Понякога критикуваме, понякога нас ни критикуват. Понякога забравяме любовта и критикуваме обзети от низши страсти. Може и да сме прави, може и да не сме – и в двата случая не служим на любовта.
Лишим ли света от любовта, която ние можем да излъчим, тогава за всички ще има по-малко любов. Така имаме свят от прави и по-прави, лишен от топлина и любов. Ами ако ангелите почнат да ни критикуват, кой ще е праведен? Кой пръв ще хвърли камъка?
Иска се сила, възпитание, мекота и любов когато получим критика да я трансформираме, вместо несъзнателно, след време, да я излеем към някой по-слаб. Слабите не са, за да ги критикуваме, а за да им помагаме. Когато ние сме силни – нека помагаме, вместо да критикуваме, нека обичаме вместо да лишаваме света от тази скъпоценна любов, която можем да излъчим.
Любовта и животът в любовта е взаимопомощ и доброта. Пътят на жестокостта и правилността водят към страдания и към свят от грешници. Кой е напълно прав и знае толкова, че да може да критикува и раздава правда? Това ли правят великите духовни учители и светците? Не, по-скоро те насочват погледа и стремежите ни към мира, добротата, обичта, смирението и братството.
Благодаря ти Господи, за страданията, които ми даваш, за да те позная. Научи ме да страдам за твоята любов. Събуждай ме когато съм се устремил към себеутвърждаване и критика, вместо към разбирателство, доброта и споделеност. Твоята любов да живее в мен всеки ден.
Божията любов да изгрее във всички сърца!
Калоян Гичев, ноември 2014 г.