В Англия имало един знаменит проповедник, който се отличавал с голямото си красноречие. На проповедите му се стичал хиляден народ, често го посещавал и кралят. Един ден кралят казал на първия си министър: „Трябва да се увеличи заплатата на този проповедник, да бъде улеснен в живота, да не се грижи за прехраната си – така той ще има повече време за работа.“ Министърът изпълнил заповедта на краля. След две-три години гласът на проповедника заглъхнал, не се чували вече хубавите проповеди. Кралят запитал министъра: „Защо проповедникът престана да държи своите красноречиви беседи?“ Министърът отговорил: „Когато затлъстее, петелът престава да пее.“
Ако майката иска детето й да пее добре, не трябва да дава ухо на неговите желания. Колко хубаво пее детето, когато иска нещо от майка си! Щом се задоволи желанието му, то престава да пее и излиза вън да играе с другарчетата си. Защо певецът пее толкова хубаво на сцената, защо цигуларят свири толкова хубаво? Защото са гладни – за хляб пеят те. Защо работят свещениците, учителите, съдиите? За хляб. Ще кажете, че те работят идейно – за хляб работят всички. Има неумолими закони в Живота. Гладът е един неумолим закон – без хляб не може да се живее.
Аз вземам хляба в широк смисъл на думата, а не както обикновено го разбират. Ако можеше без хляб, Бог щеше да създаде друг свят, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хляб на хората, за да бъдат всички сити и доволни. Като се храни, човек преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т.е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувства, като прави добри дела, човек пак се храни. При това хранене той усеща нужда от ближния си, да сподели с него своите мисли, чувства и постъпки. Споделяйте тогава и материалната си храна със своя ближен, за да става правилно обмяната.
Откъс от “Да наеме работници” – беседа от Учителя Петър Дънов, държана на 10 ноември 1918 г., София.