Една ранна пролет преди 3 години хапвайки с приятели салатка, обсъждахме най-различни теми, свързани с международният хранителен тероризъм.
Впрочем салатата беше от доста скъпи домати и краставици с интересен и екзотичен вкус на недозряла тиква. В процеса на спомняне на бабино-лелините зеленчуци (леля беше агроном, който никак не харесваше химията), изказах желанието си да имаме собствена градина, която ако не да ни изхранва, то поне да дава нещичко с нормален вкус.
Както става в добрите истории, един от приятелите на моята любима ни предложи свободен, пустеещ от 10 години двор. Смятал да се занимава с пчеларство, а не му харесвало около пчелите да е буренясало.
И така, нашата градинска епопея започна. Собственика се ангажира с изораването и ограждането на двора. За съжаление изораването се забави поради многото пролетни дъждове. Наложи се да събера бригада от приятели за частично изчистване на терена. Частично, защото 400 кв. м непипана земя е като кирпич армиран с пелин и поветица, и е по подходящ за измазване на глинена къща отколкото за градина.
На заден фон са видими буците след трактора.
За 2-3 дена изчистихме около 100-150 квадратни метра. Знам, че фанатичните фенове на пермакултурата ще кажат, че така не се прави и трябва само да се покрива земята с мулча. Друг е въпросът от къде ще намериш толкова мулч и слама в софийско село, където надали има и 2 крави, а чувал прясна тор ти продават за 5 лева… За изгоряла така и не попитахме. Е, с цената на голям ентусиазъм и мускулна треска прекарах 10 чувала трески от смлени храсти от Западен парк, които бяха престояли 2 години (идеален мулч), както и 10 бали сено, чак от град Годеч.
Като всяко средностатистическо „софийско” дете, което прекарва лятото при баба и дядо на село, знаех доста за гледането на домати и други зеленчуци, но в обработена и поливана земя. Спомените за вкуса на затопленият от слънцето домат, откъснат направо от стъблото бяха още пресни. Тялото ми помнеше приятния сърбеж от доматените листа, които те жулят по колената и ръцете, докато се промъкваш бос между полятите през нощта лехи, както и специфичното чувство на избликващи кални гейзерчета между пръстите на краката. Почти всяка сутрин Баба ми връчваше „доматиту” и една „порязаница” – около 4-5см дебела филия от топъл възкисел типов хляб, намазана с дебел слой масло и поръсена със самардала или сминдух. Помня, че никога не успявах да излапам филията (но получавах помощ от кокошките), а с „доматиту” се омазвах порядъчно, но се справях. Да уточня селото се намира до Стара Загора, а там чернозема стига до няколко метра. Градината, която щеше да се превърне в нашето място за динамична медитация е близо до село Бистрица, а плодородният слой там е не повече от 30 см.
Като начало се заехме с проектирането на лехите и тяхното съдържание. Направихме 7 шестоъгълни лехи с геометрия на златнотио сечение, с лице на шестоъгълника 1,618м2(цветето на живота). Заградени с увеличаващи се кръгови лехи, и няколко прави, повдигнати мулчирани с дървесна трина, слама и кашони. Отделно, част от площта засадихме с картофи, без и със слама. Сумарно накрая имахме 10-тина лехи с различна форма засадени с множество зеленчуци, общо около 150-200кв.
Зелената чета
За първата година използвахме повече от 30 вида зеленчуци, за да видим какво ще израсте на тази бедна почва. Трябва да спомена, че все пак тракториста дойде, доста закъснял и ненадейно и без да се консултира с нас изора с 40 см рало останалата земя, при което тя се превърна в нещо буцесто и неизпозваемо до първите продължителни дъждове. Независимо от това, че го молехме да не го прави с такова рало, а само с брана. Но с шопа не бива да се спори, защото както всички знаят „яз съм правиот, а они сите са опаки”.
Цялата градина беше заградена с лехи от царевица, земни ябълки, и увивен родопски боб. Целта ни беше, освен създаване на подходящ микроклимат, но и намаляване на любопитните погледи, които наистина бяха доста.
О, Бобе!
