…Езотерикът ще забележи, че докато употребява силите си за вътрешното си развитие, известни несъвършени качества, които е имал преди, се засилват. Към тези качества принадлежи например засиленото критикуване на другите хора. Всички хора критикуват. Но езотерикът следва да е наясно, откъде произлиза това желание за изолация. Чрез упражненията ние повишаваме и засилваме азовото си чувство, нашия егоитет и това критикуване тогава е желание да се наложим над другите, желание да сме нещо особено, нужда от отделяне от другите. Езотерикът изгубва интерес към много от външните неща, на които преди е обръщал много повече внимание. Това стига толкова далеч, че някои езотерици имат чувството, че не могат да виждат така добре както преди. Повечето се оплакват от загуба на добрата си памет. Това необръщане на внимание на околния свят е погрешно. Може да се случи някой да не прави достатъчно интензивно упражсненията си, когато си е поставил за цел да изпълни с духовно съдържание вътрешната празнота, която не иска повече да изпълва с предишните си интереси. Затова получава напиращото чувство на неспокойствие и нужда да изпълни вътрешната празнота отвън. Тогава лесно изпада в изкушението да критикува външното. Това критикуване е разбираемо в известен смисъл и основателно, понеже след като човекът първо се е откъснал от външния свят и сега отново излиза от себе си, иска да се наложи по отношение на света. Но в това лежи егоизъм, който би трябвало да се потисне също както критикуването. Ако постигнем това, силите, които иначе разхищаваме, ще се обърнат навътре и ще оплодят нашия душевен живот…
Рудолф Щайнер – откъс от “Събрани съчинения” 266/2 – “От съдържанията на езотеричните уроци”, том II (1910-1912), стр. 297.