След като човек е достигнал границите на трите свята и е видял своето минало, прозрял е в общи контури бъдещето си, той постепенно се приготвя за ново въплащение. Тук у него се явява желание за нови опитности, за нов земен живот и той постепенно слиза към физическия свят.
Преди да започне потопяването си в материята, след като се е издигнал до седмата област на умствения свят, човек е облечен в най-фината обвивка на този свят, която е безсмъртна, и носи със себе си силите на семенните атоми от трите тела- физическото, етерното и астралното, включени в тялото на ума. Силите на ума от последния живот се събуждат от тяхната латентност и започват да привличат към себе си материали от най-високата област на второто небе- четирите области в царството на Духа, по същия начин, по който магнитът привлича железните стърготини. И умът привлича само онези материали, с които има сходство, и то само определено количество от тях. Така постепенно се формира една по-гъста обвивка от умствения свят, в която духът се облича и която е точен двойник на съответната обвивка от миналия живот, очистена от злото на миналото, плюс есенцията на доброто, което е включено като качество в новата обвивка.
Събраните от духа материали, които образуват тази обвивка, се сформират в една голяма звънцеподобна фигура, затворена на дъното, носейки със себе си семенните атоми на трите тела. Тази фигура постепенно се спуска през различните области на менталния свят и като стигне до долната граница на този свят, менталната или умствена обвивка е вече готова. Тогава се събуждат силите на семенния атом на астралния свят от миналото. Той се поставя на върха на звънеца от вътрешната страна и според вибрациите си привлича последователно материали от седемте области на астралния свят, които имат вибрации, подобни на неговите. Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенният атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формрането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени.
Материалите от различните области се привличат, както при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето и в подходящи условия се извършва от четири велики, много мъдри същества, наречени ангели-ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ, етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух.
Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпа, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от спермотозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така за физическото тяло е необходим един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло.
Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплащаваия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по-малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но и тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се придаде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за период от 18 до 31 ден, като въплащаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка, така да се каже, се навлича върху главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новия земен живот започва.
Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки взаимно се проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишна възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа, и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по-активно. Към 14-ата година се ражда астралното тяло, а към 21-годишната възраст се ражда менталното тяло. Така човек се привежда в активност и започва новия физически живот.
Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплащение, трима ангели го вземат и обикалят с него Земята, и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот. След това го оставят, като се извършва гореописаният процес при оформянето на физическото тяло.
Влад Пашов, откъс от книгата “Живот след смъртта на физическото тяло“