Даже имахме куриозен случай, един местен дядо ни пита к`во е това, сочейки баклата. Обясних му, че е вид бобова култура от Сирия. Той я огледа внимателно и заяви ‘Епа нема таков боб”, реакцията на стария шоп беше идентична на историята с жирафа („Епа нема такова животно”)… За който не е виждал бакла – нейните семенници стърчат, а не висят.
След 2 месеца
Резултатът от първата година се получи изключително задоволяващ, макар че имаше малки пермакултурни изненади…. Оказа се, че многото мулч и слама драстично увеличи популацията на полски мишки… и макар, че не ядяха много от зеленчуците, превърнаха земята под сламата в швейцарско сирене. Така, че картофите под слама станаха толкова, колкото засяхме. Под мулча от трици и кашони беше същото, като допълнително се оказа че тази комбинация е прекрасно любовно ложе за охлювите и плужеците.
Охлюви от 2 кв. метра
Докато си блъскахме главата, как да спрем унищожителното мише нашествие, ми дойде внезапна помощ в лицето на моят котарак на име Пиксел. Тук искам да вметна, че използвам израза „моят котарак” чисто метафорично, защото всъщност аз съм негова собственост. Повечето хора ще си помислят, че съм организирал котешки лов на мишки в късни доби, но нещото, което реши хуманно проблема беше неговата тоалетна. Както знаете мъжките котараци имат убийствено сексапилен аромат… но за женските котки. С други думи, събирах ароматните гранули и ги ръсех в дупките и навсякъде из градината. Резултатът не закъсня, мишките драстично намаляха, изнасяйки се на бежански вълни, но за съжаление, вече беше лято и нямаше как да възстановим изгубените растения. Допълнителният ефект от котешката тоалетна се наблюдаваше следващата година. Вероятно не знаете, но гранулите представляват надробена ситна фракция от зеолит, добит в Родопите, кърджалииско. Специфичното за този минерал е огромната абсорбционна способност (повече от активният въглен) с афинитет към амино-групи, азотни съединия, като карбамид и даже тежки метали. Допълнително има и много голяма хидроскопичност, т.е. задържа влагата, от сутрешната роса (градината ни, първата година беше неполивна). От „Тошово време” текат изследвания свързани с този минерал, на високо научно ниво. Има и патентовани продукти за градина, като „Балканин”- представляващ смес от прегоряла тор, микроелементи и зеолит (клиноптиолит+бентонит). Поради способността на зеолита да абсорбира азотните съединения и всякакви микроелементи, както и да ги отдава бааавно, тази смес за времето е било нещо изключително за оранжерийното производство. За съжаление този продукт сега съществува само в акашовите записи…
Тука искам да вметна няколко думи за минерала клиноптиолит, продаван за вътрешна употреба, като пречиствателна панацея на космически цени. Освен, че поглъща токсините, амино-производни, сярни съединения, тежки метали, микотоксини, минералът не подбира и витамини, ензими и микроелементи. Тоест това не е избирателен детоксикант. И без а да съм лекар смело ще препоръчам да не се употребява повече от 10 дена. Поне толкова време траеше лечението на прасетата от диария със зеолит… По безопасно е да се пие вода с печена хума, която има идентично действие, но е по слаб адсорбент.
За градината този минерал е благодат. И тъй като изпозването на котешки тоалетни е скъпо и миризливо мероприятие, мога да препоръчам да си купите 25 кг чували от магазин за химикали. (Използва се за пречистване на вина, горива, и др., но не е химикал), или да се разходят до завод „Бентонит”-Кърджалийско, и да си купят тон-два, за стотина лева. За 500 кв. м градина стигат 50-100 килограма http://bentonite-bg.com/bg/index.html
Пиксел с негов домашен любимец
Както споменах първата година градината беше неполивна и голяма част от зеленчуците не станаха особенно големи, но за сметка на това почти всички бяха с повишено съдържание на захари. Граха направо не можеше да се готви, защото яхнията ставаше твърде сладка. Все едно ядеш компот от грах и картофи. Така, че си го ядяхме суров. Някой да е ял сладък чесън. И ние не бяхме. С повечето подсладени зеленчуци се справихме с помощта на приятели и близки. Веднъж дойдоха на посещение приятелско семейство с 3 годишната си дъщеричка. Те вече са горди собственици на малка селска къщичка, но дотогава опита им със зеленчуците приключваше в супермаркета. Когато подадох няколко шушулки грах на момиченцето, то ме погледна доста учудено, но щом майката му го обели и му даде да опита, стана направо страшно. Следващият час хлапето опасе поне килограм шушулки. Майката даже се притесни, да не му стане нещо. Успокоих я, че единственото, което може да му стане е да се поразхлаби малко.
