради тяхната зеленолистна маса. Такива са спанакът, магданоза, руколата, лападът, лободата, марулята, копривата и т.н. Друга група се култивират заради консумацията на някоя част от растението, но без да се ползва зелената. В някои случаи тя дори е отровна. Такива са листата на картофа, домата, бобените растения, патладжана, чушките. Не е препоръчително да експериментирате с тях, за да не се окажете скоропостижен клиент на бърза помощ. Трета група зеленчуци се отглеждат не заради листната част, но последната също може да се ползва и дори е много полезна. Тук спадат листата на цвеклото, ряпата, морковите, карфиола, броколито, алабаша.
Употребата на тяхната зелена част не бива да е продиктувана само от икономия. В много случаи това, което хвърляме в кофата за боклук може да се окаже много по-ценно от това, което ядем. Зелените листа на тези зеленчуци са богати на витамин C, укрепващ имунитета и съединителната тъкан, с което подобряват еластичността, както на кожата и съдовете, така и на цялото тяло. Съдържат витамин К, имащ значение за кръвосъсирванито и костната система. Добър източник са на желязо, магнезий, калий, калций и др. Не на последно място съдържащият се в тях хлорофил се оказва едно от най-необходимите и насъщни за човека съединения.
Това, с което трябва да внимаваме са две неща:
- Тъй като посочените в третата група растения се отглеждат не заради зеленолистната част, пестицидният остатък в тях обикновено не се контролира. За разлика от нитратите, които са естествена съставка на растителната тъкан и са на практика безопасни, пестицидите са главно мастноразтворими химически вещества с много висока токсичност. Трудно се отмиват и имат способността да се задържат в тялото ни с години. Затова е препоръчително да се ползва зелената част на такива растения с гарантиран биологичен произход. В противен случай поне ги накисвайте за 12 часа във вода с разтворен натриев бикарбонат (сода за хляб – на 10 литра 1 суп.л.), след което обилно изплакнете.
- Листата на много от тези зеленчуци (напр. цвекло) съдържат значително количество естествени оксалати, които могат да изкристализират в ставите и бъбреците. Това се получава предимно при употреба на термично обработени зеленчуци. Следователно съветът е да ползваме тези листа преимуществено в суров вид, като допълнение на нашите сурови салати, сокове и смути.
Д-р Георги Гайдурков, www.georgigaydurkov.wordpress.com