Един господин казваше: „Имам шейсет хиляди лева, осигурен съм вече – колкото време и да продължава войната, за нищо няма да мисля.“ Какво се случва с него? След двадесет и четири часа той внезапно умрял. Къде остана сигурността му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молец ги изяжда, нито ръжда ги руши.“ Време е вече да работите за развиване на ума и на сърцето си, да възприемате чрез тях възвишени мисли и чувства, да извлечете и от най-големите страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на Живота.
Откъс от „Двата полюса“ – беседа, държана от Учителя Петър Дънов на 13 октомври 1918 г., София.