Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда тъй, както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия живот.
Ако човек още тук на Земята, се стреми да се коригира всеки път от направените погрешки, той още тук, на Земята, ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. Също при преценка на направенотопрез деня да отбележим и доброто и да поцелаем на другия ден да го увеличим. Така чрез разкаянието и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме осъзналипогрешките си, ние изгонваме от подсъзнателнатапамет картините за ивършените погрешки и те няма да се отпечататв астралното тяло на панорамата от миналия живот.
…
От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплащение.
Ученикът, както казва Учителят, още докато е във физическото тяло, извършва тази работа на пречиестване и организиране на обвивките, така че да няма нужда от нея след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто. Защото, както казах по-рано, човек влиза в известна област, ако има сродство с нея, т.е. ако има нещо, което в него е свързано с тази област, за да го пречисти и да може да се издигне по-нагоре.
Влад Пашов, откъси от книгата “Живот след смъртта на физическото тяло“