Когато говорим за това как действат тъмните сили, трябва да отбележим, че през 2012 г. се навършиха 90 години от опита за покушение срещу д-р Щайнер.
За този момент от неговия живот си спомня една друга светла личност – Валтер Йохан Щайн. Откъсът, който подбрахме е от книгата „Копието на съдбата“, глава
21, издателство „Хермес“.
„… Адолф Хитлер сипел огън и жупел по адрес на д-р Щайнер на политическите събрания в началните дни след основаването на нацистката партия и го наричал военен престъпник, пряко отговорен за плана на Шлифен и последвалата загуба на Първата световна война. Рудолф Щайнер бил личен приятел на ген. Хелмут фон Молтке и Хитлер го обвинявал, че е използвал силите на черната магия, за да наруши психическото равновесие на главнокомандващия в критичния период на германското нашествие в Белгия и Франция през 1914 г.
Личните причини на Хитлер да иска да отстрани Щайнер от пътя си били много по-зловещи. Дитрих Екхарт бил разпознал в негово лице водещата личност на широк кръг от посветени в Граала, разкрила сатанинската природа на обществото „Туле“ и наблюдавала всичките му срещи и иницииращи ритуали на астрално ниво. Екхарт бил убеден, че нищо не може да остане скрито от проницателните окултни способности на Щайнер. И тъй като Щайнер открито предупреждавал Германия за тайните цели на нацистката партия, той бил начело в списъка с жертвите, които обществото „Туле“ искало внезапно да унищожи чрез атентаторите си.
Планирано било убийството на Щайнер да се извърши в един вагон на мюнхенската гара: два пълнителя трябвало да бъдат изпразнени в главата му. Рудолф Щайнер пристигнал навреме на гарата, за да хване обедния влак за Базел. По-късно той признал, че знаел за опита за покушение срещу живота му, който щял да бъде извършен този ден, но не искал да отмени ангажиментите си,защото предупреждението за убийството дължал единствено на окултните си способности. Според неговите нравствени разбирания опитът да се избегнат предстоящите събития посредством окултни средства бил равносилен на черна магия. По тази причина той не взел никакви мерки за личната си безопасност.
Той със сигурност щял да стане жертва на кървава мигновена смърт през онази пролетна сутрин на 1922 г., ако не било навременното пристигане на Валтер Йоханес Щайн и на неговите съратници. Щайн бил проникнал в средите на обществото „Туле“ и разкрил всички подробности за планираното убийство. Рудолф Щайнер вече имал моралното право да напусне сцената на убийството по възможно най-бързия начин, а приятелите му го заобиколили от всички страни, докато напускал гарата. Същата вечер той бил прекаран през границата в Швейцария и кракът му никога повече не стъпил в Мюнхен.
През този период д-р Щайнер бил напълно отдаден на завършването на своя Гьотеанум – сградата, която трябвало да представлява като архитектурен паметник и чрез артистичните си форми на вътрешната си конструкция принципите на Гьотевите възгледи за света и за многостранните взаимоотношения между микро и макрокосмоса. Щайнер замислил изграждането й като централна постройка на нещо като свободен университет, където да се преподава окултната наука и където студентите да могат за преминават през нравствена, научна и духовна подготовка за посвещаването си в най-дълбоките тайнства на езотеричното християнство…“
Този материал се публикува с любезното разрешение на Антропософско Общество в България – www.aobg.org