Хора и пчелички
С моята любима си изградихме нещо като правило, поне половината продукция да се раздава на приятели, роднини, колеги и познати. Е, най-много получаваха тези които идваха да ударят едно рамо, основно с плевенето. Плевелите и охлювите бяха наистина доста. Естествено част от тях не се пипаха за да има и за гладните скакалци, земни бълхи и т.н. Но имаше зеленчуци и за нас достатъчно. Картофите пръсках с препарат „Нимазал” 2 пъти. Това е екстракт от растение, което не убива бръмбарите и ларвите на колорадският змей, а им разваля апетита. Ако искате да ги унищожите напълно (което е невъзможно) може да се пръскат с чай от кукуряк и див коноп. За съжаление дивият коноп си е вид марихуана, и според законите в странате е подсъдно да го отглеждаш, нищо, че не става за специална употреба. Кукуряка е доста отровен и за човека, затова се пръска внимателно и с маска. Препарата „Нимазал” е скъп, за 100-150кв/м излиза около 20 лева. Другият начин е да събираш бръмболетите и ларвите им от картофите на ръка, като се задължително се оглеждат листата за жълти яйца. Изтръскваш ги в кофа със солена вода с малко вар. Листата късаш внимателно, като най добре да ги изгориш, солената вода не ги убива. Лехите с картофи се правят смесено, с тагетис и невен. Лехите с домати с заобикалят с копър и чубрица. Морковите и пащърнака се ограждат с лук и чесън. Червеното цвекло с копър или магданоз и т.н. Общо взето градината заприличва на нещо диво и шарено, което обаче дава изобилие от разнообразна продукция. Тайната е да не остава празно място. Например, вадиш ранният лук и боцваш зеленият боб, вадиш граха и слагаш зеле за есенно. Има си достатъчно изписано по темата, така че няма да изпадам в подробности.
Моркови и лук
Картофи и невен
Доматите по принцип страдат от гъбни заболявания във влажни години и освен медни и серни съединения (позволен за биопроизводство-бордолезов разтвор), може да се пръскат с масло от чаено дърво. В аптеката е 5лв. -10мл. Това се смесва с 10-20 грама домашен сапун и се разрежда до 7-8 литра с вода. Към сместа може да се добави течен тор от калифорниски червей за листно подхранване. Тази смес мирише доста неприятно и освен, че убива всякакви гъби и плесени, гони повечето „вредни” насекоми.
Е, гони ги, но за кратко… Друг селски метод е да се предпази „доматиту„ от намокряне, като се покрие с найлон, така че да не го вали дъжда. Не става дума за оранжерия. Трети метод е преди цъфтежа, когато растенията са позакрепнали да се забие в стъблото на домата, парче меден проводник. Разтворените медни йони от органичните киселини в растителният сок, също имат възпиращо действие за гъбните заболявания.
Ние правим няколко отдалечени една от друга лехи, така даже и да се зарази някоя, другите да останат. 2013 г. беше много влажна през късната пролет, което направо унищожи повечето от градините на съседите, както и 3 от 5-те ни лехи.
Защитни лехи от боб и царевица на 2 месеца.
Втората година вече имахме кладенец. Подпочвената вода се оказа на 2-3 метра. Поливането подобри размера на част от зеленчуците, като за щастие не измени вкуса. Доматите, червеното цвекло, лука, морковите, чушките станаха по едри, но тиквичките, боба, зеленият боб, граха, магданоза и др, не се повлияха особено. Краставици не отглеждаме, защото изискваха почти ежедневно поливане. Много начинаещи градинари направо си удавят растенията с вода. Това е напълно погрешно. Растенията които прекомерно се поливат се изнежват и „разглезват”. Домата и чушката например пуска 1 и повече метра корени. Ако винаги му е влажно отгоре защо да се „поти” да дълбае твърдата земя. Неполиваните зеленчуци стават с много наситен вкус и аромат. За съжаление обаче, често са с много твърда люспа или сърцевина. Алабаша, въпреки хубавата си форма стана като корк. Истината е някъде по средата.
