Дийпак Чопра
За да установите за какво изпитвате глад, възстановете връзката между ума и тялото си и разчупете малкия затворен кръг, за който стана дума по-горе и който принципно контролира чувството за глад чрез хипоталамуса. Вие сте склонни да пренебрегнете простите сигнали на тялото, затова дори нещо толкова първично като глада, може да обсеби целия ви мозък. Рядко се замисляме за естествените механизми, регулатори на апетита. Всички познаваме някого, чието тегло не се е променило от времето, когато е бил на двайсет. Подобни хора винаги казват:
„Тялото ми подсказва от какво има нужда“.
„Не се чувствам добре, ако наддам и един килограм“.
„Правя упражнения, тъй като се чувствам много добре“.
Подобни твърдения се коренят във връзката ум–тяло, когато тя работи добре. За съжаление, ако е нарушена, тази верига прави късо съединение и тогава лошите навици диктуват на тялото какво да върши. То изпраща погрешни сигнали и макар да става все по-пълно, все по-небалансирано и в крайна сметка болно, умът пренебрегва всеки знак за дистрес. Да видим защо се случва така.
Представете си, че три телефонни разговора се събират в една, пресечна за трите основни мозъчни зони точка. Всяка зона има какво да ви каже, всяка изпраща до вас неутрални послания. Всяка търси различен тип удовлетворение. По-низшият мозък е удовлетворен, когато се чувствате физически добре. Лимбичната система е удовлетворена, когато се чувствате емоционално добре. По-висшият мозък е удовлетворен, когато вземате правилни решения за себе си.
Чудото на човешкия мозък се заключава във факта, че трите линии могат да се слеят и да си сътрудничат. По-низшият мозък изпраща посланието „Гладен съм“, което емоционалният мозък възприема, тъй като „Яденето подобрява настроението ми“, затова по-висшият мозък казва: „Да спрем и да похапнем“. Подобен акт на балансиране е неутрален и функционира в полза и на трите мозъчни зони. Никоя от тях не трябва да налага своето послание и да се опитва да бъде чута, като изтласка останалите от пътя си.
Мозъкът ви е структуриран така, че да намери щастие на всяко равнище. За бебето, което реагира на света почти изцяло чрез първичните инстинкти на по-низшия мозък, щастието означава да яде, когато е гладно, да спи, когато му се спи, да бъде прегърнато, когато му е студено. Картината обаче се усложнява, когато другите зони – лимбичната система и по-висшият мозък – започнат да се развиват. Тяхната версия за щастие е далеч по-сложна.
В началото на практиката си, макар и запознат с тези факти от медицинска гледна точка, лично аз не им отдавах никакво значение. Сега поглеждам назад към миналото и виждам гневен млад мъж (с много търпелива млада съпруга), чийто мозък е изпълнен с толкова техническа информация (по-висшият мозък), че вътрешният глас, който крещеше: „Нещастен и неудовлетворен съм“ (лимбичната система), оставаше нечут. Същевременно първичният глас в главата ми, който се страхуваше от провал и се огъваше под напрежението (продълговатият/рептилоидният мозък), добавяше смущаващи фонови шумове. Нищо чудно, че виждах храната като през мъгла и получавах само кратък проблясък на задоволство. (Имах късмета да съм отгледан от любящи родители и новото ми семейство поне не се разпадна, както това се случи с толкова други лекари, които познавах. Оценявах стойността на приемането и отдаването на любов.)
Не можете да избягате от трите разговора, които текат едновременно в ума ви. По-висшият мозък ежедневно филтрира стотици възможности, всяка от които е емоционално оцветена. Това е уникално човешка ситуация. Ако сложите късче храна пред лабораторен плъх, той автоматично го поглъща и също толкова автоматично центърът на удоволствието в мозъка му светва. Когато обаче предложите храна на някой човек, можете да очаквате всякаква реакция. Колко често хората казват неща като:
Твърде разстроен съм, за да ям.
Не искам риба. Обичам само месо и картофи.
В момента съм много зает.
