fbpx

Защо се оказва нездравословен дори приготвеният у дома хляб (с купено брашно)?

bread

Имам слабост към всичко от „едно време“, включително към квасения хляб. Хляб с квас или с мая май ще се окаже не толкова важна подробност, обаче. Ето и подбробностите…

Научих се да захващам закваска – от хмел, от ръж, от лимец, от боза (без консерванти), да си меся квасен хляб, да го втасвам, да му пея дори, да го крася със специални обредни символи… Пяла съм му на този хляб, грижила съм се със сърце за него, завивала съм го с женска дреха, слагала съм го до мен да спи, мълчана вода съм му носила. Издирвах специални рецепти за обредни хлябове, свързани с българските обичаи от различни краища на страната. Замесвах хляба както се е правело някога – в точно определени дни от седмицата. Гордеех се с това здравословно, заредено с духовна енергия нещо, което е вкусно, ухае приятно и напомня за корена… До един момент. Моментът, в който излезе наяве една истина.

Бях поканена от приятел, занимаващ се основно с квасен хляб, да участвам в негова публична демонстрация по замесване на хляба. Трябваше да изнеса кратка лекция за брашното. (Първото ми образование е лаборант-технолог в хранително-вкусовата промишленост, 4 години съм работила във фирма за производство на хляб, а и самата аз се интересувам от квасен хляб, както стана ясно от горните редове.) Поразрових из пакетите брашно у дома, позачетох се из етикетите. И преди съм ги чела тези етикети и точно там забелязвах неща, които ме безпокояха, но така и не отделих по-рано време да проверя подробностите. Е, заради лекцията проверих! На някои от пакетите с брашно изобщо не беше упоменат състав. Имаше и пакети с упоменат състав, който включваше „агент за обработка на брашно“. Запомнете това понятие – неговата същност предстои да ви разкрия! Агенти за обработка на брашна се наричат вещества, различни от емулгаторите, които се влагат в брашно или тесто, за да подобрят хлебопекарните му качества. Подобрят? (Всичките Е-та с номера от Е920 – Е929 се водят подобрители.) Един от тези агенти за обработка на брашна се нарича Е920/ L-Cystein. Може да се синтезира изкуствено, но по-лесно се добивал чрез извличане от животински или човешки косми и птичи пера. Ъ???? „Ама аз вече от година съм вегетарианка, бе!“ Така си реагирах наум като прочетох една статийка от руски сайт относно въпросния агент. Ето източникът: www.arhivarrus.com Отминах тази информация – прозвуча ми като поредната недоказана жълта измислица. Продължих натам със следващите агенти. Повечето от тях са ензими. Страницата на Пенчо, на която попаднах случайно в търсачката, ще ви помогне да разберете повече за ензимите, които се влагат в брашната. Източник: www.pencho.my.contact.bg Всички ензими по някакъв начин, чрез сложни химични реакции, правят така, че хлябът от малък да стане голям, да е по-мек и т.н. Най-предпочитано брашно в предприятието, където преди работех, беше точно на фирма, която влага в брашната си тези агенти за обработка. Защо се предпочитат такива брашна? Ами… тестото втасва много добре, чак да не повярваш на очите си. Крайният продукт е с прекрасен вид.Имам приятелка със собствена фурна и тя ми беше разказвала как техните закуски често превтасвали. Карали се на майсторите, те намалявали количеството мая и накрая тестото пак превтасвало. Свързали се с производителя на брашното и се оказало, че бедата е в самото брашно. То е създадено да расте. Самата аз, купувайки подобно брашно и приготвяйки пърленки без никаква мая, закваска или набухвател, съм се изненадвала как пърленките неузнаваемо се надигат и стават на мехурки. Зачудих се няма ли някакъв стандарт, на който е нужно да отговарят брашната в крайна сметка. Има! Но има и една подробност – никой не е задължен да го спазва! Фирмите могат да си произвеждат брашна по свои собствени технологии и рецепти. Тоест влагат си каквото искат вътре и никой нищо не може да им каже. Оказа се, че почти никой в днешно време не произвежда брашно по стандарт. В цяла България производителите са едва 27, по данни на БАБХ. Ето списъка: www.babh.government.bg

Реших да надникна и в самия стандарт, за да видя как стои въпросът с ензимите. Никой не ги забранява тези ензими явно! (Аскорбиновата киселина според мен е избелител, но по този въпрос друг път ще коментираме.)В едно обикновено брашно, което днес се предлага по магазините, има над 16 ензима, а те не се обявяват на етикетите, защото производителите не са задължени да го правят – могат да минат просто с наименованието агент за обработка на брашно. „Вредата, която те нанасят на организма, е, че правят допълнителни реакции в стомаха. Някои хора, които имат непоносимост към глутена, всъщност реагират на тези скрити ензими.” Освен това, както споменах, често срещам брашна без никакъв списък на съставките върху опаковката, въпреки че производителите имат законовото задължение да обявяват състава. За справка: Наредба за етикетирането и представянето на храните, приета с ПМС №136 от 2000 г.

На практика, купувайки брашно без състав, ние съвсем оставаме в неведение има ли агент за обработка на брашно в състава или не. Препоръката ми към всички вас, приготвящи хляб у дома, е да четете опаковките на брашната. Няма ли състав (съдържание на брашното), най-добре не закупувайте. Ако сте с по-активна гражданска позиция – сигнализирайте БАБХ. Четете! Вероятно като мен ще се изненадате, че повечето големи магазини са допуснали продажбата на хранителна стока без състав. Относно вредите от влаганите агенти за обработка на брашна скоро ще напиша отделна нова статия за всички, които се интересуват.

Най-доброто, което можем да направим, за да сме сигурни, че храната ни е качествена и чиста от токсини, е да си я отглеждаме и приготвяме сами; или да си я набавяме директно от производителите, които познаваме от фермерските пазари; или да пазаруваме биосертифицирани продукти.


Димитричка Петрова, източник: списание “Органично”.