Красив алабаш с дървесна структура
Предпочитам домата да тежи 100-300грама, а не 500, но да има хубав вкус и да е по-траен.
При картофите засети в правилното време, рано напролет, поливането е напълно излишно. Специфичното за това растение, както и на роднините му от същото семейство, е че имат способност да поглъщат вода чрез листата и стъблото. Вода, която рано сутрин е в изобилие, във вид на роса. Тази способност е изразена много силно при картофите, затова предпочитаните места за тяхното отглеждане са полупланинските райони.
Семейството на картофа включва интересни ядливи растения, като доматите, патладжана, чушките, физалиса, годжи бери и др. И интересни не ядливи с специално предназначение, като тютюн, татул, беладона, мечо грозде, петуния и др. Тоест нещо много вкусно върви ръка за ръка с нещо много опасно. Интересно е как растенията от това семейство се използват и за храна, лечение (Beladona), отровителство (Макдоналдс), духовни преживявания (Datura datura) и други. Сякаш природата извлякла различни растителни емоции от една първична клетка и ги е изявила в различна сила във всяко растение. Но общото между тях е, че всички са по-леко или по-силно отровни и халюциногенни в „правилното” количество. Така че внимателно със шопската салата.
Доматите са до чубрицата
Количеството домати втората година беше достатъчно и за консервиране и сушене. За съжаление внезапното застудяване в началото на октомври унищожи повечето от късните плодове.
С тиквичките за пореден път прекалихме. От 4 гнезда средно за 4 дена се получаваше толкова:
А имахме 12…
Тиквите се ядяха на салата, готвеха, сушаха, замразяваха, туршизираха, и основно се раздаваха. Искам да благодаря на Таня-градинарката, че ни открехна за един вкусен начин да си подобриш менюто зимъска. Тя суши всички „излишни” зеленчуци. По нейният метод се прави смес от сушени тиквички, домати, чушки, моркови, картофи, хрян, целина, червено цвекло, грах, зелен боб, картофи и тн. Готовата смес се съхранява в добре затворени буркани, защото я нападат молци и гъгрици. Най-добре е буркана с пълнежа да се замрази във фризера няколко часа. И да се наблюдава, ако се появят, пак да се замрази. От този „авариен” запас са нужни 5-6 лъжици и зеленчуковата супа е готова за 20 мин. Ние лично добавяме по малко на почти всяка гозба.
За всички начинаещи градинари препоръчвам да не се изхвърлят много в зленукопроизводството. За едно семейство при правилно планиране са достатъчни и 200 квадрата, за да имат почти за цялата година пресни и консервирани зеленчуци. Нашата градина е около 350 кв. м. и признавам времето не ни стига за да покрием пълните и възможности.
Още повече се намира на 20 мин с кола от дома. Това означава, че колкото е по-отдалечена градината толкова по-малко зависими от човешка грижа зеленчуци трябва да избирате.
Например картофи: веднъж садене, 2 пъти загрибване, 2 пъти пръскане, 2-3 пъти плевене, 5 – 10 пъти вадене. Даже и да съчетае човек, дейностите, това означава поне 10 посещения. А когато започнат да плододават тиквите, доматите, зеленият боб, граха, и др. е необходимо посещение на всеки 3-4 дена. Тоест, ако градината не е около дома е по- добре да изберете, зеленчуци които не изискват толкова поливане и внимание. При нас това основно са: картофи, моркови, земна ябълка, бобец, лук, магданоз, копър, репи, алабаш, червено цвекло, целина, тиква, царевица, есенен чесън, спанак, есенна маруля, дини пъпеши и други.
Най-вкусно е от корена
По добре не садете зеленчуци, които искат постоянно поливане, като краставици, зеле, праз, воден лук, хибридни домати, за да не ви е неприятно да гледате как се мъчат. Доматите, чушките, патладжана, издържат и без вода, при добре покрита почва с мулч, но все пак са капризни растения.
Земна ябълка (хелиантус) – три корена
Тиквичките, граха, зеленият боб и въобще всички зеленчуци, които трябва да се обират на няколко дена също не са подходящи за отдалечена градина. Е, при достатъчно ентусиазъм всичко е възможно.
Ради и Милен