Много характеристики на Шестата културна епоха ще са напълно различни от тези през нашата епоха. Могат да се посочат три особени черти, които трябва да бъдат пренесeни в сърцата ни в Шестата културна епоха. И това е нашата задача — да ги подготвим за тази Шеста епоха.
В днешното човешко общество липсва едно качество, което в Шестата епоха ще е присъщо за онези човеци, които постигнат целите на тази епоха, а не изостанат в развитието си. Това е едно качество, което, разбира се, няма да се открива сред онези, които през Шестата епоха ще продължават да живеят като диваци и варвари. Една от най-важните характеристики на хората, живеещи на Земята в разцвета на Шестата епоха, ще е едно определено морално качество. Въпросното качество трудно може да се разбере от съвременното човечество. Днешният човек трябва да е така деликатно устроен, че душата му да изпитва болка, когато вижда други хора по света, намиращи се в по-окаяно положение от неговото. Вярно е, че някои по-фини личности чувстват болка заради страданието, което се шири по света, но това може да се каже само за хората, които са особено чувствителни.
През Шестата епоха най-културните хора не само ще чувстват болка, каквато предизвикват днешните гледки на крайна бедност, страдание и нещастие по света, но такива хора ще изживяват чуждото страдание като свое собствено. Ако те видят гладен човек, ще почувстват глад и на физическо ниво — при това толкова силно, че гладът на другия човек ще е непоносим за тях. Тази морална характеристика ще е такава, че, за разлика от условията през Петата епоха, през Шестата епоха благосъстоянието на отделния човек ще зависи изцяло от благосъстоянието на цялото. Точно както днес здравето на отделния човешки крайник зависи от здравето на цялото тяло — когато тялото не е здраво като цяло, отделният член не е благоразположен за работа — така през Шестата епоха сред цивилизованото по онова време човечество ще възникне общо съзнание. И както отделният крайник чувства здравето на цялото тяло, в още по-голяма степен отделната личност ще чувства страданието, нуждите, бедността или богатството на цялото. Това е първата свойствена морална черта, която ще е типична за културното човечество през Шестата епоха.
Втората основна характеристика ще е, че всичко, което сега наричаме плодове на вярата, ще зависи до много, много по-голяма степен от отделната личност, за разлика от днес. Духовната наука проявява това, като казва, че във всяка религиозна сфера на Шестата епоха ще съществува пълна свобода на човешката мисъл. Това, в което човек вярва и върху което се градят религиозните му убеждения, ще почива изцяло върху силата на неговата индивидуалност. Общите вярвания, които днес съществуват в толкова много форми сред различни общества, вече няма да влияят на онези, които ще съставляват цивилизованата част от човечеството през Шестата културна епоха. Всеки ще чувства, че пълната свобода на мисълта в областта на религията е изконно право на човека.
Третата характеристика на Шестата епоха ще е, че за истински учени ще се смятат само хората, които разбират духовното, които знаят как духовното обхваща света и че човешките души трябва да се свържат с духовното. Това, което днес се нарича наука с нейния материалистичен облик, със сигурност няма да се разглежда като наука през Шестата следатлантска епоха. Към нея ще се отнасят като към древно суеверие, което е способно да служи само на онези, които са изостанали на етап, присъщ за предходната Пета следатлантска епоха.
…
Дълбокото значение на Западно-европейската култура е във факта, че през Петата следатлантска епоха се търси съзнателната душа. Задачата на културата в Западна Европа и особено на културата в Средна Европа е хората да развият индивидуална култура, индивидуално съзнание. Това е целта на съвременната епоха. Нека сравним тази наша епоха с онази на Гърция и Рим. Гръцката епоха извънредно ясно проявяваше, особено сред цивилизованите гърци, едно съзнание на живот в рамките на групова душа. Един човек, който се е родил в Атина, се е чувствал главно и преди всичко като „атинянин“. Тази общност, включваща града и принадлежащото към града, е означавала нещо различно за отделния индивид от това, което днес се разбира под общност на хора. В наши дни отделният индивид се стреми да се обособи и да надрасне обществото, което е правомерно през Петата следатлантска епоха. В Рим човекът е бил по-напред и преди всичко римски гражданин, и нищо друго. Но през Петата епоха се стремим преди всичко да бъдем самостоятелни човеци в най-дълбокия вътрешен смисъл – човек, и нищо друго.
Откъс от “Подготовката за Шестата епоха” – лекция от Рудолф Щайнер, 15 юни 1915 г., Дюселдорф. Източник: www.otizvora.com