Мозъците ни имат център на удоволствието, който намира наслада в храненето, досущ както това става с лабораторния плъх, но нашият вътрешен живот е безкрайно по-сложен. Емоциите могат да потиснат глада или крайно да го изострят. Изкривените възприятия, плод на по-висшия мозък, нерядко влизат в конфликт едновременно и с емоциите, и с глада – виждали сме анорексични момичета, които виждат изнемощялото си от глад тяло в огледалото, но се чувстват „много дебели“ заради изкривената си мисловна нагласа (позовавам се само на един аспект от сложно психологическо и генетично разстройство.)
Когато преядете, навярно ви се струва, че по-низшият ви мозък се е развилнял и провокира неконтролируем глад у вас. Всъщност проблемът засяга целия организъм. Обикновено става дума за контрол над импулсите (по-низшия мозък) при човек, който се опитва да намери удовлетворение (емоционалния мозък) и прави неподходящия избор (по-висшия мозък). И трите равнища са активни и въвлечени в нескончаем танц.
Този танц следва непрекъснат кръг, както е показано по-долу:
Импулс
Eмоция Избор
Импулс: По-низшият мозък ви казва дали сте гладни, изплашени, под угроза или сте възбудени.
Емоция: Лимбичната система отбелязва настроението ви – позитивно или негативно – и вашата емоционална реакция в момента.
Изборът: По-висшият мозък настоява, че трябва да вземете решение, което води до действие.
Стъпка към промяната:
Принципите на осъзнатостта
И така, как да повишите своята осъзнатост? Лесно е да разширите съзнанието си. Можете да го постигнете по всяко време на деня посредством три основни техники. Те естествено и без усилие ще доведат трите главни зони на мозъка ви в равновесие.
- Осъзнайте тялото си. Вгледайте се в себе си и се хармонизирайте с неговите физически усещания, каквито и да са те. Изпитайте онова, което изпитва тялото ви.
- Осъзнайте емоциите си. Притворете очи, насочете вниманието си към сърцето и вижте как се чувствате емоционално. Съсредоточете се безпристрастно и наблюдавайте усещанията си.
- Осъзнайте своя избор. Изберете момент, в който сте спокойни, може би рано сутринта след събуждане или докато сте отпуснати под душа, и потърсете подходящите решения, от които се нуждаете. Най-уместните решения са плод на вътрешно състояние на умиротворена будност.
Когато възприех тези основни техники, чието практикуване изисква съвсем кратко време, аз самият претърпях истинска метаморфоза. Дотогава не бях осъзнал един принципен факт по отношение на своя ум. Че той е във вечно движение. Види ли възможност пред себе си, непрекъснато работи и трупа мисъл след мисъл, емоция след емоция. Аз бях онзи, който не му предоставяше възможност да свърши определени, много важни неща. Умът ми се нуждаеше от време да се успокои, да се вгледа в настоящия момент, да прецени как се чувствам, да попита тялото ми как се чувства. „Как си?“ е толкова прост въпрос към самите нас, който включва тялото, емоциите и интелекта, – и въпреки това рядко си го задаваме. „Как си?“, питаме приятел и му вдъхваме увереност. Ако искате тялото ви да бъде ваш приятел, и вие заслужавате същото.
Изпробвайте тези техники без очаквания или предубеденост. Не е трудно да постигнете вътрешна хармония, но много хора с наднормено тегло губят връзка с телата си, тъй като всъщност вече не се харесват. Неохотно се вглеждат и в чувствата си, защото се страхуват от онова, на което могат да се натъкнат. Сякаш живеят в клопката на направения в миналото лош избор, което пък им пречи да потърсят нови възможности. Всичко това е постижимо, ако отклоните мозъка си от порочните обстоятелства. Излишно е да се борите със себе си. Просто превърнете тези нови техники в навик и позволете на промяната да се случи естествено, от само себе си.
Откъс от книгата: „За какво сте гладни?“
Автор: Дийпак Чопра
Книгата може да поръчате от тук >>
Статията се публикува с разрешението и съдействието на ИК „Бард“.
.
.
.
.
.