Понеже при смъртта и в течение на трите дена, душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото от това ясно виждане зависи отпечатването им в астралното тяло, от това зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещото въплащение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него и най-много да направят една молитва, която действа успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове, скърби и плачове около тялото.
…
Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговият живот преминава пред него в картини. Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят, човек не преживява никакво чувство от това. Той е като един безчувствен наблюдател, като че не се отнася до неговия живот. Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят, тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства. Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите, и научава урока колко трудно се понасят скърбите и страданията.
Ако човек при напускане на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току-що приклююващия се живот в духовното му тяло. А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовнто тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще осъзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него. Неговите чувства относно нещата, които са му причинили сегашните страдания, ще бъдат много по-определени, ако му е предоставена една ясна панорама. Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за бъдещия му живот. То се отпечатва незаличимо върху постоянния атом на духовното тяло. Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане. И когато се предостави случай да повтори грешката в един по-късен живот, това чувство ще ни проговори ясно и безпогрешно. То е оня тих вътрешен глас, който ни предупреждава, макар ние да не знаем защо и за какво. Колкото по-ясна и определена е панорамата на миналия живот, толкова по-ясно и силно ще чува човек този вътрешен глас. Това ни показва колко е важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта. Като постъпим така, ние помагаме на душите да извлекат възможната най-голяма полза от прекарания живот и да избегнат повторението на същите погрешки в следващия живот. А плачовете и скърбите могат само да го лишат до голяма степен да извлече правилна поука от изминалия живот.
Влад Пашов, откъси от книгата “Живот след смъртта на физическото тяло“