Формулата ми за човешкото величие е amor fati (да обичаш съдбата си, съдбовност), не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността. Не само трябва да се съгласиш, не само да изтърпиш необходимото – целият свят е заблуда пред необходимостта – просто трябва да го обичаш.
Ужасно е да загинеш от жажда в морето. Трябва ли така да пресолявате истината си, че вече дори да не утолява жаждата?
Кой ли за доброто си име не е жертвал поне веднъж себе си?
Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта.
Благодарение на музиката страстите се наслаждават на самите себе си.
И будни постъпваме като насън: първо измисляме и съчиняваме човека, с когото общуваме, и веднага след това забравяме.
Който се бори с чудовища, трябва да внимава сам да не се превърне в чудовище. А когато дълго гледаш в някоя пропаст и пропастта започва да гледа в теб
В крайна сметка човек обича желанието си, а не желаното.
По отношение на това, което е „истинско”, може би никой не е бил достатъчно истински.
Последствията от нашите дела ни хващат за косите, напълно безразлични към това, че междувременно сме се „поправили”.
Не това, че ме излъга, а това, че вече не мога да ти вярвам, ме съкрушава.
Най-целомъдрената фраза, която съм чувал: „При истинската любов душата обхваща тялото”.
Източник: www.cao.bg